14 септември 2017- Нюз Фронт.

Решението на Украйна да ограничи правото на българското малцинство да учи на майчиния си език и той да се изучава само в детските градини и до 4-ти  клас е дискриминация, присъща на диктаторски режими. Новият закон ще прекрати досегашната практика, позволяваща на бесарабските българи в Украйна да изучават майчиния си език до 11 клас, както и българска литература и история.

По ирония на съдбата новината от Киев дойде в деня, в който бе обявен доклад за състоянието на националната сигурност за 2016 г., в който правителството на ГЕРБ и Обединени патриоти обявява Русия като основна външнополитическа заплаха за националната сигурност на България.  Докладът е приет от правителството и е изпратен за гласуване в Народното събрание, където се очаква истинска война между левицата и десницата, между русофилите и русофобите.

 

 

 

 

 

 Колкото и различни да са коментарите за двете събития, безспорно е, че за първи път в правителствен документ има толкова остри обвинения и квалификации срещу Москва, при това абсолютно неоснователни. За първи път режимът в Киев си позволява такава дискриминационна стъпка към малцинствата и, което е най-странното, все още няма реакция нито на Европейския съюз, нито на Организацията и сигурност за сътрудничество в Европа.

Вярно, премиерът Борисов нареди на свои министри да разговарят с техните украински колеги, но самият той избягва да проведе пряк телефонен разговор с украинския премиер. Защото чака директива от Брюксел, която да му позволи да изиграе поредната си патриотична игра. А дотогава ще мълчи и ще часа санкцията на съпартиеца си в Европейската народна партия Жан-Клод Юнкер. Той пък чака санкцията на френския президент Макрон и на канцлера, който и да е той след парламентарните избори в Германия. Париж и Берлин пък се ослушват какво ще каже Доналд Тръмп, притиснат от Сената и Конгреса не само да засили санкциите срещу Русия, но и да достави настъпателни оръжия на Украйна.

Казано директно, съдбата както на малцинствата в Украйна, така и на антируския доклад на кабинета „Борисов 3“ зависи изцяло от Белия дом, където Тръмп е подставено лице на американската олигархия. Последното не е мое определение, а мнение на бившия американски президент Джими Картър, който преди дни заяви, че САЩ са превзети от една  алчна и опасна за света олигархия.

В тази ситуация най-срамна е позицията на т.нар. русофили в лицето на шефа на „Атака“ Волен Сидеров и лидера на ВМРО Красимир Каракачанов. Първият ръководи парламентарната група на Обединени патриоти, партньор на ГЕРБ, вторият е министър на отбраната и е съавтор на скандалния доклад. Сидеров се скри от медиите, докато военният министър обясняваше надълго и нашироко колко неправилно се интерпретира докладът. Каракачанов обаче забрави какво говореше на срещата на НАТО в Брюксел само преди месец.     Тогава българският военен министър се съгласи български войници да участват в укрепването на т.нар. „Източен фланг на НАТО“, разбирай „Източния фронт“ на САЩ в Европа.

Фактите сами говорят – дирижираната от САЩ антируска политика на българското правителство не спря антибългарските действия на украинските власти, които не оцениха по достойнство русофобията на София. От което ще страда не само българското малцинство в Украйна, но и целокупният български народ, плащащ скъпо и прескъпо провала на проектите АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“. В резултат на което Турция ще транспортира руски газ за Европа и ще е лидер на ядрената енергетика на Балканите, вместо това да е България.

 

 

 

 

 

 

 

 

«Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа. Нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в региона на Балтийско и Черно море, както и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности. Към това се добавят и продължаващите конфликти в периферията на Европейския континент и съседните региони, които се превръщат в източници на трайна нестабилност и сигурност», посочва документът, подписан от министрите и лично от премиера Бойко Борисов.

 

 

Депутатът в украинския парламент и председател на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе изпрати до президента на страната Петро Порошенко позиция, с която настоява за вето върху закона. Официална позиция от българската държава към момента няма. Външният министър Екатерина Захариева заяви, че следи отблизо темата и че тя вече е обсъдена на неформална среща на външните министри на ЕС.

Парламентът на Украйна прие промените в закона за образованието на 5 септември. Предстои те за бъдат подписани от президента Петро Порошенко. За българите в Украйна, а и за всички малцинства в страната, законът въвежда рестрикции.
 
Образование ще се получава единствено на държавния украински език. Промените създават сериозен проблем за българската общност в Украйна, категоричен е Антон Киссе:
„Най-главният проблем е, че родният български език ще се изучава само в детски градини и от първи до четвърти клас. След пети клас ще се учи украински език. Българите, които ме срещат, ми казват: «България ни забрави. Няма позиция. Нито сме я чули, нито сме я видели. България мълчи“.
Председателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев каза, че ще настоява Външно министерство да излезе с позиция и също да поиска вето върху закона.

„Нека да припомним, че украинската държава е подписала и ратифицирала рамката за националните малцинства. В тази европейска директива е предвидено, че се гарантира правото на малцинствата да извършват образование на своя майчин език. Категорично апелирам и ще настоявам пред българското правителство да се обърнем със становище към президента на Украйна, който да наложи вето на този закон“, посочи Харалампиев.

Вицепремиерът Екатерина Захариева заяви, че въпросът е поставен още в петък на неформална среща на външните министри на ЕС. Предстои България, Унгария, Румъния и Гърция, подкрепени от Полша, да излязат с общо писмо до украинския външен министър, Съвета на Европа и ОССЕ. По думите й до прекратяване на изучаването на български език в Украйна няма да се стигне.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Предучилищна подготовка още на 4 г.

„България е в малко по-различна ситуация от другите държани, защото ние нямаме изцяло българско училище. Българският език се изучава в украински училища. Все пак със сигурност ще изискаме правата да бъдат запазени и да не бъде намалено изучаването на майчин език на малцинствата в Украйна“, каза Захариева.

Междувременно посланикът на Украйна у нас Микола Балтажи заяви, че укрепването на украинския като държавен език по никакъв начин не застрашава запазването или развитието на езиците на националните малцинства, включително и на българското.Според него законът изцяло отговаря на конституцията на страната и на ратифицираната от Украйна Европейска харта за регионалните или малцинствените езици.

 

Премиерът Бойко Борисов възложи на министрите на външните работи и на образованието и науката да проведат разговори с украинските си колеги и да изразят притесненията на България относно приетия Закон за образованието, който ограничава правата на малцинствата в Украйна да изучават майчиния си език. Това става ясно от стенограма от днешното заседанието на правителството.

 

Да бъде извикан и украинският посланик във Външно, заповядва премиерът.

 

„Като ми докладвате какво е реалното положение и как ще ни засегне, ще поискам разговор с президента Порошенко. Той беше тук, публично толкова много благодари за подкрепата от България. Но опитайте първо на ниво министри. Заедно с другите държави, които са засегнати, да направим така, че интересите на малцинствата да бъдат спазвани. Ние тук сме пример в това отношение и неотклонно се движим в тая посока. Още повече, ние по никакъв начин с тези малцинства и наши сънародници не им влияем или политически да ги насочваме. Никакво основание нямат в това отношение», коментира министър-председателят.

 

Ето и стенограмата от заседанието на правителството:

 

* * *
БОЙКО БОРИСОВ: Каракачанов.

 

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, искам да запозная Министерския съвет с един проблем, който възниква с българите в Украйна. Това е проблем, възникнал след гласувания Закон за образованието в украинския парламент, с който се ограничават правата на националните малцинства там, включително и на българското национално малцинство. Това е един проблем, който е поставен от евродепутатите в парламента, но един въпрос, по който България не може да бъде безучастна, тъй като ние имаме голяма диаспора в Украйна. Според този закон образованието на национален език, на малцинствен език, се ограничава само до детските градини и до началното образование, което на практика нарушава правата на българската общност.

 

Аз мисля, че Министерският съвет трябва да се заеме с този въпрос. Знам, че Министерството на външните работи е запознато, и мисля, че госпожа Захариева може да ни каже повече по въпроса.
По принцип това е ограничение. С новия закон се въвежда ограничение – малцинствените езици може да се използват само в детските градини и началното училище. Това засяга, освен българите, унгарци, поляци, румънци и т. н., тоест, това е процент от населението. Все пак, това удря и нас. В същото време Украйна получава подкрепа от българска страна.

 

Това исках да доложа. Мисля, че ние трябва да вземем позиция, да вземем някакви мерки, за да защитим правата на нашите сънародници в Украйна, защото това не отговаря нито на европейски стандарти, нито на партньорски отношения. Това е въпросът, който исках да поставя.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Захариева.

 

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин премиер, уважаеми колеги, да, това е въпрос, който стои на нашето внимание от няколко месеца. За съжаление, законът беше приет в този вид окончателно от украинския парламент. Подготвяме съвместно писмо с държавите, които най-много са засегнати от този въпрос.
Искам да направя само няколко уточнения.

 

Забраняват се училища, в които се преподават всичките предмети изцяло на езици, които не са… Всъщност, българското малцинство няма училище, в което изцяло всичко да се изучава на български език. Ще ни засегне, защото ние сме развили наистина уникална мрежа, която сега ще покаже, че работи, с над 54 неделни училища, плюс факта, че българският език се изучава в украински училища, като предмет, който е като чужд език. Но това не означава, че не сме притеснени, защото наистина се ограничава в училищата до трети или четвърти клас, в зависимост от тяхната система, както каза и вицепремиерът Каракачанов.

 

Още миналата седмица, в петък съм провела разговори с колегите от държавите, които най-много са засегнати, както спомена господин Каракачанов – Унгария, Румъния, Полша, Гърция. Подготвяме съвместно писмо, с което да фокусираме вниманието отново на украинските ни партньори, че не бива мерките, които предприемат, да засягат малцинствата, още повече че те са страна по тази конвенция и следим въпроса с внимание. Със сигурност реагираме и следим.

 

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От кой клас имаха право да се обучават?

 

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Като чужд език се изучаваше в техните училища, но ние нямаме училище изцяло на български.

 

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нали щяха да откриват сега в Одеса?

 

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: В Одеса паралелките са в украинско училище, но Унгария имат училища изцяло на унгарски, румънците също, поляците също.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Госпожа Захариева да разговаря с външния министър на Украйна. Толкова много подкрепа са получавали от нас, че просто дори не ми се коментира такава тема. Извикай украинския посланик.

 

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Той е в отпуск, но сме провели разговор по телефона с него.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Да предаде нашето притеснение. А министърът на образованието да потърси техния министър на образованието. Като ми докладвате какво е реалното положение и как ще ни засегне, ще поискам разговор с президента Порошенко. Той беше тук, публично толкова много благодари за подкрепата от България. Но опитайте първо на ниво министри. Заедно с другите държави, които са засегнати, да направим така, че интересите на малцинствата да бъдат спазвани. Ние тук сме пример в това отношение и неотклонно се движим в тая посока. Още повече, ние по никакъв начин с тези малцинства и наши сънародници не им влияем или политически ги насочваме. Никакво основание нямат в това отношение.

 

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз поставям въпроса, който мисля, че е важен.
Между другото, действително Министерството на външните работи са запознати с въпроса и е хубаво да вземем навреме мерки. Едно от нещата, които може да се случат, е, самият украински президент да наложи вето на този закон да се коригира.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Днес да се търсят, най-късно до утре и да ми се докладва, за да може до петък да искам разговор с Петро Порошенко.

 

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Ние говорихме още в петък и с госпожа Могерини, и с господин Хан, разговаряли сме с тях. Въпросът е, това е писмото, сами разбирате, че между петима министри на външните работи не се съгласува толкова лесно – сигнализираме украинците.

 

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Пет държави са.

 

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Пет държави са, аз затова ги изброих тези пет държави. Имахме разговор с украинския посланик, който не беше в България, по телефона – моят заместник-министър. Имаме уверението, самите украинци изразиха, че няма да ни засегне, но все пак ние сме притеснени от съдържанието на този закон и затова предприемаме всички мерки, за да запазим правата на нашите малцинства там.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Друго?
Закривам заседанието.

Копирано от standartnews.com

 

Екипът на Българска редакция News Front

благодари за коментара и експертния анализ  на Велизар Енчев.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;