Таймс скуеър. Множество хора от всички националности изпълват площада — един от най-прочутите в цял свят, обкръжен от небостъргачи с гигантски неонови пана.
Насред площада има четири полицейски коли, а островчетата за пешеходци са оградени с предпазни  стълбчета, за да не може автомобил да се вреже в тълпата.
«Не ми харесва тук — казва кротко Сю Гарсия, кинезитерапевтка от Бруклин. — А и навсякъде, където стават инциденти: страхът се връща.»
Страхът от атентати. Страхът от нов 11 септември 2002 г. — най-кръвопролитния атентат в историята на САЩ, когато срутилите се кули на Световния търговски център погребаха близо 3000 души.
Трийсет и тригодишната днес Гарсия била на училище, в Бруклин, когато самолетите се разбили в кулите близнаци. Видяла как сградите избухват в пламъци и после рухват. Върнала се вкъщи пеш, както още стотици хиляди нюйоркчани, защото метрото спряло.
«Бях тук, видях какво стана и всичко се връщаше пред очите ми пак и пак, не искам да мисля за това», казва тя.
Но тя го преживява всеки път, щом телевизията спомене нещо, «всеки път, щом чуя да минава самолет», добавя тя. Или когато чака сестра си на Таймс скуеър, «кръстопътя на световете», пресъздаващ толкова ярко нюйоркския водовъртеж, че изглежда идеалната мишена.
На косъм от катастрофа
През последните години това място на два пъти се разминава на косъм с катастрофа. През май 2010 г. полицията намери там натъпкан с експлозиви автомобил, докаран, за да сее смърт. А на 18 май т. г. бивш военен с психични проблеми нарочно помете с колата си 23 пешеходци и уби млада туристка американка.
Шестнайсет години след 11 септември пристъпите на страх, като тези у Гарсия, са нещо обичайно за жителите на Ню Йорк.
За изгубилите близки или оцелели по чудо в тази трагедия  годишнината може да е «най-страшната дата» от календара, а посттравматичният синдром да остане доживот, обяснява Чарлз Строзиър, психоаналитик и автор на книга за 11 септември с описания на очевидци.
У другите, след «колективната травма», предизвикана от този атентат «с апокалиптичен размах», остава най-вече «чувството за уязвимост», казва той.
«Преувеличено ще е да смятаме, че нюйоркчани са «травматизирани» и досега, но те мислят за това. Живи са още страховете им, загнездили се точно под прага на съзнанието, като страха от бомба в метрото», обяснява професорът, видял срутването на Световния търговски център от своя офис в един от небостъргачите на Юниън скуеър.
Последните атентати бяха насочени най-вече срещу Европа, но мнозина смятат, че свръхконцентрацията все още прави Ню Йорк мишена номер едно.

Мишена номер едно
«Каква по-добра мишена от Ню Йорк?», резюмира Тим Ламбърт, който работи — както и през 2001 г., в най-южната точка на Манхатън, близо до мястото, където се извисяваше  Световният търговски център, символ на американската мощ. Градът «привлича като магнит хора от цял свят. Той символизира свободите, с които разполагаме, парите, с които разполагаме», казва нюйоркчанинът.
Експерт по информатика, той смята, че постоянният риск, съответно и внушителните полицейски сили в Ню Йорк, вече са неотменима част от градската среда.
«Това ме притеснява, но такава е новата норма. Светът се променя и терористичната заплаха е част от промените», заключава той.
Градските власти изглежда също са обсебени от мисълта, че може да има ново нападение.
«Слава богу, това не е терористичен акт, а изолиран инцидент», заяви в края на юни кметът Бил де Блазио, след като бивш чиновник уби човек и рани шестима в болница в Бронкс.
Когато в средата на май бяха прегазени пешеходци на Таймс скуеър, началникът на полицията Джеймс О’Нийл също призна, че първо «си е помислил най-лошото».
За да опазва своите 8,5 милиона жители от такива натрапчиви страхове, Ню Йорк се стреми да действа образцово.

За пример
Вездесъщи камери за наблюдение, постоянни напомняния: «Ако видите нещо, съобщете», униформени полицаи на всички обществени места — Ню Йорк с неговите 38 000 стражи на реда наистина полага усилия.
От 2001 г. градът има и собствен антитерористичен отряд, включващ днес близо 2000 души и представители в редица чуждестранни столици, отбелязва Робърт Странг, президент на охранителната компания «Инвестигейтив мениджмънт груп».
Съобщено бе и за известно престараване — полицията за известно време системно следила хората, посещаващи джамиите в града. Но разузнаването е от ключово значение;  като цяло «полицията работи успешно», преценява Странг.
Американската финансова столица държи да бъде образцов град и когато почита паметта на жертвите.
След всеки атентат в Европа властите поднасят съболезнования и предлагат в Туитър помощ, а светлините на Емпайър стейт билдинг угасват в знак на траур.
Напомняйки за последиците от атентатите на 11 септември, предавани на живо в цял свят, внушителният мемориал на жертвите с двата огромни черни басейна, изградени на мястото на кулите близнаци, и с прилежащия музей се е превърнал в място на международно поклонение.
Петдесет и двегодишната Моник Мол, туристка от Холандия, също е дошла да почете паметта на загиналите.
«Това е донякъде и паметник на жертвите от атентати навсякъде по света — казва тя. — Убитите сякаш ще останат да живеят тук завинаги, подобно на мумиите в египетските пирамиди.» /БТА//Катрин Триомф от Франс прес

Тагове: ; ; ; ; ; ;