Представете си свят, в който можете да избегнете плащането на дълговете си по кредитната карта, просто като увеличавате лимита ѝ всеки път, когато дойде време да плащате. Тогава, някой ден, внезапно ще осъзнаете, че трябва да отделите една-пета от разходите си, само, за да платите лихвата по кредита, а изплащането на целия дълг просто ще е невъзможно.

Може този сценарий да ви се струва екстремен, но нацията ни е точно в такава ситуация.

Нашият общ федерален дълг в момента възлиза на около 20 трилиона долара, от 5,7 трилиона, колкото беше той в първия ден на първия президентски мандат на Джордж Буш-младши през 2001-а година. Според Бюджетната служба на Конгреса, лихвата по националния дълг ще експлодира от седем процента до 21 процента от федералните разходи през 2047 година, което ще остави децата и внуците ни да се давят безпомощни в огромния дълг.

Конгресът увеличи лимита на националния дълг 16 пъти по време на мандатите на последните два президента, без да мисли за последиците.

Жестоката ирония е, че всички без три от увеличенията на лимита, са се случили, докато Републиканците имаха мнозинство в поне една от камарите на Конгреса.

Годишните дефицити скочиха до 500 милиарда долара, под управлението на Буш и продължиха да нарастват до 1 трилион долара на година при президента Обама.

Нашите Отци основатели, са разбирали неморалността на трупането на дълг върху идните поколения. В неговото послание за сбогом, Джордж Вашингтон призовава да избягваме „натрупването на дълг, не само чрез избягване на разноски, но и чрез енергични усилия … да се освободим от дълговете … без да хвърляме върху потомството бремето, което ние самите трябва да понесем.“ Той тържествено предупреди, че като «много важен източник на сила и сигурност» трябва да «почитаме обществения кредит».

През годините на нашето формиране ние избягвахме натрупването на дълг във всички, освен в най-смекчаващите обстоятелства. Въпреки това, след Втората световна война, нашата задлъжнялост започна да расте. Днес нашите политици изглеждат неразумни заради непрекъснатото натрупване на дълг. Изглежда, че гледат на клетвата пред Бога да съблюдават Конституцията като на формалност, вместо като на свещена клетва. Докато обещават да ограничат разходите, те бързо се извръщат и дават спасителни помощи за частни индустрии, помощи за чужди държави, дефинирана като изграждане на нации, стимулиращо финансиране и други социални политики, за които те нямат юрисдикция, съгласно член I, раздел 8 от Конституцията.

Ако не се върнем към фундаменталните принципи на правителството, никога няма да постигнем величието, което заслужаваме.

Както е отбелязал Джеймс Мадисън, главният архитект на нашата Конституция, в 45-а статия от „Федералистът“, правомощията на федералното правителство са „малко и дефинирани… упражнявани главно за външни цели, като война, мир, преговори и чуждестранна търговия.“

Той добавя, че правомощията на щатските правителства, в контраст, са „многобройни и неопределени“ и „се разпространяват до всичко, което, при нормално развитие на обстоятелствата, засяга живота, свободите и имуществото на хората.“

По-просто казано, ако федералното правителство се отстрани от полето на социалната политика и се концентрира върху ролята си, предвидена от Конституцията, ще намери необходимите ресурси да изпълнява задълженията си, без да банкрутира нацията.

Ако не се върнем към фундаменталните принципи на фискалната отговорност, ще тръгнем по пътя на Гърция или Венецуела.

Един от най-големите източници на националния ни дълг е системата за здравеопазване. Преди администрацията на Обама, федералното правителство оставяше грижите за здравето в ръцете на щатите и хората. Трябва да премахнем Обамакеър незабавно и да оставим достатъчно време на хората да се сдобият със здравно застраховка по системата на свободни пазар.

В тандем с премахването на закона на Обама, Конгреса трябва да премахне и Закона МакКарън-Фъргюсън от 1945-а година, който е използван от много щати, за да ограничат достъпа до конкурентен пазар на здравно застраховане. Конкуренцията на свободния пазар ще доведе до по-ниски цени, по-високо качество и по-ефективни услуги, които няма да натоварват допълнително държавния дълг.

Нашата Конституция е създадена така, че да позволява на щатите, чрез здрави семейства и проспериращи общности, да постигат големи неща – свободни от излишни регулации, високи данъци, както и отклонения от капиталистическия пазар на федералното правителство.

Само чрез завръщане към Конституцията и вяра в Всемогъщия Бог отново ще бъдем „една нация под Бога, неделима, със свобода и справедливост за всички.“
Превод и редакция: Иван Христов, Фокус

Рой Мур е главен съдия на Върховния съд на Алабама от 2013-17 г. и е настоящ кандидат за Сената на САЩ

Тагове: ; ; ; ; ;