Присъединяването на Германия към Франция в битката между Европейската комисия (ЕК) и Полша заради върховенството на закона увеличава вероятността Европейският съюз (ЕС) да предприеме безпрецедентни наказателни мерки срещу Варшава.

Миналата седмица германският канцлер Ангела Меркел наруши обичайното си сдържано поведение при обществени изяви, критикувайки управляващата в Полша партия «Право и справедливост» и показвайки, че ЕК има подкрепата на най-влиятелната си държава членка.

Това може да е вододел в спора, възникнал заради цялостното преустройство на съдебната система и други предприети от управляващите във Варшава мерки, които според Брюксел подкопават устоите на демокрацията в най-голямата държава в ЕС от бившия източен блок.

Полша рискува срещу нея да започне процедура по член 7, която никога досега не е била използвана и която ще подрони сериозно реномето й, ще задълбочи изолацията й в съюза и ще отслаби възможностите й да влияе на политиката му, предава БТА.

За ЕС залогът също е голям. Спорът задълбочи разногласията в съюза точно когато той трябваше да се примири с напускането на Великобритания. Евентуално непредприемане на действия срещу държава членка, за която се смята, че пренебрегва демокрацията, може да бъде разчетено като отстъпление от решимостта му да защитава основните си ценности.

«Въпреки че много искам да имаме добри отношения с Полша — те са наш съсед и винаги ще се стремя към това с оглед на важността на нашите връзки, не можем просто да си мълчим само и само да има мир», каза Меркел в Берлин. «Тук става дума за основите на сътрудничеството в ЕС», допълва тя.

В продължение на десетилетие, след като се присъедини към ЕС през 2004 г., Полша беше витрината на процеса на разширяване на съюза в източна посока, тъй като се смяташе, че тя вярно спазва неговите демократични ценности, а икономиката й процъфтяваше.

След като обаче в края на 2015 г. на власт дойде партията, ръководена от бившия премиер Ярослав Качински — дългогодишен политически противник на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, отношенията между Брюксел и Варшава бързо се влошиха.

През януари 2016 г. ЕК започна проверка за спазването на върховенството на закона в Полша заради нови закони, предвиждащи повече правомощия за правителството във Варшава, нещо, което според Брюксел отслабва контрола и баланса в демокрацията.

Основната битка е заради реформи, които според комисията подкопават независимостта на съдебната система, предоставяйки на министъра на правосъдието право да удължава мандатите на съдии в пенсионна възраст и да освобождава и назначава председатели на съдилища.

При друг безпрецедентен случай Варшава не се съобрази с решение на съда на ЕС, продължавайки с мащабна сеч в Беловежката гора.

Берлин отстъпи водещата роля по отношение на Полша на френския президент Еманюел Макрон, откакто той дойде на власт през май. Според него Варшава се самоизолира и по време на неотдавнашната си обиколка в Източна Европа Макрон не отиде в Полша и нейния близък съюзник в ЕС Унгария.

Миналата седмица обаче Меркел, която на 24 септември ще се яви на избори за преизбиране за четвърти мандат, изрази безпокойство по отношение на Полша и обсъди въпроса с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Дипломатически източник заяви, че в разговорите си те са обсъждали и с какви темпове да се действа в спора с Варшава.

Властта в Полша отхвърля обвиненията на комисията, западните членки на ЕС, политическите си опоненти в страната и правозащитни организации, че подкопава устоите на демокрацията. «Съвсем наскоро някои политици в ЕС направиха изказвания за Полша, които са необосновани. Именно затова искам да подчертая, че Полша е демократична страна, уповаваща се на върховенството на закона», каза във видеообръщение от миналата седмица полският премиер Беата Шидло.

Застанала на фона на знамената на Полша и ЕС, тя заяви още:

«Да не позволяваме отделни интереси на отделни страни да засенчат главната сега задача — да гарантираме сигурността на хората на нашия континент».

ЕК може да задейства член 7, което означава да поиска от всички 27 държави от ЕС да обявят, че управляващите във Варшава излагат на риск демокрацията. Налагането на санкции ще изисква единодушие сред останалите членки, а унгарският премиер Виктор Орбан даде ясно да се разбере, че ще предпази Варшава от възможно най-голямото наказание — да бъде лишена от правото си на глас в ЕС.

Миналата седмица заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс каза, че ще предложи задействане на член 7, ако полските власти започнат да освобождават съдии във върховния съд: «Много сме близо до задействане на член 7», коментира той.

Той обаче заяви също, че Брюксел изчаква да види какви изменения по законите за съдебната система ще предложи полският президент Анджей Дуда, включително по отнасящия се до Върховния съд. През юли държавният глава им наложи вето, след като бяха приети по предложение на «Право и справедливост“. Има и още два, които бяха подписани и влязоха в сила.

Изказването на Тимерманс загатва, че Варшава има последен шанс да избегне член 7. Малко вероятно е да има решение по въпроса преди следващата среща на върха на ЕС в Брюксел, която ще е през октомври.

Неназован официален източник от съюза каза, че «нещата изглежда вървят» към задействане на член 7, но добави: «Никой не иска да посочва по този начин държава членка. Всеки си има грехове, а това задава опасен прецедент — ами ако ти си следващият?»

По статията работи: Миглена Иванов, Инвестор, бг

Тагове: ; ; ;