«Проблемът е в съдържанието, а не в цвета на картинките и в цената на учебниците. е какво учат децата по литература, по история. На какво ги учат учителите.

Защо например на 15 септември учителите в София не излязат заедно с учениците си на протест срещу паметника на окупаторската Червена армия в столицата?

Защо не използват този септемврийски ден, за да направят своя първи «открит урок» пред децата за престъпленията на комунистическия режим у нас?

Още повече, че тези престъпления имат своя апогей именно през септември 1944 г.

Ако учебниците лъжат и скриват истината за миналото на България няма никакво значение дали картинките в тях са цветни или чернобели.

Има ли пръст руският граф Николай Игнатиев в убийството на Левски?

Казвали ли са нашите революционери, че трябва да се пазим от руската империя?

Окупира ли ни тя или ни освобождава?

Защо след 1944 г. ни налага своята антихуманна тоталитарна система?

Защо червените партийни поети и писатели са некадърни, а безпартийните – талантливи. Защо след 1944 г. комунистите репресират именно талантливите български поети и писатели?

Отговорят ли на всички тези въпроси учебниците? Или такива въпроси изобщо няма в тях?

Разказват ли учебниците, че веднага след 9-ти септември комунистите са искали да убият автора на «На браздата» само защото е бил «приятел на царя». Но сбъркват адреса и убиват друг талантлив български творец. Знаят ли този «разказ» българските учители?

Впечатлението ми е, че днешните български учебници по история и литература рафинирано и не така грубо, както в миналото, повтарят комунистическата гледна точка за историята ни и за литературата ни. А това е духовно престъпление срещу децата на България. И то се извършва целенасочено, съзнателно.

Дано има учители, които се отклоняват от учебниците. Но не вярвам.

Затова и си мисля, че спорът за цвета на картинките в тях, който се води днес е провокация целяща да отклони вниманието ни от далеч по-важното: съдържанието на учебниците.

Александър Йорданов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;