В действителност, той е искал да стане футболист. Младият Реджеп дори е имал прякор: Имам Бекенбауер. Не е изненадващо, като се има предвид, че светът на спорта предлага на много млади хора шанса да бъдат в центъра на вниманието и да се изкачат по социалната стълбица.
В спортните състезания няма значение откъде идваш или къде си израснал. Важна е производителността. Тя може да превърне внезапно в герой едно незабележимо, стройно момче, което отрано се е научило да се бие с юмруци по улиците на Истанбул. Но мечтата на «турския Роки» в края на краищата не се сбъдва. Баща му се противопоставя категорично на кариера на зелената морава. И Реджеп се е нуждаел от нова стратегия.
Едва ли има пример за някого другиго на световната политическа сцена, който да преследва така целеустремено и сериозно целите си, както президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Той твърди, че е възприел този поведенчески модел при обучението си за висшето образование, когато е работил до изтощение до 20 часа на ден. Сега, години по-късно, Ердоган се бори неуморно за благото на страната си. Или пък за своето собствено, кой знае? Едно е сигурно — трудно би се намерил друг такъв пример за подобна личност. Не само заради постоянните му провокации, а заради това, че той е човек, който оставя редица въпроси без отговор.

Кариерата на Ердоган трябва да се разбира като резултат от един ясно определен план

От реформатор към борец, от служител до диктатор — Реджеп Тайип Ердоган изглежда променлив, но с това не се изчерпва характиристиката на личността му.
Кариерата му трябва да се разбира по-скоро като резултат от един ясно определен план. За него е имало само един път в началото: нагоре. И той се е борил неуморно, за да го извърви. За тази цел определено е оправдавал прилагането на всички възможни средства.

Борба или сила?

Личността на Ердоган е чудесен пример за това как два типа вътрешни мотиви може лесно да бъдат объркани — борба и сила. И двете се проявяват в силен, борбен и енергичен характер. Но както винаги, дяволът е в детайлите. Най-важният разграничител е, че хората, които се движат от сила като вътрешна мотивация, не се интересуват изобщо от мнението на околните за тях — като Доналд Тръмп например. Тези хора са силни, шумни, зрелищни, не може да бъдат водени за носа от никого и винаги действат така, както те смятат, че е най-добре.
Но хората, чиято вътрешна мотивация извира от борбата, външно са сдържани. Те мислят с главата си, когато стават агресивни, за разлика от другите, които са водени от чувствата. Това ги прави опасни, защото дори и в най-критичните ситуации, този тип хора преследват стратегията си. За тази цел е необходим строг самоконтрол. Те са водени от борба за справедливост, свобода и не на последно място — за внимание. Считат се за подозрителни от околните и често се чувстват преследвани.

Два впечатляващи аспекта на личността на Ердоган

Два аспекта на личността на турския президент и автократ са особено поразителни. На първо място е фактът, че — всъщност, Ердоган е малко познат на хората. Той е положил усилия за изграждане на образ на силно религиозен, безкористен президент, който иска да направи страната си силна чрез провеждането на икономически реформи. Той акцентира повече и все повече върху разширяването на собствената си сила, която в очите на турските граждани се представя като по-нататъшна демократизация на страната.
Другият интересен аспект на личността на Ердоган е омразата му към критиката. Неговите избухвания са известни, както и това, че определено има склонност към отмъщение. Чудесен пример в това отношение е случаят с германския сатирик Ян Бьомерман. Изглежда, като че Ердоган възприема всяка критика на неговата личност или неговите действия като масивна обида. Това той се стреми да компенсира с контрол над (световните) медии.

Ердоган се опитва да контролира всичко, за да притъпи чувството за дълбоко недоверие

С поглед към поведението, Ердоган има модел на личност, чиято вътрешна мотивация се развива бързо. Това може да се види от факта, че той се опитва да контролира всичко и всички с цел да притъпи чувството за вътрешна несигурност и дълбоко недоверие. Турският президент не се доверява на никого. Затова той се стреми винаги да представя среда, в която има изрични заплахи. Тази вътрешна потребност да видите от езика на тялото му: на почти всяка пета снимка Ердоган е уловен да размахва поучително пръст.
Борбата като вътрешна мотивация на личността сама по себе си не е лоша, но дозата прави отровата. Ердоган отива дори дотам, че се представя като «баща на нацията». В медиите изобилстват снимки от посещение при майка му, на които Ердоган е в центъра на вниманието като любящ син. Строгият баща, който го праща на прага на религиозно училище и попарва мечтата му за футболна кариера, отсъства. Хора, които цял живот се движат от борбата като вътрешна мотивация, обикновено имат проблем с баща си. И често тези рани се появяват отново и отново.

Дозата прави отровата

Личността на президента Ердоган обикновено се счита за отрицателна. Ние трябва да си припомним, че вътрешната мотивация на човек трябва на първо място да се класифицира като неутрална. Движен от борбата, такъв човек може да защитава слабите, да бъде смел и посветен на определена кауза. Но ако тъмната му страна не е позната, може да се появят и проблеми. В примера с Ердоган за ахилесова пета може да се посочи свръхчувствителността му към критика, дифузната агресия, желанието му за автократично поведение и дори мегаломания.
Според Мира Мюленхоф турският президент не признава стремежите си за европейско членство на страната. Планът му за него се провали, затова той премина към отхвърляне. В крайна сметка, според психолозите, отхвърлянето би могло да провокира неподчинение. «Ако те не ме искат, то значи мога и без тях». Подобни разсъждения може да са провокирани от желанието му да отвлече вниманието от реалните, първоначални цели.
Какво обаче следва да се направи в подобна ситуация? Да се запазят ясните граници и да се поддържа връзката. По този начин се създава илюзия за доброжелателна нагласа. Важно е посланието: принципно сте добре дошли, но очакваме да спазвате обещанията си. Преведено на обикновен език това поведение олицетворява добре познатия подход на моркова и тоягата.
И накрая, за да е честно: фактът, че Ердоган е критикуван, не е плод на определен съзнателен стремеж за подценяване на личността му. Просто борбата провокира борба.

Превод и редакция: Тереза Герова, Фокус/Focus

Мира Мюленхоф, социален психолог и журналист, е сочена като водещ германски експерт по вътрешна мотивация. Тя оглавява академия за изучаване на личността на човека. В своите семинари и индивидуални сесии тя насочва ръководители, мениджъри и политици към дълбок самоанализ. Публикува редовно във форуми и работи допълнително като радио журналист, издала е редица книги за анализ — винаги с цел да мотивира хората да бъдат автентични и успешни. Сега тя представя опит за психологически анализ на една ярка и противоречива личност — държавния глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Тагове: ;