1427 троянци участват в последния етап на Втората световна война. 40 от тях оставят костите си по бойните полета. Предстои изграждане на 2 паметни плочи с имената на загиналите в Първата световна война от 34-ти Троянски полк. Бай Кольо Магунски в онези далечни години като 20-годишен младеж попаднал на фронта и изкарал и двете фази на войната.

Като завършил Школата за запасни офицери, Никола Магунски бил в София и преживял бомбардировката на 10 януари 1944 г., когато американски „крепости“ сринали много сгради. Като вървял из София минал край царския дворец и видял с изумление паднала в двора самолетна бомба със закъснител – осъдени на смърт затворници копаели яма около нея.

Полицаи вардели от голямо разстояние — зловещото оръжие можело да избухне.

Тогава младият Магунски имал възможността да съзре лично и тримата регенти на непълнолетния цар Симеон – Богдан Филов, ген.Михов и княз Кирил, които без охрана обикаляли столицата, за да видят пораженията от бомбардировката.

В спомените ветеранът се пренася на фронта, вече в 13-и Рилски полк, с който преминал през Сърбия и Унгария до австрийската граница. През цялата война не е имало глад, бяхме и добре облечени, казва той.

Бил взводен командир. В изоставен от немците окоп веднъж намерил лопатка, която взел със себе си.

Находката му спасила живота буквално — носел я на гърба си и в битка куршум  ударил първо нея, а после попаднал в тялото му.

Ветеранът е виждал командира на българската армия ген. Владимир Стойчев, който често обичал да бъде сред войниците.

На фронта бай Кольо и имал е шанса да види още маршал Тито, маршал Толбухин и генерал Бирюзов.

Тагове: ; ; ;