Войната между Русия и Запада изглежда почти неизбежна. Никоя уважаваща себе си нация, изправена пред това безжалостно да бъде обграждана от съседи, които са в съюз, не може да позволи подобен натиск да продължава безкрайно. В края на краищата трябва да прибегне до защита на интересите си посредством военни действия. И наистина Русия вече е прибягвала до употребата на военна сила, като например в Грузия през 2008 г., след като тя започна война с Москва с цел да ограничи влиянието на Русия в собствения ѝ регион. Това се случи и в Източна Украйна след намесата на Запада, който насърчи избухването на революция през 2014 г., чрез която бе свален демократично избраният украински лидер, чиято външна и икономическа политика клонеше към Русия.

Трябва да се отчете и съдбата на територията на Русия след победата на Запада над съветския болшевизъм в Студената война. Преди този развой на събитията Съветският съюз нямаше врагове на Запад, на хиляда мили от Ленинград. Сега този легендарен руски град, преименуван отново на Санкт Петербург след заличаването на идеологическата заплаха от съветския комунизъм, се намира на сто мили от военните сили на НАТО. Столицата Москва е била защитена от 1200 мили контролирана територия по време на Студената война, докато сега това разстоянието е 200 мили.

Това е огромна промяна за Русия в геополитически план. Съветското влияние сред народите в Източна Европа трябваше да бъде премахнато, а продължителната борба на Запада по време на Студената война, особено що се отнася до ранните инициативи при Хари Труман и последният тласък при управлението на Роналд Рейгън, се възприема като героична история за съпротива и неуморна решителност.

Но проникването на Запада днес в традиционните руски сфери на влияние, области, които са под влиянието на Москва в продължение на повече от три века, епровокативна и дестабилизираща политика. Украйна беше една такава руска сфера на влияние. Грузия беше друга. Такива са Беларус и Сърбия. Всички те в някаква степен са обект на западни проекти, като в това число влизат и сериозните американски инициативи за разрушаването на Сърбия и привличането на Грузия и Украйна в НАТО.

Освен това, Западът не предложи каквито и са било възможности за ограничаване на обграждането на Русия. Именити личности в Америка говорят свободно за „смяна на режима” в Украйна и правителството на САЩ спонсорира дейности на неправителствени организации, създадени да подбуждат антиправителствени настроения и действия, като тези, които принудиха проруския лидер на Украйна – корумпиран, но демократично избран, Виктор Янукович, да избяга от собствената си страна заради смъртна заплаха. Хаотичните действия на САЩ в ерата след Студената война, подкрепящи смяната на режима в страни като Ирак, Либия, Сирия, Йемен, придават тежест на подозренията, че САЩ имат подобни виждания спрямо руския президент Владимир Путин.

Всъщност демонизацията на Путин от американската интелигенция придобива безпрецедентни мащаби и то в мирно време. Хилари Клинтън го сравнява с Хитлер, докато други се въздържат от подобни реторически ексцесии, но отношението остава същото. Внушението е, че той е зъл и е президент на опасна, гладна за завоевания нация. Че той и страната му трябва да бъдат обезвредени. Руснаците не се припознават в нито едно от тези определения, дори и частично, тъй като те са обсадената нация, а не САЩ и техните съюзници.

Отчасти Доналд Тръмп беше избран, за да промени всичко това. Робърт Дейвид Инглиш от Университета в Южна Калифорния посочва в прекрасното си есе, публикувано наскоро в списанието Foreign Policy, че по време на първата си пресконференция Тръмп многократно е заявявал, че ще бъде „чудесно”, ако САЩ „могат да се спогодят с Русия”. За разлика от повечето политически елити в страната, той се зарече да търси сътрудничеството на Москва по глобални въпроси, прие, че Америка също има вина за влошаването на отношенията между двете страни и призна „правото на всички нации да поставят своите собствени интереси на първо място”.

Това предполагаше драматичен обрат в отношенията между Америка и Русия – прекратяване на натиска за обграждане на Русия, ограничаване на враждебната реторика, вдигане на икономическите санкции и сериозни усилия за съвместна работа с Русия по въпроси, които създават търкания и напрежение, като тези, свързани със Сирия и Украйна.

Това начинание се сгромоляса, а парчетата от него лежат на дъното на глобалната политика. Все още не знаем, и вероятно никога няма да узнаем цялата истина по отношение на предполагаемото руско въздействие върху президентските избори в САЩ през 2016 г. И все още не можем да очертаем пълната картина на действията, предприети от страна на екипа на Тръмп или от самия президент, за да бъдат договорени директно с Русия въпроси, касаещи американската вътрешна политика. Възможно е да има сериозни причини за това, но може и да не е така.

Това няма особено значение. Изглежда инициативата на Тръмп спрямо Русия е прекършена. Елитите, настроени срещу Русия, спечелиха, независимо от обстоятелствата, независимо къде водят фактите сега. Ръцете на президента по този въпрос са вързани. Има нови санкции, независимо дали той ги подкрепя, или не. Разширяването на НАТО, вмешателството на Запада в Украйна и обграждането на Русия ще продължи.

Трудно е да си представим, че това ще доведе до нещо различно от реални военни действия. Почти сигурно е, че преследването на основните руски национални интереси, онези, които Тръмп бе готов да приеме, ще направи такива военни действия неизбежни.

Робърт У. Мери 

National Interest 

Превод: Даниел Миладинов, А-Спекто

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;