Неотдавна главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи заяви, че повече от 600 имами вече пети подред месец не са получавали заплати и масово емигрират в търсене на препитания зад граница.

След тези, които остават в странат, тлее остро социално напрежение и се говори за протести.

Седмица по-късно един бивш кандадит за президент, Кемил Рамадан, който се представя за приятел на восокопоставени арабски особи, лансира идеята да бъде построена джамия на едно от историческите места в София, наричано Царските конюшни, ако общината даде съгласието си.

В частен порядък един от шейховете в “Абу Даби инвестмънт” обещавал да даде за целта около 50-60 милиона долара и да присъства на първата копка на обекта.

Рамадан не се е консултирал с Главното мюфтийство, но източници, свързани с него, твърдят, че то е принципно съгласно, ако въпросътъ бъде канализиран чрез мюсюлманското изповедания в диалог със Столична община.

От ВМРО, която участват в управлението, категорично заявиха, че в центъра на София няма място за нова джамия, а самата идея на Рамадан окачествиха като неуважение дори към мюсюлманите в Българий, чийто традиционен ислям е твърде различен от този в емиратите.

Дали защото е лятна ваканнция или по друга причина, нещата не стигнаха до остро политизиране, но напомниха, че въпросът за финансирането на мюсюлманското вероизповедание в България остава отворен. А може би и тревожно отворен.

През пролетта беше съобщено, че вече няма договореност между българската Дирекция по вероизповеданията и Комитета по религиозните въпроси в Турция, Дианет, за финансова помощ за мюсюлманското вероизповедание от южната ни съседка.

Пез юни правителството информира, че ако между Главното мюфтийсто и Дианета има договор за помощ, то това е правен докумнет с честен характер и той не е известен на Дирекцията по вероизпеданията.

Всъщност, става дума за помащ на Диането, която е предназначена главно за издръжката на възпитаниците в средни религиозни училища, от порядъка на 1 милон евро, а не за заплата на имами.

Междувременно служебното правителство между втория и третия кабнет “Борисов” беше изготвило проект за законодателни промени, които предвиждаха забраната за чуждо финансиране на вероизповеданията, но до парламентаре дебат по тях не се стигна.

Причините за прекратяването на финансирането от Турция още не са ясни, но вероятно имат политически подтекст.

Според източници от мюфтийството, Дианетът е спрял подпомагането, заради напреженията между двете страни по време на референдума в Турция и последните парламентарни избори България.

Тогава се наложи София да припомни, че според закона за политическите партии “вероизпеданията не могат да осъществяват дейност, насочеа срешу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали”.

От друга страна, броят на чуждестранните служители, пребиваващи в страната по посока на различни вероизповедания, според официални информации, е стотици в различни културни институции – католическа църква, юдейско вероизповедание, Американска апостолическа църква, мюсюлманско вероизповедание, евагелските църкви, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, Свидетелите на Йехова и други, в това число и Българската православна църква.

Това определено показава, че проблемът не може да бъде решаван само в двустранен порядък с Турция, а има нужда от закон, който да регламентира нещата едновременно за всики вероизповедания.

Докато официалните ведомство в България и Турция мълчат по въпроса, експерти коментират, че неговото решаване е от интерес и за двете страни.

Някои от тях счиат, че е добре България да поеме ангажименти към мюсюлманите на своя територия с разбирането, че инвестирането в спокойни междурелигиозни отношения е инвестиране и в сигурността.

Според споделящите това мнение, нехайствоо към проблемите на мюсюлманите в контекста на европейската война с терора ще е не само глупаво, но и безотговорно/БНР

Тагове: ; ; ; ; ; ;