Браудер

Неизвестните хакери преди месец разбиха електронната поща на ръководителя на «руския отдел» от Бюрото за разузнаване и изследвания към Държавния департамент на САЩ Робърт Ото. РИА Новости откри архива на разузнавача. Изясни се, че Ото се е съмнявал в американската официална версия по «делото Магнитски» и дори е считал всичко за измислица. Но негласно е помогнал на американските журналисти да освещават делото и практиката по «Закона Магнитски» от «правилната гледна точка».

Робърт Ото се счита за «най-добрия разузнавач за Русия».
«Вероятно това момче е най-добрият специалист в разузнаването за Русия в цялото правителство на САЩ. Той знае повече от всеки за случващото се», цитира думите на един от колегите на Ото влиятелното американско издание Foreign Policy.
Вярно, «супершпионинът» използвал за работната си кореспонденция съвсем НЕзащитене пощенска кутия
Gmail, точно тя била хакната от хакера, който нарекъл себе си Джони Уокър.
От какво се е интересувал Държавния департамент по отношение на Русия
Специален интерес в Ото е предизвиквало всичко, което било свързано с т.нар. «дело Магнитски» и «Закона Магнитски».
Сергей Магнитский бил обвинен в неплащането на данъци и през 2009 година починал в СИЗО «Моряшка тишина» от сърдечна недостатъчност.
Неговият делови партньор, главата на фонда Hermitage Capital Management Уилям Браудер, който също бил обвинен в неплащаето на данъци в Русия и бил задочно осъден на девет години колония, обвинявал за смъртта на Магнитский група руски чиновници.
Уж Магнитский бил изряден в плащането на данъци, а самият той разкрил мошеническа схема — за което и бил убит.
В голяма степен, благодарение на лобистките усилия на Браудер в САЩ бе приет «Закона Магнитский» — първият в най-новата история на санкциите на САЩ срещу Русия.

Юристът на инвестиционния фонд Hermitage Capital Management Сергей Магнитский.

Писателят и кинодументалист  Андрей Некрасов, британската актриса и правозащитничка Ванеса Редгрейв, емиссарят на чеченските сепаратисти Ахмед Закаев, депутатът от Палатата на  лордовете в  британския парламент лорд Николас Реа, екс-офицерът от  ФСБ РФ Александр Литвиненко на полянката до сградата на британския парламент в Лондон, 2004 год

От кореспонденцията на Робърт Ото.
Обръщение на Уилям Браудер към изданието  Politico по повод публикуването на материала за филма на Андрей Некрасов. В резултат писмото се оказва в «руския отдел» на разузнаването в Държавния департамент на САЩ.
Пикът на интереса на «руския отдел» към Магнитский и Браудер е през април 2016 година — моментът на забраната на филма на Некрасов в парламента на ЕС.
Какво общо има тук Доналд Тръмп?

В един момент Ото и Браудер започват да се интересуват от фигурата на адвоката Наталия Веселицкая. Тази същата Веселицкая, която по-късно се срещна с Доналд Тръмп-младши.

Веселницкая защитава в американския съд руския търговец Денис Кацив, кого Браудер се опитват да обвини в легализиране на незаконно получени доходи точно по «Закона Магнитский».

Строго казано, това бил първият опит да се приложи законът на практика.

 
Адвокат Наталия Весельницкая

Самата Веселницкая споделя, че Браудер е организирал срещу нея грандиозна кампания за натиск в американските СМИ, адвокатът нарича това «дори не цензура, а геноцид».

Вероятно финансистът е съгласувал своята медийна стратегия с «руския отдел» по разузнаването към Държавния департамент.

Както се вижда от кореспонденцията, Браудер е докладвал за всички инициативи на Веселницкая по «делото Кацив» на Паркър, а той — по проверената схема — на самия Робърт Ото.

В един момент към кореспонденцията се включил кореспондентът на «Радио Свобода» Карл Шрек, който доложил на Браудер за репортажа, който подготвял за Веселницкая по канал NBC.

На свой ред журналистът от  CNN Майкъл Уэейс прехвърлил на финансиста своята кореспенденция с адвоката във Фейсбук, където тя го упреква в липсата на обективност.

Разбира се, двамата журналистически отчети моментално се оказали в «руския отдел».

Там се оказала и снимката на дома на Веселницкая — адвокатката вече била следена.

По «делото Кацив» американския съд не подкрепил Браудер и свалил от руснака всички обвинения.

«За Браудер това беше истински удар, той беше в истерия», разказва Веселницкая.

С младият Тръмп, пояснява Веселницкая, тя е обсъждала не изборите и политиката, за което по-късно я обвинявали, а «Закона Магнитский» — в рамките на защитата на своя клиент.

Но Тръмп не проявил интерес към това.

Отто много внимателно проследявал всичко, което се отнася до Браудер.

Той проследил всичко, което се отнася до Браудер.

Проучил архивата публикация «Спецоперация «Магнитский» в изданието на Александър Проханов «Завтра» за 2011 год.

В статия се изказва предположението, че Браудер отдавна е познавал сътрудничката от руската данъчна служба Олга Степанова, която след това обвинил в съпричастност към мошенически схеми.

«Завтра» задава въпроса, а не ли самият Браудер я е «корумпирал»?

Ото счита този въпрос за «остър» и пише на един от сътрудниците на Държавния департамент Натаниъл Рейнолдс, той да разбере, бил ли е Браудър познат със Степанова.

От кореспонденцията на Робърт Ото.
Молба да се изясни, познавал ли е Уилям Браудър Олга Степанова от руската данъчна служба.
«Когато измислицата стане факт, публикувайте измислицата»

Робcрт Отто пише писмо на някой си Джон П. Уилямс, в което обсъждат обстоятелствата около смъртта на Магнитский и своите отношения с Браудер.

Между Ото и Уилямсън определено има доверие.

Характерният детайл: разузнавачът съобщава, че когато е пишел това писмо, той е «пиел бира».

Ото признава, че детайлите в историята с Магнитский (в частност, неговите контакти с руските данъчни) са «само спекулация», той се опасява, че «ние ще станем част от PR-машината на Браудер».

Ото завършва  писмото си извънредно изящно:
«Тук просто цитирам думи от филма «Човекът, който застреля Либерти Уеланс»:
«Когато легендата се превърне във факт, публикувайте легендата»

От кореспонденцията на Робърт Ото. Началникът на «руския отдел» Робърт Ото пие бира, нарича «делото Магнитский «легенда» и се опасява, че ще стане «част от PR-машината на Браудер».
В този класически американски уестърн от 1962 година сенатор Рейнс Стодард иска да разкаже истината за отдавнашно убийство. Но неговата история съвсем не вдъхновява американските репортери.
В резултат той убеждава: истината не е нужна никому, ако вместо нея има красива и легенда, която устройва всички.
Точно такава легенда и се превръща в настоящата «истина».
Всички доказателства са скъсани и хвърлени в печката.
Фрагмент от филма «Човекът, който застреля Либерти Уеланс».
«Това е Западът, сър, когато легендата се превръща във факт, публикувайте легендата», казва един от героите във филма.
Така Ото открито признава, че «Законът Магнитский» и санкциите срещу Русия са били приети на базата на легенди, които е съчинил Браудър.
В отговор Уилямс пише, че Ото «вероятно е прав по отношение PR-машината на Браудер».

От кореспонденцията на Робърт Ото.
Джон П. Уилямс, с когото си кореспондира Робърт Ото, се съгласява, че има опасност да се превърне в участник в PR-машината на Браудер.

По-нататък в кореспонденцията разузнавачът ругае филма на Андрей Некрасов и прави още по-смело изявление: самият той в този случай, ако такава задача му бъде поставена, би могъл «да дискедитира официалната версия на делото Магнитский » къде-къде по-добре.

А след това Ото се хвали, че през 2013 година е помогнал на журналиста Кевин Ротрок да направи материала «Пропаганда и тайна в деле Браудера — Магнитского».

От кореспонденцията на Робърт Ото.
Писмо, в което Ото разказва, че е помогнал на журналиста Кевин Ротрок от «Ехо Рунет» да направи материал за «делото Магнитский».
В онзи момент Ротрок е главен редактор на проекта «Эхо Рунета» на международната интернет-пладформа Global Voices.
Днес Ророт е редактор на международната версия на рижското издание  Meduza.
Превод и редакция: Петя Паликрушева за News Front

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;