Точно преди 75 години, на 23 август 1942 година, Сталинград е подложен на първата масирана въздушна бомбардировка, която буквално го изравнява със земята.

Само за един ден фашистите извършили над града над 2 хиляди самолетни полети. В атаката участвали около хиляда самолета от различни видове.

Бомбите се хвърляли подред, не се избирали конкретни цели.

Те трябвало да покрият града като килим.

Пред летците от луфтвафе стояла една задача — Сталинград да бъде заличен от лицето на земята.

Трябва да каже, че те се справили повече от успешно.

Към края на деня основата част от Сталинград лежала в руини.

Само на 23 август, по данни на източници, са загинали от 40 до 90 хиляди човека.

Около 50 хиляди са ранени.

Разрушени са 309 градски предприятия.

Заводите  «Красный Октябрь», СТЗ, «Баррикады» изгубили голяма част от цеховете и оборудването си.

Унищожена била инфраструктурата и всички връзки.

Ситуацията в града се утежнявала от факта, че бушуващите пожари практически не можели да бъдат изгасени — водопроводът бил бомбардиран.

Не можело да се пренася вода и от Волга — на повърхността й плувал нефт.

Разбира се, Сталинград се съпротивлявал на фашистите.

Авиацията на СССР и зенитната артилерия на 23 август 1942 година унищожили от 90 до 120 немски самолети.

Но скоро след началото на бомбардировката градът бил покрит в плътна димна завеса.

Ситуацията се усложнявала от факта, че на зенитчиците (мъже и жени) от 1077 полк им било забранено да стрелят по самолетите, нямало достатъчно боеприпаси.

Те трябвало да сдържат настъплението на настъпващите немски танкове от северните покрайнини на града.

Тежката зенитна артилерия нямала достатъчно противотанкови средства.

СССР имал в Сталинград на 23 август само 37 оръдия.

 

Хитлеровски самолет, свален в боя над Сталинград
Известен е случаят, в който на помощ пристигнали от тракторния завод два танка и три трактора, обшити с бронирана стомана, в подкрепа на батальона дошли работниците от завода.
Други войски в Сталинград нямало — частите на 62-а армия продължавали да сдържат противника на няколко десетки километра от града на левия бряг на Дон.
Защитниците успели да удържат натиска на врага — немците така и не успели на 23 август, а и в последващите дни да пробият северния рубеж на отбраната на града.
Командващият 14-ти танков корпус на вермахта генерал фон Витерсхейм за провала на настъплението бил отстранен от командването.
Освобождението на Сталинград. Боеве по улиците на града. Илюстрация от книгата «Безсмъртният полк»
Главната цел на бомбардировките била потушаване на съпротивата на войните на СССР, които отбранявали града, последващият щурм към Сталинград от сухопътните части на 23 август немците така и не успели да извършат.
Според редица военни историци, вермахтът не успял да се възползва от резултатите на луфтвафе.
Бомбардировката на Сталинград изглеждала не като военна операция, а по-скоро като терористичен акт.
Точно така може да са охарактеризира факта, че немците така ожесточено бомбардирали транспорта с евакуиращите се от града граждани.
«Прехвърлянето на хората на левия бряг на Волга се извършваше от корабите на Сталинградския речен флот и от Волжската военна флотилия. На 23-24 август сталинградските речни специалисти организираха прехвърлянето на хората с катери и баркаси, пише в книгата си «Сталинград. Зад Волга за нас няма земя» военният историк Алексей Исаев. — Този етап на евакуацията продължи под ударите от въздуха и дори под артилерийския огън на противника.

Санитарният параход  «Бородино» с 700 ранени беше буквално разстреля, потъна, спасиха се само около 300 човека. 

Тази участ постигна и парахода «Йосиф Сталин» с жители, които биваха евакуирани.

От намиращите се на кораба 1200 човека се спасиха само около 150 човека».

Независимо от това, издържайки на първия и най-страшния въздушен удар, защитниците на Сталинград успяват да се подготвят за отбрана.

Към тях пробива подкрепление, а опълченците и мирните жители  превърнали развалините в свои домове и мрежа от крепости и огневи точки.

И когато немците на 14 септември 1942 година за първи път се врязали в града, ги очаквал горещ и горчив прием.

Тежкораненият Сталинград дълго и последователно отмъщавал до 2 февруари 1943 година, влизайки в историята като символ на героичната съпротива на народите на СССР и гроб за почти милион немски войници.

Фразата, записана в дневника на един от тях, става известна по целия свят:

«Трябва да се приближим към Волга само още един километър, но по никакъв начин не можем да направим това.

Водим войната за този километър повече, отколкото за цяла Франция.

Руснаците стоят като каменни блокове…

Не мога да повярвам на очите си».

Петя Паликрушева за News Front

 

 

 

Тагове: ; ; ;