Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. Някои изследователи са на мнение, че това е станало в Търново, както и че произхожда от видния род на Цамблаковци. Още като млад, привлечен от славата на Теодосий Търновски, той отива в Килифаревския манастир, където става един от най-ревностните му ученици и отлично усвоява учението на исихазма. През 1363 г. заминава за Византия и в течение на няколко години пребивава в различни манастири като Студийския, лаврата „Св. Атанасий” и Зографския.

Завръщайки се в Търново, той основава манастира Св. Троица, където заобиколен от ученици, полага основите на Търновската книжовна школа и извършва изключително важна литургична и правописно-езикова реформа, целяща да внесе единство в правописа и литературния език и написва огромно количество жития, похвални слова и послания.

Избран за български патриарх, той остава такъв до 1393 г., когато след падането на Търновград под ударите на османските турци е свален от поста си и през 1394 г. е заточен в Бачковския манастир, където продължава книжовната си дейност и умира около 1402 г.

Няма никакви историографски данни откъде е минал пътят на Евтимиевото заточение, но една легенда ни спира в град Плачковци край Трявна. Тя разказва, че когато множеството търновци, съпровождащи Патриарха, пристигнало до местността, където се намира днешният град, турците спрели голяма част от тях и не им позволили да продължат по-нататък. Хората се заселили на това място, а новото селище получило името си от многото сълзи, които били пролети тук.

По-нататък преданието ни отвежда до с. Патриарх Евтимово, намиращо се недалеч от Асеновград. Старото му име било Пранга, което на турски ще рече „окови”. Има много легенди за това име, но една от тях гласи, че оттук по време на заточението е минал конвоят на Патриарха и че тук турците за първи път свалили оковите му. Затова селото било наречено Пранга, а впоследствие Патриарх Евтимово.

Така или иначе според историческите данни пътят на заточението му завършва в Бачковския манастир, където Евтимий твори до края на живота си.

За това научаваме от една приписка в така наречения „Ловешки” или „Неделчев” апокрифен сборник от ХV в., в който се казва следното:
„Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си като остави много книжовни трудове. . .  Понеже храмът на Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес. . .”

Станимашко е старото име на Асеновградско, а Св. Богородица Петриотиса се е казвал съборният храм на Бачковския манастир, съборен около средата на 15 в. и възстановен през 1604 година.

Съществува предание, че Патриарх Евтимий е починал в манастира през 1404 г. и оттогава на мястото, където е бил гробът му, се палело кандило. Това споделила в началото на 20 век възрастна жена от Асеновград на архимандрит Паисий, тогавашен игумен на манастира, който на без знанието на Светия Синод предприема разкопки и на 20 ноември 1905 г. открива мощите на светеца под камбанарията на храма „Св. Архангели”. В гроба има патриаршеско одеяние, инсигнии и свит на руло оловен надпис, който указва, че тук е гробът на Евтимий, Търновски патриарх.

Назначена е синодална комисия в състав: протосингел Неофит (впоследствие Видински митрополит), йеродякон Григорий и професор  Васил Златарски, която с доклад освидетелства разкритието за вярно, а мощите са изложени за поклонение.

Първоначално те лежат увити в платно под престола на главната църква на манастира. Но след 1962 година са преместени в специално пригодено сандъче в предната дясна част на храма „Св. Архангели”, там където сега е камбанарията на манастира, след което незнайно как попадат в склада, където се събират угарките от свещи и биват забравени.

Но въпреки това и до днес някои историци са убедени, че Бачковския манастир  не е мястото на кончината на Св. Евтимий Търновски.
Любопитното е че още през 15 век не се знае къде е гробът на светеца. Може би отговор на това ще ни даде една легенда, упорито битуваща из Средните Родопи.

Според нея заради притесненията от страна на гръцките владици, управляващи тогава Бачковския манастир и поради непосредствената заплаха за живота на Евтимий, трима чепеларци и двама райковци го отвели оттам и го укривали в една пещера около днешното село Стойките и в малък параклис на прохода Ешек кулак край същото село.

Съвсем недалеч оттук е красивото родопско селце Гела. Това селище, датиращо от дълбока тракийска древност, също претендира, че е дало последен пристан на  Евтимий. Малкото дори за родопските представи село разполага с два православни храма, вторият от които – „Св. Троица” – е изграден върху останките на триапсидна средновековна църква, носеща по предание същото име. Около този храм са разкрити останки от средновековен манастирски комплекс, известен от преданието като „Св. св. Константин и Елена”, а през 1936 г. при строежа на къщата на свещеник С. Гармашов строителите попадат на гроб, в който е погребан висш духовник. Починалият е погребан в седнала поза, имал е скиптър със златна дръжка, около която били увити две змии от слонова кост, както и златна корона. Старите хора от селото твърдят, че техните родители са виждали този скиптър и че погребаният духовник е Патриарх Евтимий. Като косвено доказателство хората привеждат и името на близката местност, която се казва Владишка гора.

На петдесетина километра на изток оттук се намират двете села Славейно и Петково. Има старо поверие, че те са основани от търновски боляри, споделили Евтимиевото заточение и заселили се по тези места след неговата кончина. А в Славейно дори се разказва, че Евтимий е погребан в недалечната местност Имарет дере, където също са разкрити останки от малък манастирски комплекс, който е бил метох на Бачковския манастир, както и гроб на висш църковен сановник.

Но да се върнем на нашата легенда. Тя твърди, че след като е укриван край село Стойките, Свети Евтимий е преведен до Райково, днес квартал на Смолян, където е укриван в дома на някой си райковец по прякор Мархолата.

Един ентусиаст-изследовател – Никола Иванов – през 1925 година открива в Райково Ангел Мархолев, който му разказва, че според останалото в техния род предание в дома им бил доведен Търновския патриарх Евтимий, крит в някакво подземие и отведен нейде на юг, но някъде между Мадан и Елехче (днешното село Старцево) двама от съпровождащите го райковци били убити, а Патриарх Евтимий бил отведен в село Кирил́и, днешното село Бенковски край Златоград.

В онези години село днешното българомохамеданско село Бенковски, намиращо се на десетина километра източно от Златоград, тогава се е наричало Кирил́и и е било център на голям метох на Бачковския манастир. Днешната джамия е била черква, а медресето (мохамеданското училище) е било помещения (килии) за идващи на поклонение богомолци. Един вариант на преданието разказва, че Евтимий приключва земния си път тук и е погребан пред олтара на тогавашната черква.

Когато години след това районът е помохамеданчен, черквата е обърната на джамия, а килиите в медресе.

През 1928 г. Никола Иванов, който също е тръгнал по следите на тази легенда, попада в с. Бенковски, където се свързва с местната учителка. Тя го развежда из медресето, джамията и околността, като му показва една яма за гасене на вар на изток от джамията. Учителката му разказва, че при копането на ямата намерили върху нея надгробна плоча с надписи на славянски език, а в гроба – погребан свещеник, върху когото имало кръст, евангелие и някакви ръкописи. Всичко това било прибрано от богат турчин.

Друг вариант на тази легенда разказва също, че Св. Евтимий Търновски идва доброволно по тези места, за да се бори срещу ширещата се тук павликянско-богомилска ерес. Знае се, че в Източните Родопи са живели компактни маси от богомили, като следите им могат да бъдат видени и днес – в името на съседното село Дедец – име, което са носели старейшините на богомилите.

Не много далеч оттук, на територията на съседна Гърция, се намира село Манастир, носещо днес гръцкото име Монастерион. То отстои на 15 км по въздушна линия от българското село Черничево. Там местната легенда разказва, че вековният чинар в центъра на селото до чешмата е посаден от ръката на самия Евтимий. Старите хора, мюсюлмани, и до днес помнят и показват мястото на черквата, а в землището на селото има местности като Иванкьов гроб, Търновица и Владикув гроб. Сказанието твърди, че именно в местността Владикув гроб е погребан последният патриарх на Втората българска държава.

Подобни предания се срещат и доста по-далеч оттук. Хората от странджанското село Граматиково разказват, че селото им е основано от граматици от свитата на Евтимий, минал оттам на път за заточението му в Диарбекир.

Но след десетина години ентусиастът Иванов се завръща в селата от Златоградския край и продължава да търси следите на легендата из околността. Обикаля околните села и месеци наред разговаря с хората, докато… Но нека дадем думата нему, като предадем разказа му почти изцяло, защото той е изумителен:

» От стари хора можах да откопча следното: „. . . Кога е било не знаем, но тук е било българско и ние сме били християни. Имали сме си наши църкви, а нашите най-стари жени даже и сега по наследство носят на гърдите си на голо малки кръстчета или зашити в муски, за да не ги забележат младите. … През това именно време от Кирили е бил докаран много остарял и побелял поп в Дранговската църква, а по-после е бил преместен в Яковишката. Там престоял доста дълго време и най-после е бил вдигнат от турския аскер и закаран в манастира при Чакърлъ-джамия. Този стар наш поп е събирал стари и млади в Яковишката църква и ги е поучавал на добро. Разправял им е, че той бил от Търново и когато турците заробили града, него подкарали насам и досега го разкарвали от църква на църква, от манастир на манастир, от колиби в колиби. Той не се оплаквал, но казвал: Пазете си вярата и българщината. Ще дойде ден, когато пак ще стане българско и вие ще се радвате на новото си царство. Тоя поп раздавал малки кръстчета за спомен, та и сега още се намират от тях и ги носят нашите жени за здраве и щастие…”  

Този разказ, записан през 1939 година на пръв поглед слага край на догадките тук ли е прекарал последните си дни Св. Евтимий Търновски или не. Независимо от смайващото си съдържание, той не може да бъде приет като окончателно доказателство, че гробът на светеца е някъде в района на селата от Златоградско. Засега най-убедителна си остава хипотезата, поддържана от болшинството учени, че Свети Евтимий, патриарх Търновски е починал и погребан в Бачковския манастир край Асеновград.

Тагове: ; ;