Ерусалим — битката предстои «Победните“ празненства в Палестина, които се случиха след като Израел премахна металните детектори и камерите от входовете на Храмовия хълм в Ерусалим, не вещаят добро за мира и стабилността в Близкия изток.
За палестинците, както и голяма част от арабите и мюсюлманите, израелският ход е признак на слабост. В техните очи, премахването на камерите и металните детектори, е капитулация.
Как знаем това? Лесно. Вижте палестинския отговор. Вместо да признаят диалогичния и отстъпчив характер на решението, което израелското правителство направи, с цел да се намали напрежението, както и да се предотврати насилието, палестинците искат още.

От тяхна гледна точка, спорът около израелските антитерористични мерки на Храмовия хълм, които дойдоха след като трима терористи убиха двама израелски полицаи, са част от по-голямата битка с Израел.
Представители на Палестинската автономия най-открито признаха, че металните детектори и охранителните камери не са проблема. Те признаха, че това е битка за суверенитета над Храмовия хълм и Ерусалим. За палестинците истинската битка се води относно това, кой да контролира Ерусалим и свещените места. Истинската битка в техните очи, е за правото на евреите да живеят в собствена държава в Близкия изток. Много палестинци все още не са се примирили с правото на Израел да съществува. Това е причината за битката.

Палестинците се триумфират в момента, след като Израел изпълни исканията им. Те подчертаха, че това е само първата им стъпка в битката за изличаване на всякакво израелско присъствие в Стария град на Ерусалим и Храмовия хълм.
Никой не обяснява по-добре тяхната позиция, от външния министър на Палестинската автономия, Риад Малки, който обяви на 27 юли, че палестинците смятат израелското решение за премахване на детекторите и камерите, за капитулация. Той потвърди това, което много израелски и палестински анализатори казват от седмици – че конфликтът относно израелските антитерористични мерки, е просто извинение да бъде притиснат Израел да направи политически и териториални отстъпки.

В реч пред външните министри от Арабската лига, министър Малки заяви:

„Въпросът не е в металните детектори или камерите, а в това кой има контрол и суверенитет над Ал Акса.“
Палестинският министър обясни, че палестинците не виждат скорошните събития като въпрос на сигурността, а като политически въпрос.

„Битката за Ерусалим тепърва започва“, каза палестинският външен министър.

Той добави, че вълната от палестински протести, е успяла да „разбие“ израелската „конспирация“ за промяна на историческото и правно статукво на Храмовия хълм.

Свидетели сме на рядък момент на истината от палестинския външен министър, в който той иронично, отхвърля твърденията на мнозина от международната общност и медиите, че този конфликт е предизвикан от антитерористичните мерки на Израел.
Палестинските протести, които дойдоха в отговор на тези антитерористични мерки показват, че става въпрос за омраза към Израел, както и опит той да бъде принуден да направи отстъпки. По време на тези протести, особено на входовете на Храмовия хълм, палестинците скандираха лозунги за унищожаването на Израел и евреите.„Маршируваме напред към Ал Акса и ще пожертваме милиони мъченици“, бе един от лозунгите, който бе скандиран от високопоставени палестински политически и религиозни лидери.

Друг лозунг бе:
„Хайбар Хайбар я яхуд, джайш Мохамед са яуд“, което значи „Хайбар Хайбар, евреи, армията на Мохамед ще се завърне“. Това е припомняне на битката при Хайбар от 628 година, когато пророкът Мохамед и поддръжниците му побеждават евреите, живеещи в оазиса Хайбар.

В тази битка евреите са принудени да се предадат, след което им е позволено да живеят в оазиса, при условие, че дават половината си продукция на мюсюлманите.
Демонстрантите също така, скандираха лозунги на военното крило на „Хамас“.
В по-голямата си част, чуждестранните журналисти, които отразяваха събитията, не помислиха тези лозунги за антисемитски или обидни. Протестите бяха представени в позитивен смисъл. Именно това, обаче, е реториката, която подклажда палестинския огън, който излиза по улиците и мята камъни и бомби по полицията.

Един от хората, които все пак обърнаха внимание на тази реторика, е 18 годишният палестинец Омар ал Абед. На 22 юли, той щурмува дома на еврейско семейство в Халамиш на Западния бряг, и уби с нож дядо, сина му и дъщеря му, по време на празнична вечеря. Малко преди това, той публикува в социалните мрежи един от лозунгите на протестиращите в Ерусалим.
Клането от Халамиш бе извършено от един палестинец. Може би е действал сам без да бъде индоктриниран да убива евреи? А каква беше реакцията на палестинците по улиците, след като той извърши престъплението си? Как реагира майка му? Майката на терориста бе снимана как раздава сладки на гости, празнувайки деянието на сина си.

Може би гордостта от терориста, е била локална афера? Не, дори тази надежда е смазана, тъй като много палестинци, особено в Газа, излязоха на улиците да празнуват бруталното убийство.Лидерът на „Хамас“ дори се обади по телефона на бащата на терориста, за да го поздрави.

„Синът ти донесе гордост на нацията си“, каза водачът на „Хамас“ на гордия баща, чийто син закла цяло семейство.
По този случай, палестинският лидер Абас, който не пропуска възможност да се представя като миротворец, запази мълчание. Можем да сме сигурни, че мълчанието му не е случайно.

Сега след като Израел изпълни исканията им, палестинците се чувстват по-уверени. Убийствата и инсценировките в техния случай, наистина се отплащат. Измъкнаха се с убийството на двама полицаи на Храмовия хълм. Измъкнаха се с убийството на тричленно семейство в Халамиш. И от тяхна гледна точка, се измъкнаха с насилствените метежи и размирици в последно време.
Окуражени от израелската „капитулация“, палестинците говорят за „историческа победа“ над Израел. Още веднъж, един израелски жест бе разтълкуван погрешно от екстремистите, като знак за слабост. Всеки път, когато това се случи, следва нов цикъл на насилие. Резултатът от израелската отстъпчивост винаги е насилие.
Превод и редакция: Симеон Миланов, Фокус

Тагове: ; ; ; ; ; ;