Напълно е възможно разгромът на СССР през декември 1991 година – това ключово и най-удивително събитие на XX век, което, според думите на президента на Русия Владимир Путин, е “най-крупната геополитическа катастрофа”, да не се бе случило, пише изданието.

“Но беше ли разгромът на СССР наистина неизбежен? – задава въпрос списанието. – Споровете в духа “ако би” все още вървят по цяла Русия, а интелектуалци, политици и националисти се опитват да разберат какво и в какава степен би могло да запази единството на Русия.

Да погледнем внимателно случилото се и да помислим, би ли могъл СССР да преживее XX век?”.

Към 80-те години ръстът на икономиката не бе налице, а авторитетът на партията започна да пада, ръководството на СССР започна да се тревожи. През 1986 г. Михаил Горбачов обяви за началото на два процеса – гласност, която обикновено определят като политика на максимална откритост, и перестройка, под което обикновено разбират политически и икономически реформи.

По такъв начин ръководството на СССР имаше намерение постепенно да либерализира определени аспекти в управлението на държавата, но в реалноста това само отслаби контрола на съветската власт, което доведе до икономически и политически хаос, ръст на национализма и сепаратистки движения в покрайнините.

“Но какво би станало, ако КПСС бе решила да проведе пакет от реформи, насочени към либерализиране на съветската икономика, докато в същото време държеше твърдо в ръцете си контрола над идеологията?”, разсъждава изданието.

Нещо повече, това вече се е случвало в историята.

През 1921 година съветското правителсвто започна Новата икономическа политика (НЕП), в рамките на която съществуват частни предприятия и държавен индустриален сектор.

“Това много прилича на днешния Китай. Вероятно е истина това, че китайското икономическо чудо под строгия контрол на Комунистическата партия, която няма намерение да търпи никакво дисидентство, извърши наистина чудо”, счита изданието.

Ако Горбачов бе успял да убеди своите съратници по партията да предприемат такава стъпка, то крупните и средните предприятия биха останали в ръцете на държавата, докато в същото време съветските граждани биха могли да се занимават с малък бизнес.

”В този сценарий не имало нито гласност, нито открити дискусии, нито критики към държавата, нито сблъсъци с тъмното съветско минало, нито ръст на национализма в покрайнините на републиките, пише списанието.

Чисто икономическият подход би пренасочил енергията на много хора с антидържавна дейност към икономическата сфера. Макар и с някои малки отклонения, всичко щеше да се случа така, както в Китай”.

Съветското общество в средата на 80-те бе готово към такива поетапни икономически реформи, но те трябваше да бъдат проведени под твърдия контрол на държавата, подчертава списанието.

В резултат на постепенното реформиране СССР би позволил да се преодолеят вътрешните проблеми и да се излезе от  кризата в обновен вид след 1991 г.

Планът за трансформацията на СССР в по-свободна икономически държава при отсъствието на сепаратистки движения в Прибалтика и на Кавказ сериозно би увеличин шансовете на страната да оцелее.

Обновеният СССР бе съкратил своята интернационална помощ в името на икономията на своите ресурси.

Скоро това би довело до излизането на Източна Евроап от Варшавския договор, но, както през 20-те, СССР би съумял да реформира своята икономика. В резултат Западът щеше да се сблъска с мощна, единна съветска държава, която би имала намерението да запази мястото си на свръхдържава, отбелязва изданието.

През 1920-те години НЕП в значителна степен е задължен за успехи си на запазилата се след Октомврийската революция предприемаческа класа. Но през 80-е тези хора отдавна не бяха на този свят, а съветското ръководство явно нямаше знания за това, как успешно да организира пазарната икономика.

Идеята за обновен СССР живее под някаква форми и днес – в рамките на формираните от Русия икономически, военни и политически алианси с бившите съветски републики.

Евразийският икономически съюз, в който влизат Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан….са доказателство за съветското наследство.

Вероятно на СССР не му бе съдено да оцелее, но споровете около неговата потенциална еволюция ще продължат да кипят още дълги години”, прави изводите си The National Interest.

Петя Паликрушева за News Front

Източник: http://www.nationalinterest.org/feature/could-the-soviet-union-have-survived-the-21st-century-21817

Тагове: ; ;