България се намира в Европа, на Балканския полуостров, и граничи с Румъния на север, Черно море на изток, Турция и Гърция на юг, Македония и Сърбия на запад.

В България живеят под осем милиона — християни (над 85 на сто), мюсюлмани и юдеи. Българският народ е възникнал от смесване през вековете на траки, славяни и тюрки. Негова неразделна част са  малцинствата от турци и цигани /роми/. Етнонимът «българи» е донесен от прото-българите.

Всички български граждани са българи, независимо от своя етнически и религиозен произход. Основен език в страната е българският. Български диалект е официален език в Македония, както в Австралия се говори диалект на британския английски.

Първите свещени книги на православните славяни — руси, украинци, белоруси и сърби, са на старобългарски, който се нарича и старославянски. Православното християнство е доминиращата Вяра в страната, но всеки е свободен да изповядва Вяра, която съответства на неговата идентичност. Всеки е равен във Вярата си със всеки друг независимо как именува своя Бог.

Това значимо многообразие на българската нация е нейна възможност за развитие и пребъдване.

В България климатът е като в Северна Италия, Швейцария, Франция и подобен на климата в Ню Йорк и Вашингтон.

Българите са традиционалисти. При тях семейните връзки са силни и нерядко се среща три поколения — баби, дядовци, майки, татковци и деца, да живеят заедно или да имат интензивни връзки помежду си. Обикновено бабите се грижат за внучетата си, докато майките работят. В момента българските семейства са предимно малодетни – имат по едно-две деца. Сред младите хора броят на браковете (подобно на много други развити страни) намалява, като съжителството, дори раждането на деца, без да се сключва брак, става все по-обичайно. Прирастът на населението е отрицателен. Миграцията към големите градове продължава (работните места в селата и малките градове са твърде ограничени).

Българските къщи са предимно от кирпич и бетон. Електрификацията, водоснабдяването и канализацията са повсеместни. Домовете са обзаведени по стандартния европейски начин. Пътната мрежа е развита като в Европа и Северна Америка, макар че качеството на пътищата и особено пътната маркировка не са добри.

До 1989 г. България беше в рамките на Съветския блок. Днес тя е парламентарна република. На 1 януари 2007 година страната ни стана член на  Европейския съюз.

Има президент, който е държавен глава. Той се избира пряко от цялото население за петгодишен срок.

Екс- президентът, Росен Плевнелиев, е  безпартиен, издигнат от управляващата тогава партия ГЕРБ. Произходът му е от сегашна Северна Гърция, където значима част от населението е от български произход, макар и да е елинизирано чрез държавен терор и пропаганда по време на Студената война.

Националното знаме е трицветно — бяло, зелено и червено. Гербът  по вековна традиция включва изображения на лъв. Логото представлява стилизирана роза.

 

Основните храни в България са: зеленчуците (домати, чушки, картофи, зеле, лук, моркови, патладжани, краставици), зеленият и зрелият боб, лещата, ориза, киселото мляко, бялото саламурено сирене, кашкавала, месото (свинско, телешко и пилешко).  Сравнително по-рядко се яде риба. Българите са любители на подправките (местни – чубрица, магданоз, копър, джоджен, червен пипер, девeсил, босилек, и вносни – черен пипер, дафинов лист, ким, кимион, бахар, карамфил), а мъжете си падат и по лютото (чесън, лук, чушлета). Българинът консумира много хляб. Традиционни са пържените храни и обилната употреба на сол, но младите все по-често се придържат към здравословното хранене.

Голяма част от българите сами произвеждат зеленчуците, които използват на трапезата си. Разпространено е отглеждането на домашни животни за нуждите на семейството – кокошки, гъски, пуйки, свине, овце, кози, крави. В селското домакинство често се използва и магарето като работно животно. Конете  в България са предимно впрегатни, но се отглеждат и за езда. На много места в страната има конно-спортни бази. Там се провеждат състезания по обездка и прескачане на препятствия, но залозите засега са рядкост.

Българите имат много контакти с природата. Те са ловци. Отстрелват се диви прасета, зайци, яребици, пъдпъдъци, патици, лисици, вълци, чакали. Срещу заплащане за ловни трофеи в резервати се отстрелват елени и сърни. Мечката и орлите са забранени за лов. Наблюдението на птици не е популярно сред населението, но в страната идват туристи с тази цел.

Българите са и добри въдичари —  по реките и изкуствените езера се лови пъстърва, шаран, сом, каракуда, мряна, клен и др.

Българите са добри гъбари. Берат така също шипки, боровинки, диворастящи малини и ягоди. Тези плодове се използват в прясно състояние и при домашното консервиране.

Обичайно е семействата в по-малките селища да притежават собствено лозе от 1-2 декара. През есента се слага домашно вино по 100-200-300-500, че и повече литра, което се съхранява в бурета в мазето на къщата. До следващата реколта буретата са вече празни. Аперитивът на българина е ракията (главно гроздова и сливова, но се прави и от други плодове). В последните десетилетия бирата напредва сериозно. Българската бира е от супер качество, но истината си остава във виното.

България изобилства с билки и минерални извори. Диворастящи билки се берат по планини и равнини. Събирането им е широкоразпространено. Повечето от тях имат световно признание и страната е един от най-големите износители на  билки. Има и такава поговорка – «за всяка болка, Бог е дал и билка». Те се използват както за лечебни цели, така и за укрепващ чай. Българите обичат билковите чайове (от мащерка, риган, шипки, мента, маточина, липа, жълт кантарион, бъз и различни ароматни комбинации от тях). Такива фабрично опаковани чайове се продават навсякъде в хранителните магазини, но нашироко се използват и домашно събраните и изсушени билки. Българите пият и черен чай (без мляко), макар и по-рядко. Пиенето на кафе е широкоразпространено. В миналото кафето е било приготвяно «по турски» (в Гърция същото кафе се нарича «гръцко»). Ситно смляно, то се кипва във вода, прибавя се захар и се сервира в малка чашка, заедно с чаша вода. Най-популярно в днешно време е кафето «еспресо». «Американско» кафе се сервира  в ресторантите Макдоналд’с и други по-големи ресторанти.

Българите имат завладяваща народна музика и красиви народни танци, с които са известни навсякъде. Националните български музикални инструменти са гайдата, кавалът, гъдулката… Българите са добри певци и инструменталисти. Орфей, легендарният древен музикант и духовен водач, е роден в Родопите. Българи са световноизвестни оперни певци като Христина Морфова, Елена Николай, Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Веселина Кацарова, Христина Ангелакова, Александрина Пендачанска…

България е малка по територия и население, но има всички земни хубавини.

— Искате планини от алпийски тип? – Има.

— Искате морски плаж? – Има.

— Искате да видите разкопки на праисторически селища? – Има.

— Искате да разгледате антични останки като тези в Гърция, Италия или Турция? – Има.

— Искате да похапнете хубаво? Цитруси и банани нямаме, но си внасяме. Нямаме и северни елени. Останалото е налице. Българската кухня предлага вкусни ястия. Българските домати са по-вкусни от всички други по света – просто попитайте човек, който е бил в България. Шопската салата е световен хит. (За съжаление бюрократите в Европейската комисия не разбраха за какви зеленчуци става дума и наредиха да се наводни страната с ерзаци.)

— Искате да отидете на дискотека? — Няма проблем.

Най-популярен спорт в България е футболът. Най-големият успех в този спорт беше четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 година. Най-известният български футболист е Христо Стоичков, който се прочу в испанския «Барцелона», където беше и треньор. (Той игра също така в тима на американския «Чикаго Файърс»). Беше и треньор на националния отбор на България. Особена известност придоби Димитър Бербатов, който играеше в «Манчестър Юнайтед» и беше голмайстор (2011 г.) в първа лига.  Неговият медиен образ олицетворява типичния българин — свенлив добряк.

Известност имат състезателките по художествена гимнастика, борците, щангистите (българската школа в тези дисциплини е призната), лекоатлетите, тенисистите (сестрите Малееви, а напоследък младата Сесил Каратанчева, Григор Димитров, спечелил първенството на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ по тенис), гребците, биатлонистките. Беше постигнат успех (европейски титли) и във фигурното пързаляне. На световното първенство по фигурно пързаляне в Канада през март 2006 Албена Денкова и Максим Ставийски извоюваха златния медал при танцовите двойки. Дан Колов, известният в САЩ кеч-борец от първата половина на 20-ия век, е българин. (Това е времето на нямото кино, когато кечът е голямо зрелище.)

Като цяло, българите са толерантни.

Според представителни социологически изследвания далеч над 90 на сто от тях имат приятели – друговерци.

В сравнение с останалите балкански народи са по-упорити, но по-малко агресивни.

Трудолюбиви са, но са разпилени.

Не са достатъчно организирани и целеустремени, но ако ги награби амбицията – планина повдигат.

В трудни времена българите залостват вратите и хвърлят всички сили върху домашното си стопанство. Благодарение на климата и почвата, те могат да произведат всичко необходимо, за да оцелеят…

Те са приятелски настроени и добронамерени към чужденците. Елитът им е провинициален. Гостоприемството е характерно за тях. (Несъмнено всички тези черти са малко или много повлияни от процеса на урбанизация, развитието на новите технологии и глобализацията.) От векове образованието е високо ценено. Родителите са продавали имота си, за да изучат децата си. Един от най-почитаните празници е 24 май – Денят на славянската писменост (кирилицата е въведена първо в България, а по-късно и в Сърбия, Русия, Украйна, Белорусия; използва се още и в Монголия). Двайсет и четвърти  май  е национален празник —  празник и на училищата, науката и културата.

Малко от българките, поне през последните 4-5 десетилетия, са само домакини. Повечето от тях са трудовозаети. Социално-политическите промени след 1989 г. доведоха до висок ръст на безработицата, която засегна жените по-силно от мъжете. Българските жени са известни не само с красотата си, но и с естетическия си усет.

Една българска подробност (но понякога съдбоносна) е особеният начин, по който българите кимат с глава в знак за «да» или «не» – точно обратно на всички други по Земята. Затова преди да стреляте с пищова срещу някой, който ви е подразнил със своето кимане с главата, първо го запитайте: «Вие българин ли сте?»

За жалост все по-често българите не чакат този въпрос и променят своя уникален навик.

Международни изследвания и тествания нареждат българите в челните места по интелигентност. Във всички световни състезания по физика, математика, информатика и други подобни, българските участници неизменно печелят златни и сребърни медали. Често редом със САЩ, Русия и Китай. В американските университети (включително и в най-престижните) има много студенти-българи, които – според нашите сведения – се представят много добре. Световният шампион по шахмат (2005 г.) беше българинът Веселин Топалов, световната шампионка по шахмат, Антоанета Стефанова, е българка, световната титла при ветераните е отново в ръцете на българин — Любчо Спасов.

Асен Йорданов (Assen «Jerry» Jordanoff) е българин.  Бащата на компютъра Джон Атанасов е от български произход, президентът на Бразилия Дилма Русеф (Dilma Rousseff) е от български произход…

В България има шест национални ефирни телевизии (една от тях беше собственост на Рупърт Мърдок) и стотина кабелни. На практика се гледат всички световно излъчвани телевизии и програми от рода на Discovery Channels, Animal Planet, MTV, CNN, Euronews, Hallmark, HBO и др. Мъжете следят футболните мачове в Европа. Жените си падат по  «сапунките» и безбройните телевизионни сериали, американски, европейски, австралийски, турски, гръцки. Напоследък особена популярност печелят предаванията от рода «реалити»…Харесват се и старите български ленти. (Създаването на нови български филми бе спаднало драматично, но вече се снимат десетки американски и европейски продукции, а броят на българските окуражително расте.)

Разбира се, това е един съвсем кратък разказ, само много малка част от това, което може да се каже за България и българите, и тъй като този вариант на текста ще бъде четен само от българоезични, ще добавя – международни сравнителни социологически изследвания системно показват едно и също: българите са подчертано най-самоокайващият се, самообвиняващ се, самобичуващ се, саморугаещ се народ. За тях всичко е лошо и върви на зле, за което има само едно разумно обяснение. Те са невротични грандомани и перфекционисти и не могат да понесат спокойно мисълта, че България не е Велика сила. Това е вярно. Не е.

.Петко Симеонов

Тагове: ;