Старите разногласия между София и Скопие са оставени настрана, докато България се приготвя да поеме председателството на ЕС през януари 2018 година. Въпреки това, старата вражда между двете страни и войната на Македония, за името ѝ, с Гърция, може да потопят надеждите на Скопие да се присъедини към ЕС и НАТО.
През януари 2018 г., България ще поеме ротационното председателство на Европейския съюз за пръв път, откакто се присъедини към общността. Заради Брекзит, председателството на България бе изтеглено напред с шест месеца и европейското бъдеще на Западните Балкани ще бъде един от основните приоритети на София.

С подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония на първи август, изглежда, че София вече започва да прилага политиката си на практика.

Споразумението бе приветствано в Европа и описвано като „историческо“, „обърнато към бъдещето“ и „амбициозно“. В Скопие единствено най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, която управлява Македония повече от десетилетие, заяви, че ще гласува против договора, защото смята, че условията му подкопават идентичността на страната. Това значи, че ако правителството в Скопие се смени, има риск за прилагането на споразумението.
Македония, през 2001 година, беше първата Балканска страна, която подписа Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Въпреки това, пътят ѝ към членството в ЕС и НАТО беше блокиран за дълги години, главно заради спора с Гърция за официалното име на страната.

За България „Македонският въпрос“ е по-малко проблематичен, но София на няколко пъти използва влиянието си, по подобен на Гърция начин, за да постави преграда пред членството на Македония в Западния блок.
През последните две десетилетия, между София и Скопие има отношения на любов и омраза. Наистина, България беше първата държава, която призна независимостта на Македония от Югославия през 1992 г., но отрече съществуването на македонско малцинство в България и не призна македонския език за различен от българския.
В допълнение, след 2007-а година, десетки хиляди македонски граждани подадоха заявления за получаване на българско гражданство, което им даде правото да се радват на същите права, каквито имат всички други граждани на ЕС.

Споразумението подсказва, че и двете страни са направили сериозни компромиси. На съществуването на македонски език в момента не се гледа като на проблем в България, като тя гарантира това в Член 14 от договора.

По-нататък, македонските власти се задължиха да не се бъркат във вътрешните работи на България, като правата на македонското малцинство през границата (Член 11/5).

На това споразумение може да се гледа, като начало на процес на излекуване на раните от миналото, но това няма да се случи лесно. Предвиденото създаване на „Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси“, целяша „да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“, може да създаде доста сериозни търкания.

Различният прочит на историята, независимо от всякакъв „обективен научен“ подход, може сериозно да повляе върху цялата същност на договора и върху реализацията на толкова нужните икономически и транспортни проекти, като например модерна ЖП линия и магистрала между София и Скопие.

Освен това, споразумението може, на теория, да позволи на България да възпрепятства влизането на Македония в НАТО и/или ЕС, ако реши, че някои сегменти от сделката не са достатъчно добре адресирани.
Вземайки предвид динамиката на тези отношения – България е член на клуба, а Македония иска да се присъедини – то Скопие може да се окаже в позиция да бъде принуден да направи още концесии, когато прилага части от споразумението.

Ако историята е нещо, от което трябва да се учиме, то е добре да си спомним, че Гърция и Македония подписаха подобно споразумение за нормализиране на отношенията през 1995 година, в което Атина беше гарантирала, че никога няма да блокира приемането на Скопие в международни организации, на която е член, като ЕС и НАТО. В действителност, обаче, нещата се развиха по друг начин.

Въпреки тези уговорки, оптимизмът, който генерира споразумението в проблемните Балкани, не трябва да бъде подценяван. Ако всичко върви по план, по времето на председателството на България в ЕС, тя може да се отличи, като приложи договора и като подкрепи Македония в усилията ѝ да се присъедини към общността.
Европейската комисия най-вероятно ще препоръча да се започнат преговори за присъединяване с Македония и България има и основата, и стимула да лобира пред Европейския съвет и дори да притисне Гърция, за да позволи това да се случи.

Всъщност, договорът показа, че правителството в Скопие, водено от премиера Зоран Заев, има желание да взима тежки решения и да прави компромиси. Решението на въпросът за името е все по-вероятно, тъй като това ще позволи на Македония да напредне по пътя към членството в ЕС.
Накратко – не всички новини от Балканите са депресиращи.

Андрея Богдановски е работил много години като научен сътрудник в базирания в Скопие тинк-танк Analytica, със специализация въпроси по сигурността. В момента е записан в докторска програма на Университета на Бъкингам, фокусирана върху отцепването, суверенитета и фактическите държави

Превод и редакция: Иван Христов/Фокус

Тагове: ; ; ; ;