Ако трябва да глътнеш жаба, не я гледай много, глътни я наведнъж. Ако трябва да глътнеш няколко жаби, първо глътни най-голямата, каза през 2002 г. Зоран Джинджич, тогава премиер на Сърбия, съобщавайки на гражданите какво ги чака по пътя към по-добър живот.
 

  Той приключи своя път много рано, тъкмо в момент на предстоящо решаване на проблема с Косово и Метохия. Има много метафори в сръбския език, с които се описва Косово, но вместо описания ни прябват дела.
   Изглежда тъкмо тази идея е водила президента Александър Вучич. В началото на своя мандат той призова за широк диалог за Косово, за да избистри мисълта си и в бъдеще да подходи много по-сериозно и преди всичко по-отговорно и по-обективно по въпроса за Косово и Метохия.

   От 2003 г. са приети 13 резолюции, декларации, платформи, планове и  повечето от тях завършиха като мъртва буква на хартия и вече не се и споменават. Те се появиха като резултат от актуалното мерене на политическите сили в парламента, правителството или президентството на Сърбия.
   Когато за нещо се казва, че е «най-скъпата сръбска дума», или «свещена сръбска земя», тогава е ясно какво означава Косово и Метохия за сърбите, макар понякога да забравяме, че Косово и Метохия са записани в генетичния код на всички нас.
 

Но за да се разпространява този генетичен код и по-нататък, за да се раждат деца, и което е по-важно, да останат тук или да се върнат във вековните огнища, трябва да се създадат обществени и икономически предпоставки.
А за тях е необходимо да се освободим от мъртвата буква на хартия, от митовете и легендите и с трезви глави да разберем какво искаме в бъдеще. Да водим реална политика, която ще бъде в подкрепа на икономиката и всяко бъдещо развитие на държавата.
Когато стигнем до национален консенсус, по-лесно ще стигнем и до пътя на политическо сътрудничество и икономическо развитие, както и до вратите на ЕС. В противен случай ще се намираме в ситуация на замразен конфликт, който във всеки момент може да ескалира и експлодира.
Тъкмо затова е време като народ да престанем да заравяме главите си в пясъка като щрауси и да бъдем реалистични, както написа президентът Александър Вучич. Както добави той, трябва ни отговорен и сериозен подход, смел и реален, но с поглед в бъдещето.
В този смисъл от ключово значение е неговият призив за колкото може по-широк диалог за Косово тъкмо в началото на неговия петгодишен мандат, за който подкрепата си му дадоха над два милиона граждани на Сърбия. Вероятно най-важната работа в политическата му кариера и исторически шанс на нашето поколение е да осигурим на децата си чиста възможност и шанс за бъдещето.
  «Напълно подкрепям инициативата на президента Вучич. Мисля, че това е въпрос, който тлее от десетилетия в нашия народ», казва за «Телеграф» професор Михайло Църнобърня, прредседател на Европейското движение в Сърбия.
  

Той казва, че е разумно да се изправим пред ситуацията.
  «Всичко трябва да се разгледа и геополитически, и локално, и международно и да се намери решение, което да сложи точка на десетилетия конфликти», каза Църнобърня.
 

  По думите на Якша Шкекич, дългогодишен журналист и редактор в местни и чуждестранни медии, един от основните недостатъци на политическия живот на Сърбия е, че няма сериозен диалог по ключови теми. В този смисъл казва, че инициативата на президента Вучич е повече от добре дошла.
«Вместо да подхожда с тъпани, зурни и ожесточена реторика, Сърбия най-сетне трябва да вземе писалката в ръка и внимателно да анализира не само грешките в миналото, а и какво искаме в бъдеще, заради бъдещето на нашите деца и новите поколения «, казва Шчекич за «Телеграф».

Той добавя, че Вучич прави крачка напред, тъй като има инициатива,  с което не допуска събитията да го застигнат и шамаросат, каквато беше ситуацията от 90-те години насам.

«Сърбия трябва полека, с мирна глава да види какво, къде и как. Да сложи на везните предимствата и недостатъците, бъдещето, и което за мене е по-важно, имаме ли право да жертваме бъдещето на новите поколения на Сърбия», заяви Шчекич.
Призива на президента Вучич за широк обществен диалог за Косово, който да започне през септември, са готови да приемат Сръбската академия на науките и изкуствата /САНИ/, Сръбската православна църква и част от опозицията.
Президентът на републиката би направил чест на САНИ, ако покани членовете на Академията да представят мнението си по теми, важни за нашето общество, както и за Косово. /БТА/, /в. «Телеграф», Сърбия/

Тагове: ; ; ;