ООН, в качеството си на активна миротворчески сила, прояви активността си по време на военните конфликти на Балканите в средата на 1990-те години.

Заедно с НАТО ООН обезпечаваше военната подкрепа на босненските мюсюлмани и косовските албанци, които се самообявиха за жертви на сръбската агресия.

След завършването на конфликтите ООН създаде Международен военен трибунал за Югославия, призван да накаже военните престъпления.

Външно целите на ООН изглеждаха благородни, но при по-близко разглеждане неизбежно възникваше въпросът: наистина ли ООН в югославския конфликт беше позитивна страна?

Доколко законни бяха действията на международната общност?

Независимо от гордото название «миротворческа мисия», много от операциите на ООН в Югославия могат да бъда класифицирани като военни поражения, миротворците на предприеха необходимите мерки в борбата с криминалните елементи в зоната на конфликтите, бяха фиксирани немалко случаи на крайно неетично поведение на миротворческия контингент.

За пример може да ни послужи клането в Сребреница. Това градче в Босна бе обявено за остров на безопасността за босненските мюсюлмани, спасяващи се от сръбската агресия.

Холандските миротворчески батальони, разквартирувани в зоната на сигурност, бяха зле екипирани, не бяха готови да отразят агресията. Съветът за сигурност на ООН получи няколко тревожни сигнала за възможни атаки, но не информира за тях миротворците-холандци.

Град Тузла  също бе атакуван, но дори този факт не бе взет под внимание. Поради «разсеяността» на командването холандските миротворчески части станаха лесна плячка на ловци на заложници — така сръбската страна успя да спре бомбардирането от авиацията на НАТО.

Силите на местното опълчение явно не стигаха за защита на мирните жители, в резултат на което в Сребреница загинаха 8 хиляди човека.

Тоталните грешки на ООН предизвикаха вълна от възмущение по целия свят.

Ако погледнем нещата още по-отблизо, можем да открием и други престъпни грешки на миротворцитие.

По време на войните в Косово западните страни единодушно подкрепяха Армията за освобождение на Косово, която воюваше със сръбските войски. Победата на KLA бе извоювана чрез бомбардировките на НАТО над сърбите.

Но самата Армия за освобождение на Косово извърши многобройни военни престъпления, тя тотално и постоянно нарушаваше правата на човека.

Тези факти не се забелязваха по време на конфликта. По-точно — тези факти Западът се правеше, че не ги забелязва.

Главният обвинител на Военния трибунал на ООН стана шведката Карла Дел Понте.

Усилията й не донесоха успех.

По време на продължителното разследване на конфликта в Косово бяха получени многобройни доказателства за престъпления, извършени от двете страни на сблъсъка.

«Доказано беше, че много актове на KLA бяха престъпления срещу сърбите, циганите, мюсюлманските славяни, представителите на другите етнически групи, точно както и албанците, уличени в нелоялност към Армията за освобождение на Косово», се казва в книгата на Карла Дел Понте «Мадам обвинител», издадена през 2009 г.

Хиляди хора пропаднаха без вест, за тяхното отвличане, за тяхната екзекуция са виновни лидерите на Армията за освобождение на Косово», пише Понте.

На 7 август 2017 г. Карла Дел Понте подаде оставка от ООН. Усилията й в Сирия също не донесоха никакъв резултат.

Край на 1 част

Петя Паликрушева за News Front

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;