На 9 август 1945 г. САЩ хвърлят ядрена бомба над японския град Нагасаки. Три дена по-рано американците унищожават Хирошима. Аргументите в полза на това им действие звучат неубедително не само от гледна точка на хуманизма, но и от позицията на строгия военен прагматизъм.

Какво се случва

На 6 август 1945 г. в 8:15 ч. американският самолет В-29 хвърля в центъра на Хирошима уранова бомба с мощност 13 килотона. Взривът е осъществен на височина 600 метра от повърхността на земята. В радиус на километър от епицентъра моментално загиват 90 % от хората. Оцелелите са изпепелени от огнен смерч, който се разразява на площ 11 кв. км. Разрушени са 80 % от сградите, главно дървени.

От взрива веднага загиват 80 000 човека от 240-хилядния град. В следващите пет години от лъчева болест умират още 120 хиляди.

В-29 с бомбата е съпроводен от пет самолета: три разузнавачи и два „научно-изследователски“ бомбардировачи с апаратура, фиксираща физическите процеси, с камери.

На 9 август в 11:02 ч. върху Нагасаки се стоварва плутониева бомба с мощност 21 килотона. Моментално загиват 74 хиляди човека. В следващите пет години от лъчева болест умират 60 хиляди човека. На разстояние 1 км. от епицентъра не оцелява нито един човек. В радиус от 2 км. са напълно унищожени всички сгради и постройки. В руини са превърнати 14 хиляди домове от общо 54 хиляди в града. „Малкото“ количество е факт, защото в Нагасаки преобладават каменни сгради.

4Престъплението е считано за подвиг

Екипажът на „хирошимския“ В-29 е от 11 човека. Екипажът на втория бомбардировач, нанесъл удара над Нагасаки – от 13. Никой от екипажите нито веднъж не изразява съжалението си за стореното. Нещо повече – болшинството от тези хора смятат, че са извършили подвиг.

Например, командирът на първия бомбардировач Пол Тибетс в многобройните си интервюта, бидейки вече човек на преклонна възраст, не се изморява да повтаря: „Горд съм, че съм бил способен, започвайки от нищото, да планирам операцията и да я изпълня толкова безгрешно…Спя спокойно всяка нощ….Ако ме поставите в същата ситуация, то да, дявол да го вземе, ще направя това отново“.

7Бомбардировката на Хирошима превръща този пилот в персона нон-грата практически за целия свят извън САЩ. Когато го готвят за военно аташе в Индия, страната е залята от серия от протестни демонстрации. Неслучайно в завещанието си Тибетс настоява да не му поставят мемориална плоча, да го кремират, а пепелта му да бъде разпръсната. Не бива да се съмняваме – в гроба би му било твърде неспокойно от безбройните протестни акции.

Командирът на втория бомбардировач Чарлз Суини, по-късно превърнал се в генерал-майор, до края на дните си говори пред американските студенти, страстно доказвайки позитивната роля на ядрените бомбардировки.  Между другото, той е участвал и в първия нальот, но е бил в самолета-разузнавач.

Единственият, за когото гибелта на тези десетки хиляди мирни жители е била трагедия, е пилотът на самолета-разузнавач Клод Изерли. Именно той е насочил В-29 към целта и е дал команда да се хвърли бомбата над Хирошима. Душевните страдания в края на краищата го довеждат до психиатрията, където той остава до края на дните си. Всичките си пари Изерли дава на фонда за децата в Хирошима.

Сантименталният убиец

Изборът на целта на бомбардировките е направен два месеца преди първите изпитания на американските бомби. В началото на май специален комитет, заседаващ в Лос-Аламос, съставя „черния списък“. В него влизат Хирошима (център на армейските складове), Киото (индустриален център), Йокохама ( център на военната промишленост), Нагасаки (морско пристанище, съдостроителен център), Ниигата (военно пристанище и машиностроителен център), Кокура (военен арсенал).

399-900xНанасянето на удар по японската армия не е бил единственият критерий при избора на обектите. Главната задача на ядрените бомбардировки е била да се нанесе психологически натиск над японското правителство и да се провокира паника в страната. В протокола от заседанието на комитета пише, че бомбардировката в Киото е желателна във връзка с високото образователно ниво на жителите. И, следователно, добре ще е тъкмо те да почувстват силата на новото оръжие.

Но министърът на отбраната на САЩ Хенри Стимсън изхвърля Киото от списъка. Защото имал топли спомени за този град от медения си месец там през 20-те години.

Целта на бомбардировките е само мирното население, за което свидетелства отказът да се нанесат ядрени удари по военни цели.

Да се спре СССР

480-900xСАЩ обясняват неизбежността от бомбардировките с две обстоятелства.

Първо, благодарение на бомбардировките Япония капитулира.

Второ, ако нямало бомбардировки, трябвало да се започне наземна военна операция на територията на Япония. В резултат на това американската армия щяла да понесе големи загуби, най-вече човешки. Към гореописаното се привеждат и доводите на числата. По време на операцията по превземането на остров Окинава загиват 12 хиляди американски войници. Следователно, при широкомащабна сухопътна операция щели да загинат до милион и повече американски войници.
Разбира се, към своите войници американските президенти се отнасяли грижливо. И Труман не бил изключение. Но никога президентите не действали и против националните интереси. А в онзи исторически момент националните интереси на САЩ се изчерпвали със следното – да се ограничи съветското влияние на Изток. Т.е., да не се допусне ситуация, която да повтори вече наличната в Източна Европа, където СССР имал намерение да „построи комунизма“.

Хронологията на събитията се развила ето как.

484-900xНа 6 август над Хирошима е хвърлена първата бомба.

На 8 август СССР обявява война на Япония.

На 9 август сутринта Червената армия започва в Манджурия операция за унищожаване на Квантунската армия, най-мощната японска военна групировка.

На 9 август е хвърлена втората бомба.

Трябва специално да отбележим, че първоначално втората американска ядрена бомбордировка била насрочена за 11 август. Но датата била спешно променена във връзка с лошите метеорологични прогнози.

Така че не без основания можем да предположим, както правят това цяла поредица от авторитетни историци, че втората бомба е имала за цел да спре победоносното придвижване на Червената армия. Доколкото нейният боен потенциал след разгрома на фашистка Германия бил съвършено ясен на американците.

493-900xВ името на научните интереси

Още една причина за втората бомбардировка – чисто „научна“.

На 6 август вече били минали изпитанията в реални бойни условия на урановата бомба. Но останала плутониевата. Да, тя „сработила“ нормално през юли на един полигон. Но трябвало да се провери следното: дали бомбата ще „сработи“ в град с многохилядно население.

Изпитанията преминали по изготвения сценарий. Нещо повече, изпитанията дали работа на американските изследователи дълги години след бомбардировката. През 1948 г. по заповед на президента Труман била създадена Комисия за изучаване на последствията от ядрените взривове при оцелелите в Хирошима и Нагасаки.

Петя Паликрушева за News Front

 667-900x764-900x862-900xHIROSHIMA AFTERMATH1064-9001261-7001349-9001443-9001541-9001736-9001833-9001928-9002023-9002133-9002134-9002221-9002320-9002420-9002518-9002618-9002716-9002816-9002915-9003011-9003118-9003217-9003317-9003416-9003514-9003614-9003712-9003811-9003910-900NAGASAKI DESTRUCTION 19454213-9,004313-9004412-9004512-9004611-9004710-9005211-9005310-9005410-9005510-90011106-90WW2-HIROSHIMATIME STOPPED BY ATOM BOMBJAPAN NAGASAKI ANNIVERSARY13910518000414_PhotoLd81dc6eb7f6f61710a8cb2a1aa90a27fk3lpdtublowgr1ror7zj????·??????????????

Тагове: ; ;