След промените през 1989 г. и разпадането на СИВ и Варшавския договор се получи огромен геополитически вакуум. Самата перестройка в Източна Европа и Русия бе извършена от хора с нисък интелект, играещи единствено ролята на обслужващи «инструменти» в стратегията на атлантическия геополитически вектор. Мислещият човек в Източна Европа се оказа смъртен враг за западната демокрация и за местната колониална администрация. България се превърна в истинска «лъскава» витрина на западната лъжедемокрация в Балканския регион.
Десет години след началото на XXI век особено остро се поставя въпросът: Какво е бъдещето на нацията и националната държава? Преди 15-ина години отговорът бе доста избистрен.

Глобализацията мощно мачкаше

националните държави и целият свят методично, подобно на «пластилин», се формираше по образец тип Pax Americana. Днес сме изправени пред основната дилема на съвременната геополитика и международните отношения. Ако приемем, че оценката на националната държава и нацията трябва задължително да се разглежда през алгоритъма на неолибералната парадигма, която се налага методично кога чрез по-меки, кога чрез твърди методи, то правилният отговор е цитиран малко по-горе. Все още една немалка част от финансираните от чужбина неправителствени организации (НПО) в България с мощно медийно присъствие се опитват да налагат пред общественото мнение именно идеологията на неолибералния глобализъм като Проект на «вечния мир». Все по-силно се усеща инерционната съставка на това действие, която губи във времето първоначалната си сила. Логично в тази посока се развива и тезата, че трябва, че се налага да се разделяме във времето с толкова скъпия преди години «държавен, национален суверенитет». Последният според неолибералните идеолози е затворена страница, почти метафора в съвременните международни отношения. Глобализацията, от една страна, ерозира, размива и в крайна сметка срива принципите на суверенната и национална държава. Нагледен пример са страните от Югоизточна Европа. Най-релефно това се наблюдава в т.нар. Западни Балкани, където и с «невъоръжено око»

се вижда как дишат границите

Очевидно е, че идеологията на неолиберал-глобализма, вплетена в съвременния процес на глобализация, представлява недвусмислена заплаха за националната държава и държавния суверенитет. В ЕС обаче наблюдаваме и противоположния процес на описания по-горе. Германия, Франция, Великобритания напротив, укрепват своите държавност и суверенитет.
Прави определено впечатление, че на фона на разпадащата се държавност на редица страни в Югоизточна Европа и на Балканите, наблюдаваме точно противоположната тенденция по отношение и на Полша и Турция. За България е от изключително значение да си дадем правилния отговор на въпроса: защо Турция и Полша правят изключение от останалите страни в нашия регион? Не е сложно да се установи, че и двете страни са «базови» по отношение на глобализацията тип Pax Americana. По-ясно казано, и Анкара, и Варшава имат еднаква геополитическа ориентация. И двете столици обслужват на регионално ниво глобалния геополитически код на Вашингтон. Те са нещо като «кучета-пазачи» на геостратегическите интереси на САЩ в тази част на света. Проблемът на Анкара и Варшава се състои в това, че предвид задълбочаващата се финансово-икономическа криза на Запад (да не бъркаме, на Изток такава криза все още няма), поляци и турци ще трябва да обслужват интересите на американците на аутосорсинг — един вид като техен филиал. Накратко, с щатски «камертон» да настройват във фаза глобалния геополитически код на Вашингтон с тяхния собствен регионален геополитически код. И естествено, всичко това, както бе посочено по-горе, да става на аутосорсинг.
Протичащите световни политически процеси поставят под сериозно съмнение състоятелността на неолиберал-идеалистичната философия на глобализацията. Наблюдават се ясно очертанията на регионалната глобализация, която по един парадоксален начин се завръща чрез лозунга «Напред към миналото». Определени пространства се реинтегрират на чисто цивилизационна основа, като това става и на мрежов принцип. Не е сложно да се установи, че бавно, но методично се гради

буферна зона между Русия и континентална Европа

Основната цел е да се изгради бараж между Руската федерация и Германия. Това пространство се нарича още и Балтийско-Черноморска дъга. На Север като основен атлантически форпост се оформя Полша, а на Юг тази роля е предоставена от Вашингтон на Турция. Регионалната глобализация се развива, но на Балканите има различни проекти. Турция като регионален играч има определени амбиции да се превърне постепенно почти в глобална сила. Понятието Pax Ottoman е планиран субпроект на Pax Americana. Накратко, чрез исляма, които се завръща в Турция, се рециклира Османската империя. Синергията между идеологиите на неоосманизма, неопантюркизма, неокемализма, че даже и турското евразийство, води към…  възраждането на Високата порта и превръщането на Истанбул в център на неохалифата (Neo-Halifelik).

В проекта Pax Ottoman на Балканите са включени Албания, Босна, Косово, Македония и България. По признание на турския външен министър Ахмед Давудоглу неоосманският проект е роден в САЩ и е базиран върху някои от трудовете на Джордж Фридман. Част на глобалния Pax Аmericana е субрегионалният проект «Големият Близък изток» (ГБИ), който при реализация предвижда мащабно прекрояване на границите в Евразия. Турският премиер Реджеп Ердоган е съпредседател на ГБИ. Последните събития в Сирия подсказват, че неоосманските амбиции на Турция вероятно ще бъдат преформатирани предимно в посока Балканите.

За България е вече абсолютно ясно, че в тази нова геополитическа мозайка София е «дадена» да обслужва турския геополитически регионален код. Огромният проблем и екзистенциална опасност за нас, българите, е, че южната ни съседка, на базата на своята неоосманска външнополитическа стратегия, се стреми да възстанови контролираните от Високата порта преди години територии на Балканите. Нещо повече, прави се откровен опит да се промени цивилизационният код на българския народ.

В момента Анкара води на българска територия обилно финансирана и модерна информационно-психологическа война. Какво казва теорията в такива случаи? При подобен вид информационна война имаме три фази: захват, настаняване и усвояване. Към днешна дата Анкара е на път да приключи първата фаза и има всички признаци, че се подготвя плацдарм за втората. Атаката на платената с европейски фондове «експертна група» по линия на Комисията за защита от дискриминация срещу титаните на българската история и литература Левски, Вазов и Ботев в образователната система на страната ни предизвика бурна реакция в българското обществено мнение. Това е очевидно доказателство, че българите все още не са загубили своя инстинкт за самосъхранение.

Пътят за спасение на цивилизационния код на българите е само един. Първоначално е необходимо да имаме връщане към националното самосъзнание и нациоцентризъм. Вторият етап е екзистенциално важен за оцеляването на всеки един даден народ и той е свързан с правилното намиране на «себеподобния» в цивилизационен аспект с цел многостранно сближаване и преживяване не само на финансово-икономическата глобална криза. Българите трябва да потърсят общата за нас

цивилизационна «пъпна връв»

колективната ни памет за общо минало с други братски народи, транснационална организация и достатъчно силно гравитиране в орбитата на родния за българите цивилизационен център. Ясното дефиниране на външния фактор, който желае да превърне българите в биомаса, също би могло да изиграе достатъчно мобилизираща и консолидираща роля във формирането на новата общност.

Като членове на ЕС не можем да пренебрегнем един много важен факт. Повечето православни народи в т.ч. и България, имаме «закъсняло» в историческото време нациостроителство. Православието обаче е било винаги за българския народ основен стълб за самоидентификация.

Опазването на цивилизационния код на нашия народ може да стане само чрез изход от глобализацията тип Pax Americana и връщане към Православието, което е призвано да бъде духовен вожд на българите. Така, както е било през онези 500 години на турско робство.

Необходимо е и час по-скоро да се възстанови и загубената комуникация в рамките на евразийското пространство. Носеща конструкция в това измерение е руският език. Но това е вече друга тема. И да не забравяме! Конкретната любов към истината винаги е териториална!

Боян Чуков

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;