В края на епоха на студената война сменящите се един след друг стопани на Белия дом се опитваха да осъществят сближаване с Москва, но постоянно търпяха поражение, пише Лора Мандевил за Le Figaro.

Започвайки от 1991 г. американските външнополитически дебати непрестанно се противопоставяха на привържениците на помощта за Русия с цел нейната модернизация в името на демокрацията. Ястребите-последователи на твърдостта и привържениците на т.нар. реалистична школа призоваваха САЩ да не се намесват в руските вътрешни работи, да не натрапват “нашите ценности”, се казва в статията.

Бил Клитън, Джордж Буш-младши, след това Барак Обама – всички американски президента се опитаха да намерят решение на руското кубче на Рубик, отбелязва журналистката.

“В сравнение с това, което се случи по-нататък, двата мандата на Борис Елцин остават в епохата, отбялазана с истинска дипломатически еуфория, счита авторът.

Бил Клинтън и Борис Елцин установиха помежду си добри отношения и не скриваха това”, пише авторката.

Но по силата на това, че вътрешните руски реформи се натъкнаха на разграбването на страната, старите самодържавни и неоимперски пристрастия отново се засилиха, се казва в статията.

Всеки следващ президент във Вашингтон започваше с това, че признаваше провала на американо-руския диалог от страна на своя предшественик. Буш направи опит да възобнови отношенията с Москва, гледайки Путин “право в очите”, вярвайки, че ще види там “своя душа”, пише Мандевил.

Обама стигна до там, че по време на кампанията за преизбирането предложи “презареждане” като инструмент за успех за своята външна политика. Конструкцията започна да се разрушава през 2014 г. след анексията на Крим от Москва и въоръжената дестабилизация в източна Украйна, продължава журналистката.

“Достатъчно е да прочеетм руските вестници, които отразяват позицията на Кремъл, за да разберем, че Русия води студена война срещу Запада вече дълги години. Просто ние това не сме го осъзнавали, пише авторката.

Измени се това, че САЩ сега започнаха по-решително да дават отпор”, отбелязва бившият дипломат Джон Хьорбст, глава на Атлантическия съвет, споменавайки как Конгресът се е обединил за гласуване по новите санкции срещу Русия вследствие на кибератаките върху американските президентски избори.

“Провалът на продължителното партньорство между САЩ и Русия се случи главно, поради агресивното поведеие на Русия по отношение на своите съседи”, анализира дипломатът Дан Фрид, заемащ важни постове в Държавния департамент при Буш и Обама.

“За нормалния ход на руско-американските отношения ние трябваше да се съгласим да дадем на руснаците това, което те непрестанно искаха от нас и което беше неприемливо за нас – връщането на тяхното господство над бившите им съседи”, твърди той.

Бившият дипломат счита, че Тръмп може и да е изпитвал съблазън да отстъпи на Путин, но за това “са му попречили Конгресът и подозренията, надвиснали над него, поради връзките му с Русия”.

Според Фрид, демонстративните ответни мерки на Путин по странен начин напомнят “средата на 1980-те години, когато Москва мислеше, че може да изглежда като жертва и да играе чрез прекалени обещания, за да разбие съюза между Европа и САЩ”.

“В тази епоха те твърде много надцениха силите си и завършиха с това, че изгубиха студената война. Считам, че същото може да се повтори. Разбира се, при нас има криза в държавната върхушка, но нашите основни принципи не са засегнати, докато Русия е много слаба – и икономически, и политически. Ако ние запазим общия форт с Европа срещу Путин, то той ще изгуби тази битка”, прогнозира той.

Джон Хьорбст е съгласен с него. Според Хьорбст, “руският елит в края на краищата ще признае, че конфронтацията със Запада, в която го вмъква Путин, не е жизнеспособна. Целият въпрос е в това, да се разбере докъде ще доведе ситуацията. След няколко месеца или след 20 години”.

Без технологии, без развитие “Русия ще рухне. Тя се нуждае от Запада”, заключава дипломатът.

Превод и редакция: Петя Паликрушева-Иванова за News Front

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;