“Съществено се занижи авторитетът на международните организации и тяхната способност да задават дневния ред

Хенри Кисинджър, описвайки еволюцията на студаната война от средата на 40-те до 90-те години отбелязва, че тя е “започнала тогава, когато Амеика е очаквала настъпването на ерата на мира. А е завършила в този момент, в който Америка е подготвяла себе си за нова ера на продължителни конфликти”.

По всяка вероятност в качество на фундамет за “eрата на мира” Вашингтон е разглеждал собствения си монопол върху ядреното оръжие, който, според неговите сметки, е трябвало да продължи десетки години.

Това не се случи.

СССР успя да достигне стратегически паритет със САЩ, а по-нататъшното развитие на събитията доведе Запада до формирането на стратегията за сдържането на СССР при запазване на заплахата от военна ескалация.

В края на краищата СССР не издържа на пренапрежението в битката с консолидирания Запад, не успя да приспособи икономиката и мрежата от съюзническите си връзки към нуждите на новата епоха.

Настъпи колапс в социалистическата система.

Бившите антагонисти заявиха, че повече не се считат за противници.

Но в нашите партньори не възникна истинско съзнание за необходимостта от равноправно сътрудничество. Те предпочетоха да действат от позицията на превъзходството и изключителността.

В резултат бе изпуснат историческият шанс да се формира модел, основан на принципите на еднаквата и неделима безопасност, възникнаха предпоставки за подтикването на света към нова студена война.

В настоящата обстановка е жизнено важно да гарантирането на националната сигурност на Русия тя правилно да отговори на въпроса: как СССР и САЩ в продължение на 40 години успяха да удържат ситуацията под контрол, да избягват прерастването на студената война в гореща и да излязат със споразумениеза прекратяване на враждата, да открият общо разбиране върху преградите за новия и по-справедлив световен ред?

Историята на могогодишното противопоставяне доказва, че степентанта на контролиране на “студения’ конфликт не бива да се надценява, макар СССР и САЩ да успяха да преминат през дълъг период на балансиране на границата на войната и да избегнат открит сблъсък.

За много от това съдействаше наличието на стратегически паритет, професионализмът на дипломатите, наличието в страните на сериозни механизми на подготовка на решенията с включването на авторетни научно-изследователски центрове, гарантиращи непрекъснатия процес на взаимно опознаване и изработката на определени правила на поведение.

Но и в тези условия човечеството се оказа на края на ядрената бездна по време на карибските събития през 1962 г.

Днес рязко нарасна броят на участните в междудържавните отношения, престана да съществува жестоката блокова дисциплина, която задържаше много субекти на международното право от необмислени действия. Всичко това доведе до повишаване на неопределеността и непредсказуемостта на обстановката, усложни задачите на глобалното управление.

Александър Бартош, член-кореспондент на Академията на науките

Превод и редакция: Петя Паликрушева за News Fronr

Тагове: ; ; ; ; ;