Уводната статия на „Вашингтон пост“ гласи: “Защо Русия е враждебна държава.” Авторите се опитват да настроят консервативната средна класа на Америка на вълната на русофобията: “Владимир Путин се придържа към ценности, които са противни на основополагащите американски ценности. Сферите на влияние той поставя над самоопределението; корупцията — над прозрачността; репресиите — над демокрацията”.

Но нали точно за това се договориха Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил със Сталин, като се съгласиха със създаването на сфери на влияние на великите сили? Нали точно това поддържаха със Съветския съюз всички президенти на САЩ от Труман до Джордж Буш-старши?

Враг ли е Русия на Съединените щати?“ – настоятелно запита Тед Круз,журналистката от NBC Кейси Хънт. Кандидатът за номинация от великата стара партия отговори без забавяне: „Русия е голям враг. А Путин е бандит от КГБ“.

А съратникът на Хилари Клинтън в кандидат-президентската надпревара Тим Кейн, научавайки, че руснаците са предлагали на Доналд Тръмп-младши компромат за г-жа Клинтън и че той е разглеждал това предложение, заяви, че това може да се определи като „държавна измяна“.

Държавна измяна е подпомагане и съдействане на врага по време на война.

Действително ли ние сме във война с Русия? Действително ли Русия е наш враг?

Когато източните германци, унгарци, чехи и поляци въставаха срещу комунистическите режими, нито един американски президент не се намеси. Цялата работа се състоеше във факта, че тези страни се намираха от другата страна на разграничителната линия, договорена през 1945 г. от великите сили в Ялта.

Буш-старши и Джеймс Бейкър даже обвиниха Украйна в „самоубийствен национализъм“, визирайки нейния замисъл за независимост от Русия.

Откога да се поддържат сфери на влияние, стана „не по американски“?

Ако говорим за корупция и прозрачност, то екс-президентът на Грузия Михаил Саакашвили през ноември подаде оставка от поста губернатор на Одеска област с обвинението към “нашия човек” в Киев Петро Порошенко, че поддържа корупцията.

А що се отнася до съчетаване на репресиите с демокрация, то нима това не е характерно за нашия съюзник в НАТО Реджеп Тайип Ердоган, или за нашия арабски съюзник и ръководител на Египет генерал Абдел-Фатах ас-Сиси? Или за нашия филипински съюзник Родриго Дуерте? Нима съюзниците на САЩ по време на „студената война”, такива като иранския шах и чилийския диктатор Аугусто Пиночет, до един бяха демократи и привърженици на Джеферсън? Защо ние забравихме близката си история?

„Вашингтон пост“ пише за смъртта в затвора в 2009 г. на руския юрист и правозащитник Сергей Магнитски. В 2012 г. конгресът прие „Закона Магнитски” и гласува въвеждане на санкциите срещу руския елит. Но в четвъртък (13 юли т. г.) в китайски затвор, в присъствие на полицията, почина от рак единственият нобелов лауреат Лю Сяобо, който излежаваше 11-годишна присъда за поддържане на демокрацията. Комунистическият диктатор Си Дзин Пин, на фона на когото Путин изглежда като Джъстин Трюдо, не пожела да освободи умиращия човек.

Да не би сега да въведат санкции против Китай по „Закона Магнитски”? Не се надявайте. Стокообменът е твърде голям. Конгресът ще прави това, което от него се очаква – ще раболепства. Но „героичният Сенат“ с внушително мнозинство от 98 срещу 2 гласа прие нови антируски санкции.

Къде се корени тази враждебност по отношение на Русия и ненавист към президента Путин, за когото един аналитик от „Fox” дори каза, че той “с нищо не е по-добър от Хитлер“?

В 20 век, по време на „студената война”, всички американски президенти се стремяха към намаляване на напрежението със СССР, въпреки кървавия режим в тази страна. Когато в декември 1991 г. „студената война” приключи, Съветският съюз се разпадна на 15 държави. Москва се отказа от своята империя, от една трета от територията си и от половината население на Съветския съюз. Марксистката идеология умря.

Промяната беше епохална. Но враждебното отношение към Русия и ненавистта към Путин надминават всичко, което помним от най-лошите дни на „студената война”.

Русия на Путин наричат империалистическа, въпреки че съседна Естония, която Москва може да глътне за седмица, вече четвърт век се радва на независимост.

Русия нахлу в Грузия. Да, но само след като Грузия нахлу в отделилата се от нея Южна Осетия и уби руски миротворци.

Русия отне Крим от Украйна. Но това тя направи едва след като в Киев беше извършен преврат, поддържан от САЩ, и беше свалена законно избраната проруска власт.

Русия започна интервенция в поддръжка на президента Башар Асад в Сирия. Да, но едва след като нашите съюзници-бунтовници в сговор с „Ал Каида“ и ИДИЛ (организация, забранена в Русия като терористична) се опитаха да го свалят. Не е ли разрешено на Русия да поддържа признат от ООН съюзник, който й е предоставил територия за единствената нейна военноморска база в Средиземно море?

Русия се намесвала в нашите избори. А ние не се ли намесваме във вътрешните работи на десетки страни под лозунгите на „цветни революции“?! На Капитолийския хълм ежедневно се чува войнственият зов за поредната „смяна на режима“.

Путин не е римският папа Франциск. Но той не е и Сталин. Той не е нито Хитлер, нито Мао, а днешна Русия не е СССР. Путин е едноличен ръководител, замесен от същото тесто, от което са били замесени и царете Романови.

Неговото съдействие е изключително важно за световния мир в целия свят, за свободата на прибалтийските държави, за приключване на гражданската война в Сирия, за стабилизацията на обстановката в Персийския залив, за урегулиране на севернокорейската криза.

И въпреки триенето на нашите тектонични плочи, ние сме естествени съюзници. Русия — страната на Толстой, Пушкин и Солженицин, Русия със своята православна вяра, трябва да бъде заедно със Запада. Ако Америка, поради глупост, започне война с Русия, която старателно избягваха всички наши президенти по време на „студената война”, тези нейни душмани, мразещи Путин, ще се окажат в същия кръг на ада, също като безумните войнолюбци от 1914 г. и тримата слепци от Версай през 1919 г.

Превод Румен Воденичаров, Зора

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;