Много немци са убедени, че правителството в Берлин не винаги действа в интерес на Германия и за това съществуват определени основания. Подозрение предизвиква имиграционната политика на властите, продължаващата „ислямизация”, емиграцията на висококвалифицирани специалисти, използването на немски войници извън пределите на националната територия, понижаването на жизнения стандарт на народа, а също така, по думите на един дясно радикален блогър, „усилването на проционистките позиции в страната”. Ето на такъв фон и се извършва смесването на историческата истина с многочислените теории за заговор.

Преди няколко години в Австрия малко известно издателство публикува книга под заглавие „Немската карта” („Die deutsche Karte”), автор на която се оказа бившият шеф на западногерманското военно контраразузнаване Герд-Хелмут Комоса (Gerd-Helmut Komossa). Ето какво съобщи той по повод „актовете на канцлера”: „Таен държавен договор от 21 май 1949 г. получи от Федералната разузнавателна служба (БНД) гриф „Строго секретно”.

В него бяха изложени основните ограничения, въведени от победителите относно суверенитета на Федерална република Германия до 2099 г., но днес това е известно само на малцина. Освен това бяха фиксирани ограничения в областта на вестниците и радиосредствата за масова информация, действащи до 2099 г. Бе също така постановено, че по разпореждане на съюзниците всеки федерален канцлер преди полагането на клетва, е длъжен да подпише т. нар. актове на канцлера. Освен това златният резерв на Федералната република се държи у съюзниците в качеството му на залог”.

Следва да се признае, че Комоса не бива да се смята за най-информирания човек по този въпрос. Известно е също, че неговите политически възгледи съвсем не са безупречни. Така например той смята, че Вермахтът не е извършвал никакви престъпления на окупираните от Германия територии по време на Втората световна война. На генерала съвсем не му подхожда ролята на изобличител и по-скоро той преследва някакви собствени цели. Но от своите си позиции той се опитва да обърне внимание на читателите върху явните ограничения на националния суверенитет на Германия.
Още едно доказателство за съществуването на „актовете на канцлера” е публикуваното в Германия копие на писмо на сътрудник на разузнавателната служба на Германия с ранг на държавен министър, някой си „доктор Рикерман” (Dr. Rickermann) до неназован министър.

В това писмо авторът съобщава за ограниченията, въвеждани от съюзниците върху печата и радиосредствата за масова информация в Германия до 2099 г. Освен това в него се потвърждава съществуването на самите „актове на канцлера” като официален документ, а също така и че като залог у съюзниците от антихитлеристката коалиция се намира златният резерв на страната.
Следва да се съгласим, че този документ предизвиква някои въпроси. Той съдържа орфографична грешка, което е доста странно за чиновник от подобен ранг. Деловодството в Германия традиционно се намира на много високо ниво, и е доволно странно, че у този документ липсва заглавие и входящ номер. И вече съвсем подозрително е указанието към адресата да унищожи оригинала на това писмо.

Въпреки това генерал Комоса в интервю, публикувано във вестник „Junge Freiheit” през декември 2007 г., потвърди, че при написването на своята книга той е използвал този документ, копие от който, по думите му, имал на разположение. Между другото той смята, че това писмо се отнася към 1949 г., а не към 1996 г. Генералът също така добавя, че е имал служебен достъп до това писмо по време на работата си във военното контраразузнаване.

Струва си да се обърне внимание върху още един интересен коментар на Комоса.

Той твърди, че неговият ръкопис е бил подложен на съществени съкращения в издателството и затова някои места в книгата остават не съвсем понятни.
Интересно е също, че в края на своето писмо „доктор Рикерман” препоръчва да се отрича наличието на „секретен договор” в случай, че сведения за него станат достояние на обществеността.

Сергей ДОРОЖИН

Превод: Атанас Иванов

Тагове: ; ; ; ;