За Унгария единствената опция за диверсификация на енергийните ресурси е нов тръбопровод, който да свързва Русия с Европейския съюз. В същото време поляците гледат към американците. Но кой ще е най-добрият план за Румъния?
Миналия месец унгарският външен министър Петер Сиярто каза, че единствената реална опция за диверсификация представлява свързването с южния газов коридор.
Изявлението му става в контекста на подписаното споразумение между Будапеща и руския гигант Газпром, който строи газопровода Турски поток, който ще транспортира газ в Турция под Черно море, заобикаляйки Украйна.
От друга страна Полша не смята руския газ за подходяща възможност, така че се съсредоточава върху този, идващ от САЩ, а спогодба в този смисъл ще бъде подписана възможно най-скоро.
Това в условията, в които американският президент Доналд Тръмп лобира в няколко държави на Стария континент за строеж на терминал за втечнен природен газ, за да имат американците по-голям пазар.
А този план допада на румънския му колега Клаус Йоханис, който направи оценка на предложението след среща с шефа на Белия дом.
«Трябва да бъдем големи реалисти и да мислим на първо място за нашата икономика. Ако искаме да имаме енергийна сигурност, трябва да имаме готовност да се възползваме от всички предложения, които са на пазара. Не смятам, че някой трябва да се опасява от тази нова оферта за втечнен газ. Това е допълнителен източник, отдавна се дискутира в ЕС. Голяма част от ЕС зависи твърде силно от руския газ. Ако тази зависимост бъде намалена посредством друга оферта, ако е добра, всички ще спечелят. Колкото повече са офертите, толкова е по-добре за потребителите», каза Клаус Йоханис миналия месец.
В този контекст кой ще е най-добрият план за Румъния?

РЕГИОНАЛНИЯТ КОНТЕКСТ
Унгария разчита на газа, който ще преминава през Румъния като източник на снабдяване и същевременно на Хърватия, която възнамерява от много години да построи терминал на остров Крък, който би позволил вноса на втечнен природен газ от САЩ, обяснява Валентина Иван, директор енергийна инвестиционна политика в ЕнерКап.
«Като се има предвид, че както Румъния, така и Хърватия забавиха инфраструктурни проекти, целящи да предложат по-голяма сигурност в доставките за района /съществуващият газопровод между Румъния и Унгария не позволява пренос на големи количества, а Хърватия не е построила терминал, през който може да доставя в района втечнен природен газ от САЩ/, Унгария създаде план Б, който може да бъде приложен или може само да окаже натиск върху съседните държави /Румъния и Хърватия/, казва Валентина Иван.
Миналата седмица унгарската преса писа, че местната компания за транспорт на газ ФГСЗ няма да организира сесия за резервиране на капацитет за газопровода БРУА /България — Румъния — Унгария — Австрия/, защото няма необходимото одобрение от страна на Съвета за мониторинг на компанията поради проблеми относно икономическата ефективност.
Според румънската компания Трансгаз унгарската страна е предложила в замяна на това ангажимент само за участъка Румъния-Унгария, а обемът газ от 4,4 милиарда кубични метра за година, който ще дойде от нашата страна, да бъде дистрибутиран от Унгария към Словакия, Украйна, Хърватия и Сърбия.
«Паралелно ФГСЗ ще продължи разговорите с оператора за транспорт на газ в Австрия, за да идентифицира възможностите за физически пренос от Унгария към Австрия», казаха още представителите на Трансгаз.
Припомняме, че работата по газопровода БРУА ще започне в края на тази година, а тръбопровода ще бъде действащ през 2020 година, когато ЕксонМобайл и ОЕмВи Петром ще започнат добиване на природен газ от Черно море.

АМЕРИКАНСКИЯТ ВТЕЧНЕН ГАЗ БИ БИЛ ПО-СКЪП
Югоизточната част на Европа има нужда от повече източници за доставка, така че природният газ от САЩ е добре дошъл, в което и европейско пристанище да дойде, подчертава Валентина Иван.
Втечнен природен газ вече се внася в Испания, Великобритания, Франция, Белгия, Португалия, Гърция, Холандия, Литва, Малта, Полша. САЩ не са в момента най-големият вносител, по-големи количества идват от Катар, Алжир, Нигерия и т.н.
Американските компании, които биха внасяли газ в Европа, са частни компании, за които втечненият газ е средство, предназначено да носи печалба и сделките са по икономически съображения. Така вносът на втечнен природен газ в Европа за първото тримесечие спадна с пет процента, защото за американските компании има по-голяма печалба ако изнасят за азиатските държави /по-специално Япония/.
От друга страна Газпром, притежавана от руското правителство, има история в това да използва природния газ за политически игри с произволни цени, различаващи се в зависимост от близостта в отношенията или търговските връзки с европейските държави.
«Има цял процес, чрез който природният газ от САЩ идва в Европа и, разбира се, всичко това го прави по-скъп, когато дойде в Европа», казва Валентина Иван.
Цената на природния газ в Европа през първото тримесечие беше средно 5,8 долара/mmbtu, а в САЩ по същото време средната цена беше почти два пъти по-ниска, 3 долара/mmbtu.
Япония, най-атрактивната държава за САЩ за втечнен природен газ, имаше средни цени от 7,2 долара/mmbtu.
«Природният газ, преминаващ през тръбопроводи на територията на европейските държави и идващ от Русия, Норвегия, Алжир, Либия и други източници най-вероятно ще бъде по-евтин от втечнения природен газ от САЩ», отбелязва Валентина Иван.

ТРЯБВА ДА РАЗЧИТАМЕ ПОВЕЧЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ СИ РЕСУРСИ
Преди да се поставя въпроса Румъния да избере природен газ от Русия или от Америка, Румъния трябва да обезпечи доставките във вътрешен план, казва Валентина Иван. Това предполага създаване на интерконектори, които да позволяват двупосочен пренос със съседните държави; създаване на адекватна инфраструктура за оценка на ресурсите в Черно море и на прозрачна и предвидима в дългосрочен план рамка за складирането им, което ще увеличи акрактивността им за заинтересованите инвеститори; създаване на стратегически хранилища за газ; осъществяване на проекта БРУА, частично финансиран от ЕС, който включва и строеж на терминал в Констанца /този терминал не означава обаче, че Румъния може да стане регионален хъб, снабдяващ района с втечнен природен газ от САЩ, а само, че има още един източник на доставки/.
«Тъй като съседните държави, които не са член на ЕС, са също от съществено значение за маршрутите на енергийните източници /Украйна, Молдова, Сърбия/, ЕС трябва да съдейства чрез финансова помощ за интегриране на пазарите и политиките в рамките на енергийната общност. Интерконекторите ще дадат на Европейския съюз, на газовия пазар, равностойна сила за преговаряне с Газпром.
Румъния, чрез действащи интерконектори със съседните държави, може да допринесе за подобряване на енергийната сигурност в района. Държави членки /като Унгария/ влизат в партньорство с Газпром за проекта Турски поток или други такива, а това не е добър сигнал за плановете на ЕС да интегрира пазара, но може да окаже натиск върху Евросъюза да ускори инфраструктурните проекти за интерконекторните връзки», подчертава още Валентина Иван. /БТА/

инф. сайт «Зиаре», Букурещ

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;