Мигрантите съставляват около половината население на Виена, като над 10 процента от жителите на австрийската столица са мюсюлмани и броят им расте. На фона на усилията на градските власти за интегрирането на тези хора в столицата избухна конфронтация около заведенията за деца в предучилищна възраст.

Виена, 25 юли /ДПА/
Предполага се, че те наброяват 10 000 души, като повечето от тях са мюсюлмани с чужд майчин език. Тези хора се оказаха в центъра на една от най-разгорещените полемики в кампанията за парламентарните избори в Австрия през октомври.
Става дума за малки деца и деца в предучилищна възраст, посещаващи мюсюлмански дневни центрове във Виена, които консерваторите искат да се затворят, твърдейки, че децата в тях са подложени на религиозно индоктриниране и социална изолация и имат проблеми с езика.
«Те не са необходими. Ислямски дневни центрове не бива да съществуват», каза австрийският министър за интеграцията и външните работи Себастиан Курц в дискусия наскоро.
Младият водач на десноцентристката Народна партия, който в последно време е начело в социологическите проучвания, е разработил план за закриването им.
Планът беше посрещнат с критики от мюсюлмански представители, социалдемократи и Зелени, а крайнодясната Австрийска партия на свободата отбеляза, че Курц е копирал отдавнашна тяхна позиция.
Темата буни духовете от миналата година, когато висшият ислямски научен капацитет във Виенския университет  Еднан Аслан огласи междинен доклад от свое изследване за ислямските дневни центрове във Виена.
В породилия спорове документ от изследването, финансирано от министерството на Курц, Аслан посочи, че около 10 000 деца са обхванати в повече от 120 центъра, ръководени от мюсюлмани — физически лица или организации, включително консервативни салафити или групи с политически цели.
Аслан призна, че още не е проучил как се отразяват възгледите на управляващите подобни центрове върху децата, поверени на грижите им.
При все това той заключи: «Идеологията на тези организации и лица, описани накратко  от мен в това изследване, несъмнено се прехвърля и в обучението, което те предоставят».
Организаторите на мюсюлмански дневни центрове във Виена продължават да си работят, като много от тях в последните месеци премахват всякаква препратка към исляма на уебсайтовете си.
Една сутрин наскоро в работническия квартал Бригитенау забрадени майки бързат с децата си към дневния център «Джуа», който се намира на приземния етаж в голям и невзрачен жилищен блок.
Стената отвън е изрисувана с детски рисунки, но няма видими обозначения, че дневният център е основан от Ислямската федерация във Виена. Организацията е свързана с турското консервативно религиозно и политическо движение «Милли гьорюш», което има много последователите сред турските преселници.
Али Кая управлява шест дневни центъра «Джуа», които се грижат за 300 деца във Виена. Макар «Джуа» да са цитирани в доклада на Аслан, 30-годишният управител подчерта, че в ръководените от него центрове няма никакво религиозно обучение.
Той обаче призна, че ценностите на «Джуа» съответстват на исляма.
«Най-важното за съвсем малките деца е човечността: За мен е важно децата да знаят какво е морал, какво е етика, какво означава достойнство, как да се отнасят с родителите си», каза той за ДПА.
През 2010 г. търсенето в областта на дневните центрове се засили, след като Австрия въведе задължителна година на предучилищно обучение преди началния образователен курс.
Мюсюлмански организации и отделни личности запълниха празнината, предлагайки дневни центрове, които обслужват специално мигранти и мюсюлмански деца.
Хелена Стокингер — изследователка, проучвала католически и мюсюлмански дневни центрове, казва, че преди висшите училища за учители в дневни центрове не са давали адекватна подготовка по отношение на културното многообразие, въпреки че има толкова много имигрантски деца.
«Гледайки назад, можем да кажем, че отношенията с другите религии не бяха важна тема», отбеляза тя пред ДПА.
Много родители мюсюлмани имат усещането, че утвърдените заведения за предучилищно обучение не задоволяват нуждите им, особено когато става въпрос за религиозните правила за храната, казва Кая.
Говорителка на две от най-големите частни организации за дневни грижи във Виена каза за ДПА, че на всички деца се осигурява храна според специфичните им нужди. Коментарът й обаче беше общ, тя избегна да спомене конкретните нужди на мюсюлманските деца.
Тяхното колебание може да е съвсем основателно, предвид нажежената политическа обстановка.
Телевизия «Сервус Ти Ви» съобщи в началото на юли, че държавните дневни центрове в Залцбург са престанали да сервират свинско месо, за да не се налага да готвят отделно за мигрантските деца. В репортажа се цитираше допитване, според което 92 процента от австрийците отхвърлят подобна политика.
Народната партия се подигра със залцбугския «указ за шницела», докато крайнодясната Партия на свободата го разкритикува като опит «да се угажда на имигрантите».
Социалдемократическата партия на канцлера Кристиан Керн, която управлява в столицата от десетилетия, се сблъска с обвинения, че градът не успява да въведе строги норми за качество за заведенията за предучилищно обучение.
Юрген Чернохорски, градски съветник, отговарящ за образователните и интеграционни дейности във Виена, каза за ДПА, че контролът върху качеството е  засилен, особено по отношение на учителите, които не знаят добре немски и учебните заведения с финансови проблеми.
Миналата година градът затвори 31 частни дневни центъра, главно по тези две причини. Инспекторите не откриха нито една институция, която да насажда ислямски разбирания на децата.
Чернохорски каза, че дебатите за интеграцията не бива да се фокусират само върху децата, а и върху жилищната и социалната политика, за да се гарантира, че имигрантите и австрийците не живея в два напълно отделни свята.
«Това със сигурност е огромно предизвикателство. Всеки, който каже, че няма какво да се върши, ще е абсолютно наивен и сляп», каза той.
/БТА/

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;