На 22 февруари 1999 г. премиерите на България и Македония Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха в София Съвместна декларация, с която бе открита реална възможност за решаване на спорните проблеми и нормализацията на отношенията.

Почти 18 години по-късно — на 1 август сегашните министър – председатели на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев предстои да подпишат договор за добросъседство.

Тъй като текстът му все още не обнародва, Епицентър.бг припомня съвместната декларация на България и Македония от 1999 г.

 Два са основните момента в документа, подписан от Иван Костов и Люпчо Георгиевски, които маркират параметрите на постигнатия компромис.

ПЪРВИЯТ абзац е свързан с т. нар. «езиков спор», който разделяше двете страни и не даваше възможност да се подпишат 22 споразумения. Декларацията беше подписана «на официалните езици на двете държави — на български език, съгласно българската конституция, и на македонски, съгласно конституцията на Република Македония».

Този текст недвусмислено показва, че Македония е приела една от 12-те български формули за решаване на спора, предложени още през 1995 г. Според него България признава македонския език като език на територията на Македония, но не и на България. По този начин се дава възможност за преодоляване на различията и да се излезе от съществуващото безизходно досега положение, без обаче окончателно да се реши проблемът, защото по този начин България не признава изцяло нито езика, нито македонската нация. Окончателното решаване на този въпрос е оставено за по-добри времена, без да се уточнява кога ще настъпят те. Този текст (за езика) ще стои в края на всички споразумения, които предстои да бъдат подписани от двете страни.

Компромисът от българска страна се свежда до официалното признаване на македонския език за Македония, което може да се приеме като решителна крачка към цялостното признаване на езика и нацията на Македония в обозримото бъдеще.

ВТОРИЯТ важен абзац от декларацията е, че «Двете страни нямат териториални претенции една спрямо друга» и «нищо от македонската конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута на лица в България, които не са граждани на Република Македония».

С този текст Македония декларира, че повече няма да предявява претенции за наличието на македонско малцинство в България и да настоява да му се предоставят съответни права и свободи. В случая е особено важно, че този текст влиза в пряко противоречие с чл. 49 от конституцията на Македония, според който тя трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България.

Публикуваме пълния ѝ текст:

СЪВМЕСТНА ДEKЛAPAЦИЯ

на Mинистър-председателя на Република България и Председателя на Правителството на Република Македония

Mинистър-npeдceдaтeлят на Република България и Председателят на Правителството на Република Македония,

Изхождайки от общия стремеж за развитие на добросъседски отношения между двете държави, дълбоко убедени в необходимостта от развитие на сътрудничеството на базата на взаимното уважение, доверие, разбирателство, добросъседство и взаимно зачитане на интересите на техните страни и народи,

Убедени в необходимостта от укрепване на сигурността и мира, сътрудничеството и доверието в Югоизточна Европа,

Изхождайки от стремежите на двете страни за интеграция в европейските и евроатлантическите структури,

Вярвайки, че конструктивният диалог по всички аспекти на двустранните отношения, както и по регионалните и международните проблеми, ще допринесе за по-нататъшното развитие на връзките на двете страни на равноправна основа,

Зачитайки принципите на Устава на ООН и документите на ОССЕ, както и демократичните принципи, залегнали в актовете на Съвета на Европа,

1. Изразяват своята готовност и общо желание за развитие на всестранни отношения между Република България и Република Македония. Тези отношения ще бъдат развивани в съответствие с основните принципи на международното право.

2. Двете страни ще си сътрудничат в рамките на Организацията на Обединените нации,Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа, Инициативата на НАТО Партньорство за мир, Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и други международни организации и форуми.

3. Двете страни ще съдействат за развитието на сътрудничеството между държавите от Югоизточна Европа, за укрепване на разбирателството, мира и стабилността в района и при осъществяване на регионални проекти като елемент от процеса за създаване на единна Европа.

4. Двете страни ще поддържат контакти и ще провеждат срещи между представителите на органите на държавната власт на различни равнища за развитието на приятелските отношения и сътрудничество. Те ще съдействат за поддържане на контактите между неправителствените организации и гражданите на двете страни.

5. Имайки предвид географската си близост, двете страни ще се стремят да създават необходимите правни, икономически, финансови и търговски условия за осигуряване на безпрепятствено движение на стоки, услуги и капитали. Те ще насърчават взаимните

инвестиции и ще осигуряват тяхната защита.

6. Двете страни ще подкрепят разширяването на туристическия обмен, както и развитието на подходящи форми на сътрудничество в областта на туризма.

7. Двете страни ще разширяват и усъвършенстват транспортните връзки и комуникациите между тях, включително в ракмите на регионалните инфраструктурни проекти. Те ще се стремят към облекчаване на митническите и граничните формалности за пътниците и стоките, които се придвижват между тях.

8. Двете страни ще насърчават активното и безпрепятствено сътрудничество в областта на културата, образованието, здравеопазването, социалните грижи и спорта.

9. Двете страни ще полагат усилия за свободно разпространяване на информация като насърчават и развиват сътрудничеството в областта на пресата, радио и телевизионните предавания чрез използване съвременните съобщителни средства. Те се ангажират в защита на авторските и интелектуалните права на творците от двете страни.

10. Двете страни ще разширяват сътрудничеството си в правната и консулската област и по-специално по граждански наказателни и административни въпроси както с цел улесняване на пътуванията и посещенията на своите граждани, така и за решаване на техните хуманитарни и социални проблеми.

11. Двете страни няма да предприемат, подтикват и поддържат действия, насочени срещу другата страна, които имат неприятелски характер. Нито една от страните няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки или застрашаващи спокойствието и сигурността на другата страна действия.

Двете страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга.

Република Македония заявява, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.

Двете страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и няма да допускат дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията между Република България и Република Македония.

Подписана в София на 22.02.1999 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на официалните езици на двете страни — български език, съгласно Конституцията на Република България и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония, като двата текста имат еднаква сила.

ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:                        ЗА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ:

ИВАН КОСТОВ                                                     ЛЮБЧО ГЕОРГИЕВСКИ

Министър-председател                             Председател на Правителството

Eпицентър

Тагове: ;