Преди няколко седмици се случи нещо неочаквано. Противно на досегашната си практика на сдържаност и завоалирани критики, чрез названието „една съседна страна”, Северна Корея отправи директни критики към Китай и обвини китайското ръководство в безразсъдност поради китайските коментари за севернокорейската ядрена програма. Седмица по-късно в Южна Корея беше избран за президент политик, който се обявява срещу сляпото следване на курса на САЩ и за обединение със Северна Корея без намесата на странични сили.

Два дни след избирането му, новият южнокорейски президент беше поканен във Вашингтон, вероятно за да му се обясни ситуацията и да се коригира бъдещия му курс. Всъщност, северът и югът осъзнават, че са само пешки в американско-китайския гамбит, но не могат да направят нищо по въпроса.

Същинският конфликт е между САЩ и Китай и той ще реши съдбата на света. През март 2016 един от най близките съветници на Тръмп и главен стратег в Белия дом след избирането му за президент, Стив Банън, заяви директно по отношение на Китай —

Ние отиваме към война в Южнокитайско море в рамките на 5 до 10 години. Няма съмнение за това! Те строят изкуствени острови и на практика правят неподвижни самолетоносачи и разполагат ракети на тях. Те идват тук в САЩ и пред лицето ни заявяват, че това море е тяхно от древни времена.”

На 8 март 2017, по време на американо-корейските учения, китайският външен министър Ван И заяви, че Китай и САЩ приличат на два ускоряващи се един към друг влакове и никой не иска да направи път.

Ситуацията беше най-добре обяснена още през 2012 г. от Вън Цонгрен, политическия комисар на китайската Народноосвободителна армия, който каза —

 „Китай трябва да пробие насочената срещу неговата морска безопасност блокада на международните сили. Едва когато я пробием, ще можем да говорим за подем на Китай. За да бъде този подем стремителен, Китай трябва да излезе в океанските ширини”. 

Тоест, ако Китай иска да стане глобална сила, страната трябва да премине от земна към морска империя, или по скоро съчетание от двете. Но за да бъде морска империя, освен огромен търговски флот, е нужен и военен флот, който да обезпечи морските търговски линии и да осъществи китайско военно присъствие във всяко кътче на световния океан, поставяйки в шах всяка друга търговска сила.

Историческа дълбочина

Конфликтът в Южнокитайско море и Тихия океан между Китай и западноевропейските сили има дълбоки исторически корени.

В началото на 15 век Китай, управляван от династия Мин, е могъща империя и най-голямата морска сила в света. Начело на китайския флот по това време е великият мореплавател Джън Хъ, който в периода 1405-1433 г. извършва седем добре документирани морски експедиции и предвожда армада от 300 кораба с екипаж от 28 хиляди души, сред тях 62 гигантски кораба с дължина 137 м и ширина 52 м, с девет мачти, превозващи между 500 и 1000 души екипаж, както и огромно количество товар. Китайското мореплаване е изпреварвало европейското с един век. Компасът, усъвършенстваната корабоплавателна технология, барутът, както и много други изобретения, служещи на флота, са създадени в Китай.

Старите морски карти на китайските мореплаватели са използвани векове наред от европейските моряци.

През 1423 година Джън Хъ, завръщайки се от поредната си експедиция, заварва вътрешни междуособици. Тогавашният император Джу Ди губи трона си. Новият император, изповядващ ултраконсерватизъм, спира морските експедиции. Документите за експедициите на Джън Хъ са изгорени, строителството на морски съдове се забранява, а съществуващите океански кораби са унищожени.

Забраняват се всякакви контакти с външния свят и Китай е обречен на вековна изолация. Няколко века по-късно британските армади достигат китайските брегове, установяват контрол в района и започват да диктуват правилата на китайските императори.

Оттогава Китай се съобразява с англо-европейското морско присъствие в близост до своите брегове и е поставен под морска блокада.

Западна Европа прави великите географски открития, извлича безкраен ресурс от колониите си и диктува модерността на света до днес. Какво ли щеше да е ако това беше осъществено от Китай още в началото на 15 век? 

В наши дни САЩ, като наследник на Британската империя, продължават традицията на сдържане на Китай откъм морето. Сега повече от всякога китайското ръководство счита, че е дошло времето да се освободи от този исторически товар и да поправи една историческа грешка, като пробие блокадата, отправяйки се към океанските ширини.

Друг исторически паралел на отношенията САЩ-Китай са отношенията между Британската империя и Германия в края на 19 и началото на 20 век.

Създаването на Германската империя (вторият райх, като наследник на Свещената римска империя от 10 век) през 1871 г. е съпроводено от бурен стопански, търговски и военен подем. Първоначално германските стоки се налагат на пазара чрез ниско качество на дъмпингови цени, но след натрупването на определен ресурс от дъмпингова търговия германците залагат на високо качество и инвестиции в търговски флот и логистика.

Германското население става второ по численост в Европа след Русия. Страната развива силна индустрия и става втора по производство на въглища след Великобритания и първа по продукция на стомана.

В началото на 20 век германското командване осъзнава, че въпреки огромния си подем германската морска търговия не е обезпечена с почти никакъв военен флот и при един конфликт с Британия англичаните ще смажат германския подем, като наложат морска блокада на германските пристанища и удушат немската икономика, за която основен пазар са били отвъдморските британски територии и самият британски остров.

Поради тази причина германците концентрират цялата си енергия в производството на военен флот, а британците, осъзнавайки опасността за глобалната си морска доминация, започват да строят по два военни кораба на всеки един от страна на германците.

По това време Великобритания вече е трансформирала своята роля в глобален финансов център и е отстъпила ролята на световна фабрика на САЩ и Германия. 

Не след дълго британското командване осъзнава, че не може да си позволи да отделя такъв голям ресурс за военен флот и същевременно да укрепва огромната британска империя, която е владеела почти една трета от сушата.

Британците се опитват да преговарят дипломатично с Германия, но германското командване категорично отказва да спре да строи военни кораби, което кара британците да обявят война при първа възможност и да влязат на страната на Русия в Първата световна война.