Този ден през декември 2012 г. Пънар Юнлюлер, разведена жена на 29 години, е чакала своя шестгодишен син на изхода на училището в Измир /Западна Турция/, когато била убита на две крачки от училището. Убиецът й? Мъж, чието предложение за брак тя е отхвърлила.
Тя е една от 201 жени, убити през 2012 г. в Турция, най-често от мъже, които те са познавали, според платформата Стоп на убийствата на жени. И оттогава този брой не спира да расте.
«Всеки път, когато е убита жена, аз изпитвам същата болка», споделя пред АФП Зеки Юнлюлер, бащата на Пънар. «Моята жена и аз сме мъртви от деня, когато дърщеря ни бе погребана. Аз не живея вече, аз умрях с нея». Убиецът бе осъден на доживотен затвор.
Турските вестници почти всеки ден съобщават нова история на жена, станала жертва на мъж, когото е познавала. През 2016 г. 328 жени са били убити, според Стоп на убийствата на жени. А през първите пет месеца на 2017 г. убитите жени са били вече 173 на фона на 137 за същия период година по-рано, посочва организацията в доклад, публикуван през май.
Само в Измир — третия по големина град в Турция и светска и прогресивна крепост, са регистрирани 118 убийства на жени от 2010 г. насам, включително това на Пънар Юнлюлер.
Въпреки че турското правителство твърди, че тези цифри са неприемливи, активистите смятат, че ситуацията се влошава все повече.
Опитът за изнасилване и бруталното убийство на 20-годишна студентка, Йозгеджан Аслан, през 2015 г. предизвика вълна от гняв в Турция и мнозина се надяваха тогава на конкретни стъпки по въпроса.
Но нищо не се промени, смята бащата на Пънар Юнлюлер, който сочи юридически слабости, позволяващи на убийците да изтъкват смекчаващи обстоятелства.
«Наказанията не са достатъчно възпиращи», според него. «Бих искал да попитам /някой министър/: «Ако това беше вашето дете, вашите дъщери, вашите майки, какво щяхте да мислите? Нашите жени умират и вие не правите нищо.»
Като повечето нападатели убиецът на Пънар поиска намаляване на присъдата, като заяви, че е бил предизвикан от младата жена, посочи баща й.
Мъжете се стремят често пъти да постигнат намаляване на присъдата си, изтъквайки като претекст момент на невменяемост или като твърдят, че жертвата им ги е обидила или им е изневерявала, отбелязват активистите, защитаващи каузата на жените.
Такъв е случаят с бившия съпруг на Еда Окутген, убита с няколко удара с нож през ноември 2014 г. в Измир. Осъден на доживотен затвор, впоследствие той  постигнал анулиране на тази присъда. Сега той е съден повторно и пледира за невменяемост, обяснява Назлъ Окутген, сестра на Еда.
Извънредното положение, въведено след осуетения опит за преврат през юли 2016 г., влоши още повече положението на жените жертви на насилия, твърди Фондацията за солидарност на жените, базирана в Анкара.
Тази фондация представя в доклад случаи на жалби, отхвърлени от полицаи,  обясняващи, че имат да се занимават с «по-важни» случаи. Цитиран полицай е казал на една пострадала, дошла да подаде жалба: «Имаше държавен преврат, полицията има да върши други неща».
Фондацията изтъква негативния ефект на чистките, засегнали държавния сектор след осуетения опит за преврат, с над 100 000 уволнени или временно отстранени от работа, включително полицаи, съдии и прокурори.
Над 37 процента от туркините казват, че са били обект на физическо и/или сексуално насилие, според проучване, проведено през 2014 г. от министерството на семейството сред 15 000 домакинства.
Все пак Турция се въоръжи с юридически арсенал, който се предполага да защитава жените и да наказва техните нападатели. Но според Гюлсюм Кав, една от учредителките на платформата Стоп на убийствата на жени, текстовете не се прилагат.
«Тези убийства могат да бъдат спрени», уверява тя, като сочи намаляването на убийствата на жени до 180 през 2010 г. и до 121 през 2011 г.. Тя обяснява това с обществения дебат около създаването на закон по този въпрос, гласуван през 2012 г., който е показал на нападателите, че проявите на домашно насилие няма да останат безнаказани.
«Законът дава на жените правото да бъдат защитени», обяснява г-жа Кав. «Но когато те искат защита от полицията или от правосъдието, са отпращани вкъщи, властите се опитват да ги сдобрят със съпруга им или получават защита само на хартия».
Активистите упрекват също правителството за провокативни забележки: президентът Реджеп Тайип Ердоган по-специално предизвика вълна на възмущение през 2016 г., като заяви, че жените са «непълноценни» без деца.
Днес в Турция единствената жена министър Фатма Бетюл Сайан Кая отговаря за министерството на семейството и само 79 от 548 депутати са жени.
Според Рейхан Каплан от Асоциацията за солидарност на жените в Измир основната причина за насилията над жените е фактът, че «мъжете не ги разглеждат като равни на тях. Те смятат, че ги превъзхождат». /БТА/

Тагове: ; ; ; ; ; ;