На днешната дата, 18 юли 1936 г., започва Гражданската война в Испания

2c Prodan Tabakov, A. Radulova i Todor Angelov v Albasete - 1937Автор: Николай Ковачев

 

 

 

 

 

 

1 Nachalo na meteja 1939Съществена помощ за републиканските сили в Испанската гражданска война са формираните на доброволен принцип Интернационални бригади от антифашисти, чиято обща численост достига около 35 000 души от 53 националности. Създадени са общо 7 интернационални бригади (11-а, 12-а, 13-а, 14-а, 15-а, 129-а и 150-а), които от  1936 до октомври 1938 г. воюват на страната на републиканското правителство по фронтовете. Започва въоръжена борба срещу мощен враг – испанският, немският и италианският фашизъм. В очите на чуждестранните антифашисти-интербригадисти и на хиляди хора по света Испанската гражданска война представлява двубой на доброто срещу злото, на демокрацията срещу фашизма. Затова те го приемат като твърде лично преживяване.

 

2 a Balgari dobrovolci ot SSSR i Vldo TrichkovИспанската гражданска война е непосредствен предшественик на надигащия се колосален световен сблъсък. Със своята кървава бруталност тя сякаш загатва какво предстои да се случва в най-близко време.

Първите доброволци от различни националности влизат в боевете за Мадрид на 9 ноември 1936 г.

Българските  интернационалисти участват в решителните сражения – при Мадрид, Харама, Брюнете, Теруел, река Ебро. Отделни българи в състава на други национални подразделения воюват и при Гуадалахара, при Кинто и Белчите, при  Хуеска на Арагонския фронт, при Лас Рохас и Сарагоса,  на юг при Малага, Пособланко и Алмерия и на други места.

Най много българи участват в пехотни части. Бойното кръщение на батальон „Георги Димитров” в състава на ХV интернационална бригада е на 12 февруари 1937 г. при епичните боеве на Харама. Българи воюват в батальон „Чапаев”, в батальон „ Комюн дьо Пари”, в сборния батальон „Телман”, в чешкия батальон „Мазарик”, в италианския батальон „Гарибалди”, в батальон „Едгар Андре”, в югославския „Джура Дякович” и на други места. В полския батальон „Домбровски” има българска рота.

2 Bitkata za Madrid 11-12- 1936Тежкоартилерийската 155- мм батарея „Васил Коларов”, преименувана по-късно на Славянския артилерийски дивизион е със съществен принос в боевете през октомври 1937 г. на Южния фронт, при Валсекильо  и Пеняроя, в сектора на гарата Пуебло Нуево дел Терибле в провинция Кордоба.

Българите танкисти са в състава на 4-ти танков батальон и батальон „ БТ-5”.

Летците са в състава на интернационалната ескадрила.

Учебно – подготвителната база в Касас Ибанес във военно и политическо отношение от откриването до края на войната е оглавявана и ръководена от българи.

Около 20 български лекари и друг медицински персонал са пръснати както на фронта, така и в болниците на основната медицинска база в Мурсия и в други санитарни бази. Българско присъствие има сред  съветниците-военни специалисти, сред противотанкистите и сапьорите, при свързочниците, в самолетната ремонтна база в Лос ал Касерес край Картаген, в инжинерните подразделения, в снабдителните и поддържащи части, като шофьори и механици.

2d D Nedyalkov, I Shterev, Kozovski, Batov, ChimishevОт 13 февруари 1938 г., след реорганизация, бойците от батальона „Георги Димитров” са в състава на 129 бригада и заедно с нея участват в битката при Морела, област Кастиля. Демобилизирани са на 5 октомври 1938 г.

След решението на Лигата на нациите и становището на републиканското правителство на Хуан Негрин от 21 септември 1938 г. за разпускане на интернационалните бригади, голяма част от доброволците от севера – Ебровския фронт към 23 септември започват изтегляне към Барселона и Рипол—Камбрилс. На Централния фронт тогава се нами­ра само 129 интернационална бригада с батальон,, Геор­ги Димитров“ и  Славянският тежкоартилерийски диви­зион с батарея „Васил Коларов“.  В Амеля дел Map  на север с параход са прехвърлени и интербригадистите от Централния фронт. Събрат се около 10 000  доброволци от всички националности. Към средата на октомври те са отправени за Барселона и временно настанени в казарми. На 28 октомври 1938 г. в Барселона става тържественото изпращане на интербригадистите с парад пред 300 хиляди местни жители. Това е не­бивала дотогава в Испания грандиозна манифестация. Героите интербригадисти и улиците на Барцелона са обсипани с цветя.

2e I Kolev, P.N. Ivanov, V.Z. Georgiev

Прощално слово на Долорес Ибарури – Пасионария, произнесено на 29 октомври 1938 г. при изпращането на интербригадистите в околностите на Барселона

Доскоро виждане, братя – Долорес Ибарури

Много трудно е да се произнесет думи на раздяла, от­правени към героичните интербригадисти, за това, що са, за това, що представляват.

Чувство на тъга, на безкрайна скръб свива гърлата ни.

Тъга по тези, които си отиват: войници на най-високия идеал, на човешката преданост, прокудени от своите родни страни, преследвани от тиранията на всички народи. . .

Скръб по онези, които остават тук, завинаги обгърнати в нашата земя, завинаги живеещи в дълбините на сърцата ни, обкръжени с ореола на вечната ни признателност.

От всички народи, от всички раси дойдохте при нас, като наши братя, като деца на безсмъртна Испания. В най-тежките дни на нашата война, когато столицата на Испанската република беше застрашена, вие, храбри другари интербригадисти, с вашия героизъм и дух на себепожертвувание допринесохте да я спасим.

И Харама, и Гвадалахара, и Брунете, и Белчите, и Леванте, и Ебро възпяват с безсмъртни строфи достойн­ството, себеотрицанието, устрема, дисциплината на мъ­жете от интернационалните бригади.

За първи път в историята на борбите на народите сме свидетели на явление, поразително по своето величие — формирането на интернационални бригади за- спасяване свободата и независимостта на една застрашена страна, на нашата Испания.

Комунисти, социалисти, анархисти, републиканци, мъже от разни цветове, от различни идеологии, от проти­воположни религии, но всички любящи дълбоко свобо­дата и справедливостта, дойдоха да ни предложат своята помощ безусловно.

Дадоха ни всичко: своята младост или своята зрелост, своето знание или своята опитност, своята кръв и своя живот, своите надежди и своите въжделения. . . И нищо не искаха. Те искаха само едно място в борбата, жаду­вайки честта да умрат за нас.

Знамена на Испания ! Поздравете толкова герои ! Преклонете се пред толкова мъченици !. . .

Майки ! Жени ! Когато преминат годините и се заличат раните на войната, когато споменът за скръбните и кър­вави дни се стопи в едно настояще на свобода, мир и бла­годенствие, когато злобата се притъпи и гордостта на сво­бодната родина бъде еднакво чувствувана от всички ис­панци, говорете на вашите деца, говорете им за тези мъже от интернационалните бригади !

Разкажете им как, прекосявайки морета и планини, граници, пазени от щикове и зли, дебнещи в нощта кучета, жадни да забият в тях зъбите си, дойдоха в нашата родина като кръстоносци на свободата, за да се борят и умират за свободата и независимостта на Испания, за­страшена от германския и италиански фашизъм. Напус­наха всичко: любов, родина, дом, богатство, майка, жена, братя, деца и дойдоха при нас, за да ни кажат: „Ето ни ! Вашето дело, делото на Испания е също наше дело, дело на напредничавото и прогресивно човечество.“

Днес си отиват много, хиляди, имайки за втора родина земята на Испания, с чувство, овладяно от дълбока любов към всички испанци. Другари интербригадисти ! Полити­чески съображения, държавни съображения, доброто на същата тази кауза, за която вие с безгранично благород­ство предложихте кръвта си, ви карат да се върнете кой у дома, кой в емиграция. Можете да си отидете горди. Вие сте историята, вие сте легендата, вие сте героичният пример на солидарността и отзивчивостта на демокрация­та против скритостта и приспособленческия дух на онези, които погазват принципите на демокрацията, гледайки касите със съкровища или индустриалните акции, които искат да избягнат всеки риск.

Не ще ви забравим ! И когато цъфне маслината на мира, препълнени с лаврите на победата на Испанската репуб­лика, върнете се ! Върнете се при нас, защото утре ще намерят родина онези от вас, които нямат родина, прия­тели; онези, които са принудени да живеят, лишени от приятелство, и всички, всички ще намерят любовта и благодарността на целия испански народ, който днес и утре вика с ентусиазъм:

Да живеят героите от интернационалните бригади !

Българи участват и в последните битки на испанска земя. Много от интернационалистите при с. Лерс, край испанско-френската граница молят републиканското правителство да им разреши отново да отидат на фронта за отбраната на Барселона и да помогнат за отстъплението на армията и цивилното население към френска територия. Образуваните стрелкови батальони и специални офицерски роти са от различни националности. От българските доброволци се образува офицерска рота и една картечна рота. При Гарига те, заедно с републиканските войници на прославения генерал Енрико Листер задържат неприятеля, осигурявайки време и възможност за изтегляне на цивилни и ранени.

2f  Fronta 1936Събират се край границата за последен марш пред червеното знаме на интернационалните бригади. Под това знаме хиляди доброволци от 53 страни близо три години се бият рамо до рамо с испанския народ срещу фашизма. Сега те оставят оръжието…

Следват лагерите във Франция – Аржелес сюр мер, Сан Сиприен, Гюрс…..

Много е трудно да се състави пълен списък на загиналите български доброволци в Испанската гражданска война, особено в  първите месеци и за боевете при отбраната на Мадрид. Българи идват от различни европейски страни. Интербригадистите са влизали в бой със самото си пристигане. Не винаги е имало време хората да бъдат разпределени по на­ционалност, а и при съществуващото тревожно положение, вър­ховно напрежение и бурен ентусиазъм за това никой тогава не е мислил.  Не е намерен водения архив с имената на българските доброволци след 1937 г. Има различни данни, но можем да приемем, че броят на участвалите българи е около 500 души, доброволно стекли се в Испания  в помощ на демократичните сили в борбата срещу фашизма, от които 2/3 са комунисти. Загиват към 100 наши сънародници в тежките битки на испанска земя и не всички имена са уточнени. Ранените са около 200 души. Други интебригадисти оставят костите си на бойните полета в някои европейски страни по време на Втората световна война. В периода на антифашистката съпротива у нас намират смъртта си 35 интербригадисти.

Битката  за  Испания – Иван Аладжов

3 Pristigane na dobrovolcite v AlbaseteСлед близо три години кървава Гражданска война в продължение на 38 години страната изцяло е в ръцете на военната хунта на самозвания генералисимус

През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия от март Народен фронт (социалисти, леви републиканци, комунисти, анархисти, троцкисти, каталонци и баски) и дясната опозиция от ултранационалисти, монархисти и фашисти ескалира. Стига се до открити въоръжени сблъсъци между привърженици на двата лагера. Убийството на водача на опозицията Калво Сотело през юли с.г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от десни военни метеж, който прераства в гражданска война. Тя започва като бунт на колониални армейски части в Испанско Мароко срещу засилващите се социалистически и антиклерикални тенденции на републиканското правителство. Начело на бунта са генералите Санхурхо, Мола и Франко, който поема ръководството на метежниците.

3a Ivan Savov i grupa  2 At Dolapchiev i grupa

Драматичният развой на събитията започва през горещото лято на далечната 1936 г. Месеци наред силните тогава в Испания анархисти предупреждават, че имат информация за подготовката на военен метеж на колониалната армия в Мароко. Но лявото правителство не реагира на предупрежденията.

Анархисткият профсъюз CNT-FAI, който има голям брой привърженици и информатори сред войниците, още през пролетта на 1936 г. съобщава на кабинета дори точната дата на преврата. Анархистите настояват да се въоръжат работниците и селяните и да се подготвят за предстоящото стълкновение. Но правителството на Народния фронт категорично отказва да стори това, страхувайки се от неконтролирани действия на въоръжени анархисти, като впоследствие това изчакване се оказва фатално за републиката.

3b S Hadjikrastev- P Tabakov-Stoev- P Borila

На 18.07.1936 г. антирепубликански части от армията се надигат и предприемат въоръжени действия срещу правителството. Но дори и след началото на пуча кабинетът в Мадрид не се решава да раздаде оръжие на населението. Въпреки това анархистите и ултралевите от POUM (Работническа партия за марксистко обединение) са едни от първите, които оказват организирана съпротива на превратаджиите.

Бързо успяват да ги неутрализират в източните провинции Каталуня, Арагон и Валенсия, където имат силна подкрепа сред населението. Въпреки ожесточената съпротива на доброволческите отряди, пропуснатите през съседна Португалия колониални военни части от Мароко и Западна Африка, заедно с разбунтували се поделения на редовната испанска армия бързо завземат централната, рядко населена и слабо индустриализирана част на Испания.

3c Balgarski interbrigadisti v Albasete - 2 snimki

Франко получава решаваща за победите си помощ от чужбина: фашистка Италия на Бенито Мусолини предоставя над 100 000 души редовна армия (т.нар. Дивизии на черноризците), нацистка Германия на Адолф Хитлер изпраща 20 000 немски войници – печално известният легион „Кондор“, с най-модерното за времето си въоръжение. Френските националисти формират батальона „Жана д’Арк“, Румъния изпраща своята „Желязна гвардия“, а съседна, фашистка Португалия прехвърля 20 000 войници в подкрепа на франкистите. Общата чуждестранна помощ за Франко възлиза на над 150 000 души редовна армия и стотици самолети и танкове.

3d Predi zaminavane po chastite

Срещу тях се изправя остатъкът от лоялната републиканска армия, испанските доброволчески корпуси, левите партийни милиции и лошо въоръжените синдикални и анархистки отряди, подкрепени от 2000 военни съветници от СССР и около 40 000 високо мотивирани, но абсолютно неподготвени за широко мащабни военни действия доброволци – интербригадисти, комунисти и антифашисти от цял свят.

Едва през есента на 1936 г. с помощта на масирани съветски военни доставки от общо над 800 бойни самолета и 600 танка те успяват да спрат бързото настъпление на превратаджиите – в Централна Испания пред Мадрид в планината Гуадарама, на изток по границите на провинциите Нова Кастилия и Арагон, и на север в Страната на баските, но на по-малко от 100 км от Атлантическия океан.

Но там републиканците са откъснати от останалите части и успяват да се задържат само до средата на 1937 г., когато след масивни бомбардировки над баски градове от германския легион „Кондор“ франкистите завладяват целия север, ликвидирайки автономията на баските.

4 S detsa

Контраофанзивите на републиканците за облекчение на фронта пред Мадрид и на север са лошо подготвени и остават безуспешни. Вследствие на поредица от загуби сред левите се зараждат пагубни взаимни обвинения за неуспехите. Антисталинистката POUM и анархистите упрекват ляво центристкото правителство в прекалена пасивност и военна некомпетентност, а то от своя страна вижда в тях неконтролируем конкурент, със силно влияние сред народа. Подобно е становището и на Москва, която чрез военните си доставки и най-вече чрез испанската компартия РСЕ разполага с лостове за влияние върху правителството на Народния фронт.

Решаващо значение за негативното отношение на Съветския съюз към ултралевите и анархистите има фактът, че те са независими политически сили, с тенденция към троцкизма. А Троцки, вследствие на острите си критики към Сталин, се е превърнал в негов личен враг.

4a Dimitrov, Radulova, Dolapchiev, Gurmushev, Rak, Palazov, Trifonov - 1937  В началото на май 1937 г. се стига до трагични въоръжени сблъсъци между специално изтеглени от фронта части на републиканската гвардия и ултралевите милиции на POUM и на анархистите в намиращата се под техен контрол Барселона. В района е изпратена тежко въоръжена републиканска армия, която, вместо да се бие срещу общия враг, е насочена към столицата на Каталуня, за да разоръжи POUM и анархистите.

Местните им командири са изненадани от това и спонтанно се противопоставят. След 5-дневни отбранителни боеве и няколкостотин жертви ултралевите милиции свалят оръжие. Много от техните активисти са арестувани, а част от ръководителите на POUM и на анархистите са осъдени. Тази т.нар. Малка гражданска война създава непоправим разлом сред левите сили и води до тежки морални сътресения и дезориентация сред голяма част от републиканците.

4b Vatev- Sheitanov-Garbachev i drugi  Левият премиер Ларго Кабалеро подава оставка и мястото му заема близкият до компартията, но по-десен социалист Хуан Негрин. Оттук нататък деморализираната от вътрешни междуособици републиканска армия не е в състояние да спечели сражение срещу франкистите. Военните подразделения на анархистите на североизточния, арагонски фронт са оставени изцяло без подкрепа.

През 1938 г. вследствие на зачестилите атаки на италиански подводници срещу съветски транспортни кораби в Средиземно море и особено след сключването на Мюнхенското споразумение между Англия и Франция с хитлеристка Германия, на която те преотстъпват Чехия, Москва, опасявайки се от формирането на насочен срещу нея съюз на западните сили с нацистка Германия, почти изцяло преустановява подкрепата за Испания.

През пролетта на с.г. франкистите, използвайки вътрешно републиканския раздор, правят решаващ пробив на фронта в провинция Арагон и достигат Средиземно море на юг от делтата на р. Ебро, с което разцепват републиканската територия на две. Осъзнало безизходното си положение, през май 1938 г. правителството в Мадрид предлага на Франко преговори за мир, които той високомерно отхвърля, настоявайки за пълна капитулация. В края на 1938 г. франкистите стартират мощна офанзива срещу провинция Каталуня, която е прегазена изцяло до началото на февруари 1939 г.

През март с.г. части от републиканската армия извършват вътрешен преврат в Мадрид и предават столицата на франкистите. На 1.04.1939 г. пада и последният републикански град Валенсия, където са се изтеглили остатъците от кабинета на Народния фронт. Това е краят на продължилата близо 3 години кървава Гражданска война в Испания. В продължение на 38 години страната изцяло е в ръцете на военната хунта на самозвания генералисимус Франко.
4c Gumushev, F Kozovski, K Lukanov, Ivan Shterev

В последвалите десетилетия Испания се превръща в клерикално-фашизоидна съсловна държава, в която всички политически движения и профсъюзи са забранени, с изключение на ултрадясната партия на фалангистите и присъединилия се към нея профранкистки синдикат JONS.

Важна роля в управлението на страната играе религията и католическата църква, както и влиятелната организация „Opus Dei“. Започват жестоки гонения на привържениците на леви движения и профсъюзи.

 

4d Zografov,S Dimitrov, Roman,kapitan Rak  Фашисткият режим налага желязна цензура, отнема автономията на каталунците и на баските, забранява фолклорните им традиции и използването на техния език.

Освен близо половин милион загинали по време на Гражданска война, след 1939 г. са избити още над 200 000 леви активисти. Стотици хиляди са зверски изтезавани в концентрационни лагери, а над 1 милион са принудени да емигрират. Спасилите се през Пиренеите републиканци година по-късно са застигнати от нацистите, които, след като превземат Франция през 1940 г., ги екстрадират обратно на палачите на Франко. И докато много от членовете на испанската компартия успяват да емигрират в СССР, привържениците на ултралявата POUM и на анархистите дават огромни жертви. Много от тях са заварени от Франко в републиканските затвори и са избити без съд и присъда. Цели села, които са поддържали републиканците, са обезлюдени.

4e A Ivanov K Popov T Dimitrov na pogrebenie 1937

След падането на републиката останалите в страната комунисти, остатъците от POUM, както и анархистите организират партизански отряди с няколко десетки хиляди бойци. До края на 50-те години те са напълно ликвидирани. Избити са над 20 000 партизани и техни помощници. А франкистка Испания, след като по време на Втората световна война сътрудничи на нацистка Германия и дори изпраща армия на Източния фронт, след това се превръща във верен съюзник на САЩ.

 

 

4f T. Nenova, I. Veliov, S. Dyakova5a T Angelov v Albasete 1937 s balgari,francuzi i belgiici5c Neichev, Halachev,Trifonov,Zografov, Dimitrov....2- Churov,Georgiev,Dechev,Radulov7 Bazi za razpredelenie v Albasete5c Neichev, Halachev,Trifonov,Zografov, Dimitrov....2- Churov,Georgiev,Dechev,Radulov8 Zname na batalion G. Dimitrov9 Harama 01-02 - 193710 Pogrebenie na Grebanarov  - 18.02.193711 Boris Popov, Ataparmakov, Georgi Dulev12 Georgi Julev i Dimo Dichev13 Zname na batareya B Kolarov14 Komandiri na chasti15 Gumushev Kolarov Kozovski Kolarov Lukanov16 Po frontovete na Ispaniya17 Doktor Simeon Grozev i Furmanov18 Guadalahara - mart 193718a  Aleksander Dimitrov s politicheski komisari v Madrid19 Balgarska rota ot batalion Dombrovski20 Paunov P Panchevski S Palazov20a I. Ivanov, K. Halachev, M. Petrov, P. Yaramov20b Boris Popov i Raiko Radevski21b Ts.Radoinov, K. Lukanov, Shteryu Atanasov22b Bachvarov, Dimitrov - mai 37 i Palauzov,Mihai23 Karta na T Miltanov23a I Doichiniv, K Kirilov, K Savov, K Grekov23b S Palazov, Ts.Kristianov, Teler...... 2- K Michev,G Micheva, S palauzov, Sabi24 Kam Brunete - yuli 3725 Bitkata za Brunete 193726 Na zapad ot Madrid - 07.193727 A Radulova S Dimrtrov G Micheva d-r K Michev - lyatoto 3727a P. Neichev, I. Vodenicharov, I. Tenev, St. Krastev28 Aragonski front 36-3829 Balgarski tankisti v Ispania29a D Dichev- P Nedyalkova- A Dolapchiev30 Ivan Denev v Almeria30a Dimo G Dinkov s artileristi31 Boris Popov, Sabi Dimitrov, Stefan Hadjikrastev32 Bitkata pri Belchite - 08-09- 193733 Razvalini pri Belchite34 Direkciyata na sanitarnite slujbi35 Na rabota v bolnitsata v Mursia36 Z Zahariev i Kiril Kirilov - letci37 Boici i komandiri v Tamarite - 12. 193737a Na poziciya kray patya38 Fronta 193739 G T Micheva-K Karkalashev- S Manov40 Lukanov - Spasov i km na batalion D Dyakovich41 Teruel 12.1937 - 03.193842 Pred boinata mashina42a R Radevski,S Hristov,Kamakov,S Palauzov43 Reorganizaciya - 07. 193843a Artil komanden punkt i frontova bolnitsa44 Paskalev Kpastanov Avramov Kasovski + 244a D-r Konstantin Michev s Grads i na ebro45 Bitkata pri Ebro 07-11 193846 Artileristite v Ripol 193847 Medal za Todor Mitref47a Jordan Ovcharov, T. Mihailov, Prodan Tabakov48 Fronta 193849 A Brambarov K Vidinski A Radulova50 Petre borilya- Sabi Dichev - Blagoy Ivanov51 Fronta 193951a Parad izprashtane51b Na pat za izteglyane prez granicata - 10.193851c Kam lagerite na frenska zemya - 193952 N Atanasov G Bitsov D Grancharov53 Dve snimki ot Gurs 39 i 4054 Manifestaciya v Sofia  - 194755 Sreshta s Dolores Ibaruri v Sofia - 195456 Sreshti s Pablo Rodrigez i Luis SapateroSpri fashizma

Тагове: ; ; ; ; ; ;