Бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод годишнината от осуетения опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.

— В нощта на 15 юли турски военни обявиха, че са взели властта, за да запазят демокрацията и човешките права. На 16 юли бе съобщено, че опитът за държавен преврат е неуспешен. Каква е равносметката на изминалата година за Турция?

Георги Димов: Днес се навършва една година от пуча в Турция. Това е идеален момент за оценки и за равносметка какво всъщност стана, и какво продължава да се случва в югоизточната ни съседка.

Предстои повишено внимание, най-малко под формата на засилване и на задълбочаване на анализите и прогнозите на превърналата се само за една година в проблемна държава.

Не само на Балканите, а и в региона, в Европа, в целия свят. Получава се нещо като реминисценция на „болния човек на Европа“ през 19 век по време на османската империя.

В момента най-актуално и значимо е самото отбелязване вътре в страната на годишнината. Естествено и възпоменанията зад граница на историческата дата 15 юли, тя без съмнение е такава. За вътре в югоизточната ни съседка много по-малко ни интересува, това си е техен вътрешен проблем.

Те си го спретнаха този опит за преврат, те да си „сърбат попарата“. Зад граница по повод на годишнината видяхте какво стана — индивидуални червени картони на Анкара извади и Германия, и Нидерландия и Австрия. Берлин — с отказа да разреши на Ердоган „да си развява байрака“ на форума на Г-20.

Амстердам не допусна на своя територия вицепремиера Тургул Тюркеш. А пък Виена пусна забрана пред министъра на икономиката Нихат Зейбекчи. Това са индивидуалните червени картони, а пък груповият бе изваден от Европейския парламент на 6 юли с призива за незабавно спиране на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.

Това стана с убийствено мнозинство-477 гласа „за“, което е над 63% от всички 751 евродепутати. От присъстващите в залата по време на гласуването ¾. Подобна декларация, но за временно замразяване, има от 24 ноември миналата година, тогава подкрепена от 479 гласа, процентното съотношение е същото. Точно това определя груповото и индивидуалното отношение на ЕС към днешна Турция. Подчертавам към сегашната власт в страната, не към турския народ, не и държавата Турция, с които сме имали и в бъдеще също трябва да се стремим към едни нормални добросъседски отношения.

Но без намеса във вътрешните работи или опити за това вътрешни проблеми на едната страна да бъдат изнасяни и натрапвани на съседа, който няма и не може да има никакво отношение към тях. Крайно време е да сложим край на този нескопосан конструкт и като форма на мисловна парадигма. На тази основа ми се струва, че е полезно да минем към отбелязването на годишнината и у нас, което е най-важно за нас. Останахме пренебрегнати, нямаше искания турски министър да ни посети, за да ни обясни що е това преврат, преврат марка „ала турка“. Вероятно ще бъдем зачетени на ниво посланик.

Негово Превъзходителство Сюлейман Гюкче говори вчера по една от двете най-гледани частни телевизии. Имало е и пресконференция по-късно, не съм я проследил, но това, което чух по телевизията, а и от принципната теза на Анкара, веднага излизат на преден план два силно смущаващи момента.

Първо, за същността и определението на случилото се на 15 юли миналата година. Второ, за характеристиката, третирането и представянето вътре в Турция, а и пред света, на замесените в тези събития. От устата на Негово превъзходителство чух, че извършеното не е военен преврат. Да, така е, това е политически преврат, или по-точно пуч.

Военните за пореден път бяха само замесени, за параван и за да „операт пешкира“, за да си измият ръцете с тях. Характеристиките на този опит за преврат, извън мнението на официална Анкара, разбира се, са — инсцениран или контролиран. Изцяло или отчасти, от самото му начало, или на един последващ период.

Това е преобладаващото мнение в света, на институционално и експертно равнище, както и като позиция на неправителствения сектор. Това е общоприетата истина.

Доказана и показана миналата седмица с доклада на Стокхолмския център на свободата, който е над 190 страници. Формулировката там е за контролиран опит за преврат. А пък от 1-2 месеца парламентарната опозиция вътре в Турция също използва този термин — контролиран пуч.

Никак не е случайно, че вчера лидерът на турската опозиция Кемал Кълъчдароглу отказа да присъства на тържественото отбелязване на годишнината. Прелюбопитно и интригуващо е какво може да се очаква в бъдеще. Искам да кажа няколко думи са квалификацията и прилепеното име на посочените като превратаджий.

Това е т.нар. „Терористична организация на гюленистите — Паралелна държавна структура“, зад която стои религиозния ортак на Ердоган, духовният проповедник Фетхуллах Гюлен. Организацията стана Паралелна държавна структура през декември 2013 година покрай разкритията за гигантския корупционен скандал, в който бяха замесени лично Ердоган и неговото семейство. Лепнаха й етикета терористична след пуча. Нека да напомня, че първоначално се обещаваше, че извънредното положение ще бъде 3 месеца, даже и по-малко. Това излезе от устата лично от устата на министър-председателя Бинали Йълдъръм. Виждате, че стана точно 1 година и силно се опасявам извънредното положение да не вземе да се задържи чак до изборите на 3 ноември 2019 година, които са много важни.

Всички авторитарни режими исторически погледнато разчитат и се оправдават с вота на народа. Няма значение как е протекло гласуването, имало ли е машинации и фалшификации. Това е истината за днешна Турция.

— След неуспешния опит за преврат от турски военни започнаха чистки, които продължават и до днес. Очаквате ли уволненията да продължат и неутрализирана ли е практически опозицията след множеството арести и обвинения след опита за държавен преврат?


Георги Димов: Чистките са непрекъснати. Те нямат спиране, то се вижда. Задържания, арести, търсене на врага с партиен билет, подстрекаване на доносничеството, има тотална параноя. На този фон да кажем каква е нашата българска и европейската гледна точка по отношение на терористичната организация на гюленистите — „Паралелна държавна структура“. Има два главни момента по тази гледна точка. Първо, ние като българи и европейци нямаме нищо общо нито с Ердоган, нито с Гюлен или с боричкането им. То е затова кой да оглави и религиозната общност и да стане нещо като съвременен турски аятолах или султан. Ердоганщината или Гюленщината са местно турски производство — Made in Turkey. Нека да бъдат така добри да си намерят начин да се разберат и повече да не досаждат на целия свят. Второто, което също е много важно и принципно е дадената квалификация на организацията на Гюлен като терористична е лично мнение на Анкара. С него те няма как и с какво да задължават външния свят. По същата логика и основания същите т.нар. Гюленисти могат да обвинят Ердоган и неговата власт в държавен тероризъм.

Това пак ще си остане тяхно лично мнение. От правна и международно правна гледна точка, за да се титулува като терористична някоя структура, трябва да бъде възприета като такава от авторитетна международна организация, например ООН. Или от общност на държави, например от ЕК, или от отделна държава, която обаче при подобна индивидуална волност рискува да загуби тотално международния си авторитет и уважение. Бих добавил и самооуважение.

Има рискове това да се стовари като бумеранг и на нейната глава. Например Турция да започне да преследва на нейна територия т.нар. гюленисти или да иска да й бъдат връщани безропотно, без съдебно решение, по чисто формални технически причини и т.н. Което ние го направихме миналата година и то на два пъти и се надявам, че все още не сме го забравили. Точно това трябва да е водещото в нашата позиция, което е определящо и в подхода на ЕС. Груповият и индивидуалният подход, както вече казах. Това е позицията на нашите приятели и партньори, които не трябва да подвеждаме с нашенски приволности и да загърбваме солидарността.

Оставам с впечатление и то никак не е илюзорно за 3 вида оценки и коментари у нас, най-общо казано по темата Турция след опита за преврат и Конституционния референдум от 16 април. Първата група оценяващи всъщност не смеят да си изразят мнението, очевидно империята на страха действа и у нас. Има една втора група, която яростно защитава Ердоган и Ердогановщината. Тя преповтаря като папагал аргументите на Турция. Нека всеки сам да си направи изводите чий интереси защитава и поради що. И една доста малка група, която откровено и без задръжки си казва мнението.

Най-важното е, че го пречупва през доказаните европейски ценности и принципи, заради които сме част от ЕС и НАТО. Благодарение на тях дишаме чист европейски въздух. Радваме се на плодовете на съвременната демокрация, която само на 250 км на югоизток няма как да вирее. Там вместо демокрация е декорация. Всички, които сме с отворени уши и очи го виждаме и чуваме. Това е положението и нека никой не се опитва да ни прави на наивници и на безропотни слуги.

— Премиерът Бинали Йълдъръм обяви, че извънредното положение в Турция ще бъде удължено. Каква е целта на действията по удължаване на извънредното положение и имат ли повече правомощия властите, когато страната е в такова положение?
Георги Димов: В момента, в който Бинали Йълдъръм говори за увеличаване на извънредното положение, президентът Реджеп Ердоган мисля, че онзи ден каза за възможност съвсем скоро да бъде премахнато. Даже това беше цитирано от Негово Превъзходителство в телевизионната му изява вчера. Веднага след опита за преврат на 15 юли извънредното положение беше въведено 10-тина дни по-късно, то по закон е 3 месеца.

Тогава анонсът беше, че може би ще бъде само 1 месец. Сега се вижда, че пак ще бъде удължавано. От самия факт, че има вероятност да се удължи, е очевидно, че ситуацията не може да се овладее и затова е нужно извънредното положение. Никак няма да се учудя ако извънредното положение продължи до следващите избори, които ще бъдат и парламентарни и президентски на 3 ноември 2019 година. Те са изключително важни, с тях окончателно ще се утвърди едноличната власт в Турция.

— Как събитията през последната година се отразяват на самото общество в Турция – има ли сред него напрежение, разделение или страх и очаквате ли да възникне напрежение по време на събитията за отбелязването на опита за преврат?
Георги Димов: Пучът и особено референдума доведоха до изключително силно противопоставяне и разделение на обществото. Те и самите резултати го показаха. Вижда се, че подкрепата за Ердоган е на кантар. Имаше и много машинации, манипулации и това беше доказано от опозицията. Тя сезира и Централният избирателен комитет, както и Конституционния съд. Това е мнението и на наблюдателите по линията на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Обществото наистина е разделено. Последната проява на опозицията, Походът за справедливост, е в резултат на това, че с промените на Конституцията, някои от които вече са реализирани.

Бяха назначени нови съдии, прокурори, Висшият съвет на съдиите и прокурорите беше променен в Съвет на съдиите и прокурорите. Обществото не получава справедливост от правосъдната система и затова този поход е точно за справедливост. Със самите промени в Конституцията се прави много голямо разграничение и се прекъсва изцяло връзката между изпълнителната власт и парламентарната власт. Най-важното е, че със всичко това, което се извършва Турция със все по-бързи и силни крачки се отдалечава от съвременните западни ценности. Това всеки го вижда и е най-притеснително.

  • На пресконференция по повод годишнината от неуспешния преврат в Турция турският посланик Сюлейман Гьокче апелира всички да бъдат „изключително бдителни“, защото организацията на проповедника Фетхуллах Гюлен действа и в България. Какво е характерно за организацията и по какъв начин би могла да действа в България?


Георги Димов: Нямам информация, че организацията на Гюлен действа в България. Журналистите е трябвало да го попитат. Това изявление има един друг смисъл, надявам се да го разберете. Означава, че след като има твърдения, че организацията действа у нас, ще има нови искания за лов на гюленисти на наша територия. Турция да си „развява байрака“ на наша територия. Да изнася нейните вътрешни проблеми на наша територия, което вече казах. По този начин да се намесва в нашите вътрешни работи, в спокойствието ни, да замърсява нашия чист европейски въздух, затова става въпрос. Не се учудвайте, ще има такива искания. Не бих изключил да има и нахалството да провежда някои несанкционирани действия в това отношение. Казвам го съвсем общо, който може да се сети какво имам предвид.
Биляна ИВАНОВА, Фокус

Тагове: ; ; ;