За палежа на Партийния дом се казаха доста неща.
Има и преувеличения, или направо измишльотини.
Това е нашият стандарт – минали са години, основните участници или свидетели ги няма, колко му е да ръсиш каквото ти скимне.
Сега, след палежа на крана, който трябваше да демонтира паметника пред НДК, ми се стори уместно да покажа нещичко от нощта на 26 август 1990 година – без никакви претенции, с малки видео отрязъци – така както ги е заснел Христо Минчев от Пазарджик, на когото от тълпата викаха Конго, неизвестно защо.

***
В „Трофеи след пожара”, например, е забавно да видите, на какво се дивят участниците в събитията – в случая все млади момчета.
Удивително е с какво настървение показват тоалетната хартия, която са намерили в Партийния дом.
Един младеж казва: „Ей, хубаво са си живели тия!”
Други трупат на куп намерените колбаси – онази година беше времето на истинския недоимък.
Някой казва, с очевидно изумление, четейки от менюто на партийния стол: „Телешко филе – лев и десет стотинки!”

***
За тези момчета това е неморалното, това са престъпленията.
Горките.
Години по-късно Кремиковци бе продаден за 1 долар – колкото цената на едно телешко филе.

***
В „Трофеи” може да се чуе и една прелюбопитна фраза.
Изречена е от вицепрезидента Семерджиев, който имаше смелостта, единствен от първенците на БКП, да се смеси с тълпата.
Той казва следното: „Елате с мен, за да видите, че няма завързани за радиаторите хора, за да изгорят в пожара!”
Представяте ли си, какви неща са внушавали в онази нощ.

***
Крайно любопитно е участието на Радой Ралин в драмата.
За историята, той и Йосиф Петров, когото Радой довежда със себе си в телевизията, вероятно ще си останат като неволните подбудители на палежа.
За първи път в онази неделя не бях в телевизията, програма „Всяка неделя” беше съставена от предварително записани разговори и си останах в къщи.
Борехме се с децата с една библиотека, все не успявахме да я сглобим, когато се появи Джени, съпругата ми – имало някакъв проблем, Величко Скорчев настоявал да се свърже с мен по телефона.
Опитах се да отклоня разговора, но Величко, който беше един от водещите новинари тогава, упорито настоявал да се чуем.
Взех слушалката и той ми обясни, че пред телевизията са дошли Радой и бай Йосиф Петров, най-възрастният по онова време депутат, и настоявали да отправят някакво обръщение.
Бързо разбрах за какво става дума и попитах: „Какво върви в момента по ефира?”
„Игралният филм” – отвърна Величко.
„Прекъсни го – казах, — и ги включи директно в ефир”.
Никога по-рано, а и по-късно подобно нещо не се беше случвало.
Но аз бях програмен директор на телевизията и практически имах цялата власт в онзи момент.
Величко го направи – и буквално след няколко минути площада се изпълни от хиляди хора.
И се започна…

***
По-късно много пъти съм се шегувал, че фактически запалиха партийния дом заради една библиотека, която с часове не успявахме да сглобим. Всъщност, накрая успяхме и тогава видяхме, че не можем да поставим на мястото му едно червено чекмедже – понеже трябвало да се сложи предварително.

***
Гледах по-късно записа с Радой – и леко се изненадах.
Мислех, че е бил доста по-приповдигнат, така съм запазил този епизод в паметта си.
Оказа се, че е много въздържан, и едва ли е очаквал, какво ще се случи след броени минути.

***
Три дни след палежа, Радой ме намери в парламента – имахме постоянно студио там и бях наминал да се видя по някакъв повод с колегите.
Той беше направо съсипан, никога не съм го виждал такъв.
Каза ми, че иска да отправи ново обръщение.
Това щеше да бъде вече нещо наистина извънредно.
Но Радой си е Радой, изключенията му се полагаха – така че наредих веднага да го запишат, а записът да излъчат в късните новини.
Тогава те се казваха „В края на деня”.
Покъртително беше това обръщение на Радой.
Той, който приветстваше промяната с цялото си сърце и вършеше тежката работа на новите демократи, чийто престиж и известност бяха нулеви в сравнение с неговите, изведнъж се бе оказал подпалвач.
Вероятно са го притискали жестоко от левите среди.
А и самият той години наред е бил поданик на лявата идея – но на чистата, а не на изнасилената — преди да я напусне безвъзвратно.

***
В краткия материал, който ще видите под заглавието „Пожарът”, има и нещо наистина уникално.
То е поканата към вицепрезидента генерал Атанас Семерджиев да разпусне парламента.
Семерджиев написа за това в мемоарната си книга, обаче, общо взето, този факт остана неизвестен.
Но друго е да го чуете със собствените си уши.
А после можете да размишлявате за събитията през онази нощ…

Кеворк Кеворкян

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;