На 14 юли ще се навърши една година от терористичния акт във френския град Ница. Освен това през юли ще се отбележи година от цяла поредица от инциденти с участието на мигранти в Германия. Тези дати само още веднъж напомнят за това, че е много важен въпросът за интеграцията в европейското общество на пристигащите от мюсюлманските държави.
След тези инциденти Европейският съюз засили контрола по вътрешните си граници и мерките за сигурност в отделните държави членки. Вълната от бежанци значително намаля в сравнение с миналата година. Но терористичните актове не станаха по-малко, а извършителите са родени в Европа или отдавна живеят в нея. Берлин, Лондон, Стокхолм, Манчестър: това са само най-кървавите терористични актове.
Те станаха възможни заради редица грешки на властите, които бяха признати от политици на най-високо равнище. Създаването на имигрантски гета, неоказване на контрол на случващото се в джамиите, неспособността да се противостои на вербуването вече доведоха до взривове и до това хиляди граждани на европейските страни да воюват в редиците на терористичната групировка „Ислямска държава“.

В същото време опасността в отделните държави на Европа е различна. Особено тежко изглежда положението във Великобритания. Само тази година тя беше потресена от два кървави терористични акта в Лондон (на 22 март и на 4 юни), а също така и от взрива на концерт в Манчестър на 22 май. Страната стана жертва на политиката на „отворени врати“ по отношение на онези, които са преследвани в родните си страни. Така експлозията, които разтърси Манчестър, беше извършена от сина на човек, който по време на управлението на Муамар Кадафи в Либия е бил застрашен от смъртна присъда.
В Лондон работят десетки ислямистки организации. В северните райони на столицата действат „шериатски патрули“. Редица предградия на Бирмингам и Манчестър по-скоро напомнят на Пакистан. Изглежда, че на англичаните много не им е провървяло при състава на имигрантите мюсюлмани. Сред тях най-много са пакистанците, в чиято родина ислямът е в една от най-крайните си форми, а ислямистите контролират цели райони на страната.

Изключително тежко се оказва положението и на Франция. Доказателство за това са терористичните атаки в Париж на 7 януари и 13 ноември 2015 г., събитията в Ница и цяла поредица по-малки инциденти. Съставът на имигрантите във Франция е различен, те са основно от Алжир, Мароко и Тунис. Те не са така религиозни, както британските пакистанците, но въпреки това създават достатъчно проблеми на властите.
Възможно е една от причините за това да се крие във факта, че процентът на мюсюлманите във Франция е най-високият в Западна Европа (около 10%). Някои от предградията на Париж и Марсилия например вече са станали предимно арабски, полицията и специалните служби просто не са в състояние да контролират всичко. И към момента много от френските градове са станали опасно място.

На трето място в списъка с най-уязвимите страни в Европа се нарежда Белгия. Тя обаче е на първо място по брой на свои граждани, присъединили се към „Ислямска държава“ (700 души). Основната причина за голямата опасност от екстремизъм в страната е слабостта на белгийското правителство. Конфликтът между валонците и фламандците доведе до появата на много дублиращи се полицейски управления, които не могат да контролират обстановката. Така се стигна до терористичния акт на 22 март 2016 г. в Брюксел. Трябва да се отбележи също така, че следите от парижките терористи актове водят към брюкселския район Моленбек, който беше кръстен „столицата на европейския джихад“.

Сравнително по-спокойна е ситуацията в Швеция, но и там има какво да се подобри. Тук трябва да се спомене терористичния акт от 2010 г. в Стокхолм, както и безредиците от 2013 г. в имигрантските райони на столицата, Малмьо и Гьотенборг, продължили три седмици. Накрая на 7 април тази година камион с шофьор ислямист се вряза в група пешеходци в центъра на Стокхолм. Освен това доклади за инциденти в бежанските центрове постъпват постоянно. Всъщност Швеция заема първо място по брой приети мигранти на глава от населението. Дори Германия остава по-назад.

Редица инциденти имаше и в съседна Дания. Там засега случаите се „ограничават“ до нападения с ножове, но именно оттам дойде „модата“ за забрана на поставянето на коледни елхи в онези предградия на европейските градове, които вече са станали мюсюлмански.
Що се отнася до Норвегия: отдавна не е имало нещо по-различно от малки произшествия, но рискът е доста голям. Щом местните специални служби не предотвратиха престъплението на Андерш Брайвик, който го е подготвял в продължение на девет години, то има основание да се постави въпросът за техните способности да се справят с ислямската заплаха.

В Нидерландия през последните години специалните служби успяват да не допуснат големи инциденти, макар че малки има достатъчно. Въпреки това много все още си спомнят убийството на ислямисткия фанатик режисьора Тео ван Гог пред 2004 г. Освен това именно в Нидерландия ислямистите за първи път в европейската история вкараха в парламента свои депутати. Тоест имигрантите в тази страна вече оказват силно влияние и на политиката.

До 2016 г. Германия изглеждаше като относително спокойно място. Местните турци по-добре се вписват в обществото в сравнение с арабите във Франция и пакистанците в Обединеното кралство. Но новогодишната нощ в Кьолн със случаите на изнасилвания постави началото на цяла вълна от инциденти, последният от които беше в Берлин на 19 декември. Оттогава в страната не е имало толкова кървави терористични актове, но усещането за сигурност значително намаля.

На фона на другите държави, където има по-големи или по-малки имигрантски общности най-спокойно е в Австрия и Швейцария. Повечето от пристигащите в Австрия са сравнително нерелигиозни турци, босненци и албанци. Освен това местните власти се стараят на разпръснат пристигащите, благодарение на което няма големи имигрантски гета. Също така австрийците бяха първите в ЕС, които въведоха държавни изпити за проповедниците и забраниха чуждестранното финансиране на джамиите.
Най-строги са политиките в Швейцария, където в резултат на нашумелия референдум през 2009 г. беше забранено да се строят минарета. Но едва ли това е основаната причина за по-голямата сигурност. Миграционното законодателство на конфедерацията е значително по-строго от това в страните от ЕС. В Швейцария е трудно да се получи разрешително за пребиваване, а да се живее дълго време на социални помощи не може. Вследствие на това инциденти с участието на мигранти се случват, но те са почти незначителни. Изглежда, че засега именно швейцарците (заедно с австрийците) успяват най-добре да се справят с проблема/Фокус

„Независимая газета“

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;