България без армия, без грамотна и професионална дипломация – беззъба и сервилна към участниците в противоборствата – «де факто» е прифронтова държава. Както винаги, май пак ще се надяваме, че «като се снишим, бурята ще ни отмине», но едва ли този път ще бъде уместно, мислещите хора в България да чакат кога ще «падне тавана на главите им» за да надигнат глас и да потърсят отговор и сметка за корумпираното и некомпететно управление на страната през годините.

Големите световни играчи търсят изгодни решения зад граница за да набират точки във вътрешната си политика, като предполагат, че изява извън страната, добре поднесена от придворните медии, ще притъпи и намали негативните нагласи на електората, издигайки авторитета на управляващите чрез медийния им образ на патриоти и решителни борци за социална справедливост.

Така беше с войната на Маргарет Тачър за Фолклендските острови, така постъпиха Бил Клинтън и Мадлин Олбрайт с Милошевич и Сърбия, така беше и с Афганистан, и с Ирак, и с Либия – уж набързо и победоносно, а после се оказва дълго, скъпо и с много жертви, но… по този начин се печелят избори.

Малките и слаби страни не могат да променят нищо, но поне трябва със здрав разум да обнародват и провеждат онази собствена линия на поведение и политика , която е най-близо до истинското, принципно и високопрофесионално разбиране за равноправен международен диалог, за мирно и взаимоизгодно разрешаване на стари и нови конфликти, за добронамереност и солидарност с хората, изпаднали в беда и трудно оцеляващи в жестокия съвременен свят.

Можем ли да бъдем спокойни за собствената си съдба и за съдбата на човечеството днес? Едва ли! Особено когато има доказателства, че представителите на силните на деня, на изключителните, фактически се оказват доста посредствени и професионално непригодни чиновници, получили шанса да дърпат конците на местните «кукли» в този взаимосвързан и взаимозависим свят. Ето и примери!

В последно време, благодарение на тоталната цифровизация, станаха възможни невероятни случки, които поставят в странно и незавидно положене видни политически фигури по света. В Русия се появиха т.н. пранкери, телефонните шегаджии Вован и Лексус.

Те имитират гласово и стилово големи световни началници и по телефона се свързват с други големи началници и като резултат истинският събеседник казва това, което мисли и знае. Смешно е, но това е горчив смях, защото овластените хора , демонстрирайки пълната си некомпететност, увеличават нашата тревога за бъдещето, която след такива скечове става непоносимо голяма!

Пранкерът Вован се представя за министър-председателя на Украйна Владимир Гройсман и се обажда на члена на Палатата на представители на Конгреса на САЩ от Калифорния г-жа Максим Уотърс, получила известност с изказването си, че Доналд Тръмп «сам провокира своя импийчмент» с готовността си «да се хвърли в обятията на руския президент, докато той продължава да атакува Корея«?!

«Гройсман»: «Може би Вие знаете: руските хакери са атакували сървърите, компютърните им сървъри. Това те са направили по време на изборите в държавата Лимпопо и президента, доктор «Ох, боли!» иска политическо убежище в Украйна«.

Максим УотърсАоу, аз знам… Но ако…, аз знам.. , че САЩ ще бъдат винаги на ваша страна, момчета. И тези нови нахлувания в тези…места. Аз мисля , на нас ни е нужно…Аз не знам колко са там нашите хора от разузнавателните ведомства. Но на нас ни е нужна повече информация по този повод. След като говоря с тях, ще трябва да направя конкретно изявление….

… Да, аз твърдо стоя на същите позиции. Да, ние трябва да поддържаме връзка. И при първа възможност да се срещнем лично. Това би било прекрасно

Целият трагикомизъм на ситуацията с г-жа Уотърс е , че Лимпопо не е държава, а е река в Южна Африка, където има много диви животни, а доктор «Айболит » е измисления главен герой от детска приказка на руския писател Корней Чуковски!!!

И един прихванат разговор, състоял се през декември 2013 година. В диалога

участвуват помощник-държавният секретар на САЩ по европейските въпроси Виктория Нуланд и посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайет.

Джефри Пайет:» Мисля, че сме в играта. Аз мисля , че ако ти говориш с тях директно, тогава ще изясним ролите и на тримата«( Яценюк, Кличко и Тягнибок– б.м.)

Виктория Нуланд: » Не си спомням казах ли ти, или говорих само с Вашингтон. Джефри Флетман (помощник-държавен секретар на САЩ-б.м.) вече има ново име от ООН – Роберт Сери ( американски дипломат, специален представител на Ген. секретар на ООН- б.м.). Той е уговорил и двамата – и Сери и Пак Ги Мун – и Сери ще пристигне в понеделник или вторник. Мисля, че това много ще помогне да уредим работата и да натрием носа на Европейския съюз«(мек превод на ненормативна лексика, използвана от г-жа Нуланд по отношение на ЕС — б.м.).

На 7 февруари 2014 г. официалният говорител на Държавния департамент Джен Псаки, еталон за непригодност в дипломацията, заявява, че Виктория Нуланд лично се е извинила на колегите си от дипломатичсекия корпус на ЕС за изтеклия в ефира запис. А говорителката на Ангела Меркел, Кристина Вирц, заяви ,че федералният канцлер на Германия счита думите на заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд по адрес на Евросъюза за «абсолютно непремливи«.

До началото на разигралите се трагични събития на Киевския майдан през зимата на 2014 година оставаха броени дни!!!

На Запад има много чиновници, големи и малки, които, въпреки собствената си некомпетентност и посредственост, все още гледат на държавите в останалия свят като на свои колонии. Те продължават да се ласкаят от понятието «ние, белите хора…», и си мислят, че то им дава моралното право да решават кой как да живее и кой за какво да умира.

Но светът се промени . И същите тези «велики» държави, неочаквано и за самите тях, попаднаха и попадат под ударите на собствените си бумеранги, високомерно и безапелационно запратени преди десетилетия срещу онези, останалите от другия свят.

Дали разбират какви ги надробиха? По скоро, и все още, не!

Но дойде времето, когато всички мислещи хора на планетата трябва да осъзнаят, че колкото повече са жертвите на насилието, толкова все по-голяма става необходи-мостта от «оръжие на възмездието». Колкото повече «възмездия» се появяват, толкова по-дълбоко светът потъва в кървавия хаос на същото това насилие.

Омагьосан кръг!

Ще може ли Някой да го разкъса..?

Георги Вацов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;