Реакцията на всеки здравомислещ човек с отговорност към държавността, разделението на властите и демократичните норми на предложение като това да бъдат изслушвани в Парламентарната комисия по отбрана офицерите, на които им се присвоява генералско звание, не може да избегне емоционалното възклицание «Политиците са си загубили ума!»

Това е груба намеса за постигане на политическо влияние и зависимост на генералитета в армията, което противоречи на Конституцията и на Закона за отбраната и въоръженвите сили. Това е намеса в правомощията и на президента!

Всъщност обаче, моментът, в който се лансира тази идея издава обмислен ход за ескалиране на една кампания, която започна с пресконференция на ръководителя на Парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и предложението за парламентарна комисия за «разследване» на процедурите по проекта за придобиване на нов тип боен самолет.

Фактът, че всички членове на междуведомствената комисия по проекта поставиха до един подписите си под Протокола, в който обективно, без чужда намеса, със съответния софтуерен продукт бяха изчислени 300 критерии по постъпилите оферти, очевидно не се хареса на лобито за старите американски самолети.

Ако това е начинът да се подчинят в бъдеще генералите и офицерите, които защитават професионално необходимите оперативни способности на Българската армия, то избраният подход придобива сянка на циничност и неморалност. Някой може да помисли дори, че се търсят пътища независимата военна експертиза да бъде повлияна в посока на нечии корумпирани интереси.

Това е недоверие и към висшето военно ръководство, което има грижата за развитие на кадрите, но и най–добре знае кой камък къде и как е шлифован за да да бъде поставен, вграден, на съотвеното място в сградата и да бъде най–полезен.

Никой депутат не може да обхване морето от проблеми на БА, за да се превърне в съдник за професионалното развитие на един офицер. А какво и колко разбират 95% от народните представители от военната професия, особено от сложната днес военна техника и военно изкуство, за да ги «изслушват»? Не е срамно да не различаваш танк от самоходна гаубица или да не знаеш що е то «многоцелеви изтребител», но полето на задачите на народните представители е в сферата на законотворчеството.

Опити за политнизация на армията не се извършват за първи път. Но днешните ни навяват неприятни паралалели. Опитът на Ердоган ли ще следваме, който от 2 до 5 години ще има 100% ислямистка армия, а ние «партийна» армия ли ще правим? Ще последват ли изслушвания при получаване на титлата «професор»? А може би и на певици и танцьори? Северна Корея на Балканите ли ще правим? Заимстване на идеята от изслушването на посланици е нещо съвсем друго, което е коренно различно от специфичната дейност на един генерал.

Този «полет на мисълта» да подчиниш една прослойка от висши офицери, за да прокарваш партийното си влияние и най–вече да демонстрираш съпротива на конституционно определените правомощия на президента, е много «ниска топка» дори и в условията на една прохождаща демокрация.

Истинските проблеми са в Модела за военно развитие на военнослужащите, който не бе приложен или усъвършенстван така, че да гарантира сигурност на професионалното развитие при обективни оценки за всеки офицер.

Проблемите са в постоянното унижаване на армията, в приказките, че искала «играчки» и се занимавала с «хобито си», в основата за изчисление на военната заплата, в премахнатите социални придобивки. Въпреки че армията се стопява вследствие на една погрешна политика на всички управляващи досега, най–ценното, което ни остава са хората, които стоят до 2 часа през ноща за да подготвят четирите изправни самолета, които се качват на 40 годишните машини и няколко хеликоптери за да спасяват хора, които въпреки че си купуват сами обувките, получават най–високи оценки от командващите мисиите в чужбина.

Не посягайте с мръсни политически пръсти на тях, а осигурете приемственост в управлението, гарантирано дългосрочно финансиране в съответствие с приетите ангажименти в НАТО и се обединете само около няколко жизненоважни приоритети на националната сигурност, загърбвайки дребните и примитивни междупартийни дрязги!

Симеон Николов, Епицентър

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;