Milena Fuchedjieva

срам ме е, че живея сред хора, които рушат съвременно произведение на изкуството по политически причини — паметникът в ндк не беше нито съветски, нито сталинистки на вид, нито в прослава на ссср.
срам ме беше от глупостта на управляващите, които разрушиха мавзолея, срам ме е и сега от същата глупост, нагъзена в напълно безмислена посока. не ви ли духа?
срам ме е и за тези, които се смятат за космополити, интелектуалци и артисти и нямат нито таланта, нито интелекта да виждат по-далече от жалките по-малко от стотина години в които се простират скъпоценните им животи.
и в пъти повече ме е срам от простащината на интелигентните от тази на обикновените. презрението ми към тях е общо взето достатъчно за да се чувствам принцеса. червена, синя, who cares, важното е чувството
но пък има едно изключително събитие във всичко това — паметникът на тодор живков от величко минеков ще стои завинаги в правец като най-брутално напомняне за ролята на артиста в политиката, а старчев ще остане в историята на българското изкуство освен с таланта си, и с това, че работата му беше унищожена по талибански.
съжалявам, ама сте мега-тъпи. хубаво е, че не можете да разберете какви дълбоки тъпанари сте, защото ако можехте, щяхте да се превърнете в нищо и без магическа пръчица. пуф, празно пространство.
fuck you and have a nice day. това не е победа ?
p.s.: о, и ако се чувствате персонално напсувани и обидени от мен, супер! be my fuckin’ guests. точно така трябва да се чувствате, това ми доставя удоволствие

Тагове: ; ; ; ;