Ключовата тема в тазгодишния доклад на Института за икономически изследвания към БАН е Пътят на България към Европейския съюз и равносметката от първите 10 години. 

Обхващаме годините от асоциирането ни към ЕС след 1993 г. и присъединяването ни от началото на 2007 г.

Под резултати разбираме ползите и загубите (разходите) ни през този период.

Всички данни в анализа са от официални статистически източници, посочени под таблиците и графиките и всеки може да ги провери.

Не сме добавили от себе си нито една цифра. Работим главно с натурални показатели, защото сравненията със стойностни показатели за дълъг период са условни, поради влиянието на фактора „време”, на валутните курсове и на инфлацията. Всеки специалист по икономическа статистика знае това.

През последните дни Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии се е заел да ни атакува в медиите с либерална ориентация. Фокусът на неговите атаки са резултатите от членството ни в ЕС. Познавам г-н Смилов като юрист по образование, без юридическа практика, подвизаващ се като политолог и съм изненадан от странния му коментар.

В него няма нищо вярно. Нещо повече, заел се е да поучава икономистите от БАН по теми, които не познава и заблуждава читателите за положението в Икономическия институт и в БАН като цяло.

Злостният му коментар създава невярното впечатление, че в БАН работят полуграмотни и дори неграмотни хора. Някои от неговите съмишленици дори искат закриване на БАН, без изобщо да познават работата на Академията. Към това преди години се стремеше и Симеон Дянков.

Под моето достоинство е да коментирам такъв примитивен и недобросъвестен „анализ”, но съм принуден да го направя, за да покажа, че истината за БАН е различна от фабрикуваната от него карикатура.

Ще се спра накратко само на някои от най-некомпетентните му оценки и най-грубите клевети и лъжи, използвани от десните „анализатори” у нас, които превишават всички граници за благоприличие. Аз не обвинявам този господин, а го съжалявам, че е паднал на толкова ниско площадно пропагандистко ниво. Без да е икономист (завършил е конституционно право) се опитва да поучава най-добрите икономисти от БАН. Това може да предизвика само снизходителни усмивки по негов адрес.

Световните правила за демократичните медии предвиждат на засегнатите в някои публикации да се дава право на отговор в същите медии. Направих опит да се възползвам от това си право, като изпратих настоящия текст преди няколко дни до някои от тях, тапример до Media pool.bg. Получих обаче пълно мълчание, т.е. отказ.Изглежда, че световните правила за морал в демократичните медии не важат за България.

Ако се замислим и потърсим причините за това мълчание, стигаме до извода, че се страхуват от публична дискусия с изслушване на двете страни, по злободневни за нашата страна въпроси, каквито са резултатите от членството ни в ЕС. А признават, че това е злободневна тема. Във в. Капитал дори пишат

„Докладът на БАН за ЕС не е безопасен”.

Твърдя категорично, че нашият доклад не е опасен за България.

Напротив, той е много полезен, защото довежда до знанието на българските граждани някои критични истини. Той наистина е опасен, но само за тези, които искат да скрият тези истини от гражданите на България. А ги крият, защото са с гузни съвести. Ако всичко в областта на евроинтеграцията беше наред, нямаше причини да се скрива.

Напротив, щеше да се разгласява с фанфари!

Критиката на г-н Смилов започва с таблицата за износа (на с. 150 от нашия доклад), където сочим официалните данни за 22 продукта в натура: електромотори, електрокари, мотокари, трактори, стругове, радиотелефони, пишещи машини, азотни торове, обувки, домати, грозде и т.н. За повечето от тях в десетки или стотици хиляди броя, а за други в десетки или стотици хиляди тона. Господинът обаче избира да цитира само пишещите машини, като „по-комичен детайл”, както той се изразява, за да ни иронизира и да окарикатури мащабите и структурата на нашия износ през 1988 г. С това той окарикатурява себе си, а не нас. Така обикновено постъпват заядливите скандални личности, които нямат нищо общо с науката. Те подменят професионалните аргументи с омраза и лъжи. Десните пропагандисти са най-силни в тази област, защото нямат аргументи.

Господинът ни обвинява, че сочим „спорни ползи” от ЕС.

Има се предвид, че уж ние ги смятаме за спорни. Това е чистопробна лъжа.

От наша страна няма дори намек, че ползите от членството ни в ЕС са спорни.

Изброяваме подробно придобивките ни по линията на свободното пътуване, работа и учение в Европа, получаваните милиардни безвъзмездни помощи от предприсъединителните и структурните еврофондове, трансферите на много милиони евро от работещите в чужбина българи на свои близки в България, по-доброто снабдяване на нашите магазини с качествени и разнообразни стоки и т. н. (сс. 144-146). За това, обаче няма и дума в неговия коментар. Икономистите от БАН са представени като заядливи, злобни, голословни отрицатели на всичко, което идва от ЕС. Това е долнопробна лъжа.

Ние не отричаме ползите от членството в ЕС, а за разлика от блюдолизния по адрес на ЕС доклад по същата тема, представен преди два месеца, на който господинът е съавтор, за първи път показваме несъразмерно високата цена, която България плати и продължава да плаща за тях. Т

ова се изразява с преждевременното закриване на реакторите в Козлодуй (от което губим поне 10-12 млрд. щатски долара), забраната от ЕС да строим АЕЦ Белене, забраната от ЕС да допуснем транзитния газопровод „Южен поток” през България. На България бяха причинени огромни загуби от разрухата в икономиката (която ни струва между 130 и 150 млрд. долара, а може би и повече). Огромни са загубите ни от демографското ограбване чрез изтичането на хиляди специалисти с висше и средно специално образование (за чието отглеждане и образование бедната българска държава е платила през годините много десятки милиарда долара). Не по-малки са загубите ни поради отнемането на огромен генетичен потенциал – млади хора, които ще създават семейства в чужбина и ще отглеждат хиляди деца, които никога няма да се завърнат в България.

От това нашето общество губи много десетки милиарди долари и ако продължава така България рискува да се върне към края на този век с 200 години назад по броя на населението си – около 3 млн. души, главно от циганската и турската етническа общност. От име на държава и народ, България може да се превърне само в име на географска територия. Като член на ЕС плащаме годишен членски внос, който вече достигна един милиард лева, и т. н.

До сега у нас грижливо се премълчаваше истината за ползите и „платената” за тях цена.

Криеше се, че по количествено измеримите ползи и загуби, изравняване между тях се очаква към 2040-2050 г. България, най-бедният член на ЕС ще продължава да е нетен платец в общността. Ако включим и количествено неизмеримите или трудно измерими ползи и загуби, изравняване между тях не се очаква дори в по-далечното бъдеще. Трябва ли да мълчим за всичко това, както господин Смилов очевидно ни препоръчва?

Нашият народ трябва да знае тази истина, за да се вземат мерки за намаляване на огромната цена, която плащаме.

Това не означава, че призоваваме за напускане на ЕС, защото нямаме друга разумна алтернатива. В нашия доклад няма дори и намек за това! Призоваваме за повишаване ефективността във функционирането на ЕС и за по-добра защита на националните интереси на България. Това може да не се нрави на някои сервилно послушни блюдолизци у нас, но ние ще продължаваме да се придържаме към истината. Защото, за разлика от някои десни пропагандисти, сме истински учени и милеем за нашата родина! Въпреки че съчетаването на професионализма с гражданската съвест никак не е лесно в днешна България!

По-нататък господинът пише: „Общата картина, която докладът рисува е на срив на производството, износа и потреблението в България в сравнение с 1988 г.”

Той поставя в нашите уста думите „ЕС ни е отнел светлото индустриално бъдеще и ни е превърнал в колония”.

Такива думи в нашия доклад няма. Нито в нашите мисли! 

Тази мрачна за Смилов картина не е нарисувана от нас, а се съдържа в официалните данни на българската статистика за 1988 и следващите години до 2015 г. в три таблици: за производството на 34 най-важни продукта, за износа на 22 също важни продукта и за потреблението на член от домакинствата по 9 важни продукта. Под всяка от тези таблици са посочени източниците и читателите могат да ги проверят (виж сс 146-153).

Навсякъде в доклада подчертаваме, че неблагополучията у нас и несбъднатите очаквания на българите от присъединяването към ЕС, се дължат не само на погрешната политика на ЕС, но и на некомпетентна, много често дори престъпна или полупрестъпна политика на българските власти през последните 28 години.

Господинът изглежда предпочита да се мълчи за престъпните безобразия на неговите политически приятели през тези години.

Нищо чудно, защото той работи в Центъра за либерални стратегии, финансиран от фондацията „Америка за България” и други западни източници.

Нали знаете мъдрата поговорка, че „който плаща той поръчва музиката”. Господин Смилов навярно говори така, както му е поръчано от тези, които му плащат. От медиите научихме, че преди няколко месеца, те дори имаха инструктаж на тези теми в сградата на Американското посолство в София.

По укриването на неприятните факти около истината тези хора много си приличат с онези, които ни управляваха до 1989 г. И нищо чудно, защото много от сегашните ни управници са деца и внуци на управниците ни до 10 ноември 1989 г. Техните семейства ни управляваха и тогава, и сега.

Г-н Смилов пише по-нататък: „Докладът представлява научен провал, защото между основните му тези и приведените аргументи няма връзка”.

Господинът – юрист — явно не разбира, че именно тази дълбока връзка е едно от достойнствата на нашия доклад. Това е недобросъвестно и примитивно тълкуване на нашия доклад от некомпетентен по икономическа теория и практика човек. Нека читателят ни бъде съдник. Препоръчвам на по-любознателните да прочетат доклада и да преценят кой ги лъже! Защото лъжата е едно от най-грозните масови престъпления на които сме свидетели през последните „демократични” десетилетия. Лъжата стана главен инструмент на десните пропагандисти. Липсата на истински аргументи се подмени с лъжи.

По-нататък господинът пише: „Картината за поизводствено-износните успехи на България през 1988 г. е неверна”.

Както вече посочих в началото, всички данни в нашия доклад са ползвани от официалните български статистически публикации.

А господинът твърди, че те са неверни. Трябва човек да е доста арогантен, без да е специалист в тази област, за да твърди това с такова самочувствие и категоричност. Или пък да е силно раздразнен, защото не желае сегашните читатели, особено младите, затрупани с чернилка за онези времена, да научат нещо добро за тези години, сътворено от техните бащи и дядовци.

И понеже не смее да признае открито, че не вярва в официалната българска статистика, господинът ни внушава, че изнасяните от нас тогава продукти са били едва ли не боклуци. Нека Смилов, който очевидно не разбира нищо от икономика, ни докаже, как около 30% от общия ни износ, насочван към развитите и развиващите се страни, т. е. за страните извън СИВ, е купуван на техните пазари!

Кой е плащал с долари за боклуци?

Господинът продължава: че с износа на тези боклуци на загуба, България е трупала външни дългове, които изплащаме дори до сега.

Първо, този човек съвсем се е объркал.

През дългите години, когато са изнасяни „боклуците на загуба” България нямаше съществен външен дълг.

Той се натрупа, и то по съвсем други причини, едва през 1986-1989 г.

Второ, през най-тежките години – 1988-89 г. нашият брутен външен дълг беше около 10 млрд щатски долара.

Към днешна дата (23 юни 2017 г.) брутният външен дълг на България е 38,10 млрд щатски долара (34,18 млрд. евро). Господинът и тук използва изхабените клишета на махленската пропаганда. Така постъпват само най-елементарните персони, които нямат аргументи. А изглежда, че изпитват и дефицит от морал.

По-нататък г-н Смилов пише: „Сривът на производството през 1989 г. не е свързан с ЕС, а с разпадането на СИВ и отказа на СССР да приема некачествената ни продукция”.

Очевидно, изкривеното мислене, овладяло мозъците на някои хора, ги държи в хипноза с години. И ги лишава от способността да разсъждават по логиката на здравия разум. 

Това претенциозно заключение на господина също не е вярно. Той „пропуска” дребния факт, че сривът в нашата икономика започна през 1989 г., а разпадането на СИВ и на Съветския съюз – няколко години по-късно.

В нашия доклад навсякъде се подчертава, че сривът се дължи на наложеното ни преждевременно откриване на едва прохождащата, неконкурентна българска икономика за европейската и световната конкуренция, оставена без протекция. 

Защото протекцията на прохождащите икономики беше забранена от икономическата философия на „Вашингтонския консенсус”.

Навсякъде в доклада повтаряме, че всички сегашни богати държави, на времето, когато са били на нашето положение с прохождаща, неукрепнала и неконкурентна икономика, масово са прилагали протекцията в продължение на десетилетия и дори столетия.

Това важи за Америка, Канада, Западна Европа, Великобритания, Япония, Австралия и т.н. Япония, например, нямаше да е това, което е сега, ако не беше масираната следвоенна протекция на вътрешното производство, продължила 40-50 години.

Посочете ми дори една от богатите държави, която да не е прилагала протекцията по силата на Infant IndustryArgument, в началото на модерното си икономическо развитие.

Няма такава държава на нашата планета.

Правителствата на същите тези държави не позволяват сега на нас да защитаваме неконкурентното си производство и измислят разни залъгалки за неосведомените. Като тази, че от политиката на свободната световна търговия печелят всички – и богатитте и бедните.

Нищо подобно! В такава свободна търговия печелят силните и губят слабите. 

Колко «печелят» слабите вижте таблици 15., 16. и 17. за производството, износа и потреблението в България през последните десетилетия (сс. 146-153 от нашия доклад). Подобно е положението и в Източноевропейските държави, в Русия, Украйна и другите страни, част от които са кандидати за присъединяване към ЕС.

Освен това, ние многократно подчертаваме в доклада, че изследваме целия път на движение на България към ЕС – както предприсъединителния период (от 1993 г. насам), така и след присъединяването (от януари 2007 г.). Всеки средно грамотен икономист знае, че макроикономическите процеси са силно инерционни и че днешната добра икономическа политика дава плодове след години, а не от следващия ден. Същото важи и за погрешната политика. Само неграмотният анализатор може да си позволи да ни препоръчва да започнем анализа на резултатите от членството ни в ЕС от 1 януари 2007 г. и да забравим за целия 10-годишен предприсъединителен период. Икономическата политика на България е сходна, почти еднаква в повечето нейни елементи през целия период на асоциирането и присъединяването. Новото след присъединяването е правото да гласуваме. Но и в това нашите правителства не са свободни да гласуват по своя воля.

Както посочих в началото, известни са условностите при сравняването на стойностни величини за дълъг период.

Най-меродавни при такива сравнения са натуралните и условно-натуралните показатели.

Всеки грамотен икономист познава и условностите на БВП, за които не е тук мястото да отделям време. Не случайно през последните десетилетия се правят толкова опити за замяната му с по-надежден показател за оперативни цели. Между тях е и оглавяваната от Джоузеф Стиглиц група по инициатива на ООН, след кризата от 2008-2009 г. Засега безуспешно. Аз вярвам повече на натуралните показатели, където са приложими, отколкото на БВП, изчисляван по сегашната методология. Може би само юристите, които никога не са практикували дори правото, като нашия господин, приемат безусловно и вярват сляпо на сегашния БВП.

Неговата икономическа некомпетентност личи и от произволното съпоставяне на нашето равнище по БВП на човек от населението към средното равнище в ЕС, преди асоциирането и сега.

Той явно не разбира, че средният показател за ЕС преди 20 години е един (относително висок поради тогавашния състав на ЕС от група високо развити страни), а сега е друг (относително по-нисък, поради междувременното присъединяване на 13 по-бедни страни с ниски национални показатели). Понижаването на средния показател общо за ЕС създава лъжливо впечатление за нашия и на другите нови страни членки, голям прогрес. Наистина, това е твърде елементарно, но елементарни икономисти, като г-н Смилов, не го разбират.

Господин Смилов ни упреква, че нямало добра дума за правителството на Иван Костов (1997-2001 г.).

Тук вече се прекалява твърде много.

Това са годините на най-мащабната, най-форсирана и най-престъпна приватизация в България, която, продължи и след това със затихващи темпове.

И господинът иска добри думи от нас за този престъпен период!

Това вече наистина минава всички граници! Само спечелилите от тази престъпна приватизация, а преди това и от реституцията, могат да кажат добра дума за това време. Не ми се иска да мисля, че г-н Смилов е от тях.

Господинът твърди, че бедността у нас спадала напоследък и качеството на живота се подобрявало. Това твърдение също ме учудва.

Първо, защото не е вярно!

Нека излезе извън София, особено в селата, в малките и средни градчета и да прецени как живеят 75-80% от хората. Нека каже и на близо 2 млн. пенсионери, че живеят по-добре, въпреки че средната им месечна пенсия е 330 лв. и че средногодишното й повишение през последните години е 1,2%, т. е. с 4-5 лв. месечно на средногодишна база..

Средната месечна нетна заплата в ЕС през 2016 г. е била 1508 евро, в България – 406 евро, в Румъния -524 евро, в Литва — 618 евро, в Словакия 692 евро, в Хърватия 750 евро, в затъналата в дълбока криза Гърция 947 евро и т.н.

Второ, защото расте социалната поляризация. Бедните продължават да обедняват, а богатите да богатеят. 

България е най-бедната и една от най-поляризираните страни в ЕС.

Съветвам го да прочете и последното съобщение на НСИ от преди 2-3 дни по бедността в България. Този господин и неговите политически приятели наистина са тръгнали , както се казва, «през просото»!

Господинът ни сравнява по доходно разслоение с Америка, Мексико и други страни, но странно защо «пропуска» да ни сравни по Джини коефициент с близки нам страни.

Този коефициент показва степента на доходно разслоение. Колкото по-висок е коефициентът, толкова по-голямо е разслоението и по-остра социалната несправедливост в съответната страна, и обратно — ниският коефициент е доказателство за по-малка разлика между най-богати и най-бедни, за повече социална справедливост. При среден коефициент за ЕС 31,0, в България, Румъния и Литва е 37,0 и повече. В 2015 г. коефициентът Джини у нас е бил 37,0, а през 2016 г. е 38,3, т.е. доходното разслоение расте. В близките до нас с икономическото си развитие през последните десетилетия страни като Словакия коефициентът е 23,7; в Словения – 24,5; в Чехия 25,0; в Унгария 28,2 и т.н.

Господинът прилага странен селективен подход при избора на страните, с които ни сравнява.

Сочи тези, с които му е изгодно и премълчава другите, с които му е неудобно да се сравняваме. Той, с претенциите си за виден политолог, би трябвало да се срамува от такъв примитивизъм – да се злоупотребява с доверието на неосведомените. Господинът може да заблуди неосведомените, но прекалено арогантно е да натрапва изкривеното си мислене и примитивните си повърхностни знания по икономика на най-изтъкнатите български икономисти – тези от Икономическия институт на БАН.

Господинът ни обвинява в «гигантско неразбиране на това, какво е ЕС». Обвинява ни, че «БАН в същност иска възстановяване на СИВ». Пише, че предложенията на БАН са носталгия и целят възстановяване на планово регулирано стопанство, в което ЕК определя коя страна какви защитени производства да развива и фиксира квоти за мотокари, компоти и т.н.

Това вече преминава всички граници на елементарно благоприличие и добросъвестно поведение.

За този човек изглежда няма нравствени граници. Няма мярка в какво може да бъде обвинен опонентът и къде са границите на допустимото лъжене!

Такива идеи изобщо няма в нашия доклад. Те са изцяло измислени от господина.

Това са най-цинични, дори комични лъжи, които този човек приписва на нас.

До сега смятах, че дори между нашите псевдоинтелектуалци няма такива екземпляри. Явно, не съм бил достатъчно осведомен за стандартите в Центъра за либерални стратегии, които са дежурни гости на сервилните медии в България. Широкият им достъп до всички медии им позволява да разпространяват лъжите си всред зрители, слушатели и читатели. Добре, че за такива като нас все още има някакъв контакт с хората чрез интернет, за тези, които могат да го ползват. Ще си позволя да препоръчам на теб, уважаеми читателю, след като си прочел «бисерите» на този господин, да прочетеш нашия доклад (например сс.182-192) и да прецениш сам кой те заблуждава – икономистите от БАН или господинът.

Що се отнася до «гигантското неразбиране» на характера на ЕС, упреците следва да се отправят в друга посока – към господин Смилов.

Според него, ЕС е изключително или главно политически съюз. Това не е вярно. По своето съдържание до скоро, той беше главно икономически съюз и остава такъв до сега.

Негова сърцевина беше и остава Общият Европейски пазар и Еврозоната, а също и други важни икономически дейности. 

През последните години, особено след Маастрихт, се засилва интеграцията и в политическата област, а сега започва интеграция във военната област, в сигурността, съдебната система, прокуратурата и т.н. На този фон е абсурдно да се обвиняват учените от Икономическия институт на БАН в «гигантско неразбиране». По-скоро господинът е склонен към по-ограничено, тесногръдо мислене. Това може да се обясни с пълното му невежество в областта на икономиката.

Коментарът на господина съдържа и много други недомислия и груби лъжи, но такъв «анализатор» не заслужава да му се отделя повече внимание. Дори отделеното тук е премного.

В последния си параграф господинът преминава всички граници за нормално поведение, като ни обвинява, че сме за «Булекзит», т. е. за напускане на ЕС от България. Такава дума в нашия доклад няма.

Нито пък намек да препоръчаме излизане на България от ЕС. Тук господинът поставя рекорда си по производство на лъжи. Изричам тези тежки думи, защото подвизаващите се в медиите на българска територия лъжци (съзнателно не ги наричам български медии, защото не служат на България) трябва да знаят, че за всичко има граници, включително и за лъженето. Че ние ще разобличаваме тези, които безсъвестно лъжат неосведомените наши сънародници. Защото най-ефикасното средство за ограничаване на лъжата е разобличаването на лъжците.

Освен това зная какво пише в заключителната част на нашия доклад на с. 190. За да улесня читателя ще го цитирам.

«Европейските народи се нуждаят от възраждането на съвременен демократичен Европейски съюз, който ще служи на техните интереси. Историческо престъпление ще бъде пропускането на шанса за запазването на Европейския съюз – най-мощната интеграционна общност, каквато светът познава. И най-великото обединение на европейските народи, от което те се нуждаят».

Такава е позицията на Научния съвет на Института за икономически изследвания на БАН. България няма разумна алтернатива на членството си в Европейския съюз. С тази позиция ние сме убедени, че служим на България, а не на корпоративни или чуждестранни интереси!

Проф. Иван Ангелов

Тагове: ; ; ; ; ;