Ако искате вярвайте, но цар Борис ІІІ (1894-1943), когото мнозина днес величаят като спасител на българските евреи и го кичат с паметни плочи по тоя повод, е изрекъл шокиращи откровения на омраза срещу евреите, които «създават морално разложение и родоизмяна».

Неговите думи пред Светия синод на БПЦ по нищо не се различават от антиеврейските тиради на Хитлер и Гьоринг.

Невероятно раздвоение на личността?

Лошият цар изпраща с еднопосочен билет евреите в Треблинка, а добрият цар ги изселва в българските концлагери, създадени след 1940 г.

Това се случва през пролетта на 1943 г., когато македонските евреи са вече дим в небето.

Строгите църковни протоколи са категорични.

Пет пълни със смърт и издевателства антиеврейски закони са одобрени и подписани от самото Величество.

Не друг, а Богдан Филов в своя дневник със задоволство потвърждава истинността на тези факти.

Може би това е един от малкото, ако не и единственият случай, когато Борис ІІІ се изтървава публично да оповести какви мисли таи у себе си за българските евреи.

Пък и за европейското еврейство.

Казват, че дори гениалният престъпник допуска веднъж грешка в живота си.

Очевидно това е грешката в живота на цар Борис.

Могъл ли е да допусне, че стенограмите ще говорят пред идните поколения?

Тази стенограма показва категорично, че определението монархофашизъм никак не е лишено от основание, макар да твърдят някои веселяци, че в България фашизъм не е имало.

Необяснимо е защо днешните български историци, докато извайват пред обществото ни ангелски образ на цар Борис ІІІ, премълчават истини за българския Холокост през 1943 г.

Тях ги има черно на бяло в архивите.

Вижте телеграмата на министъра на външните работи на Германия Рибентроп до посланика на Германия в България Бекерле — в нея недвусмислено проличава истинската роля на Цар Борис ІІІ не на думи, но и на дело.

И още нещо, грижливо премълчавано днес, се набива на очи — България разрешава и българските граждани евреи, живущи в Германия, да бъдат отведени в лагерите на смъртта.

Нещо, което Италия, Испания и Португалия не допускат за своите евреи.

В тези три страни евреи нито са депортирани, нито са репресирани.

Дори графиня Мафалда Савойска, сестра на съпругата на Борис ІІІ царица Йоана, е хваната от немците в Италия, измъчвана в Гестапо и убита в Бухенвалд с обвинение, че е пращала български евреи да се спасяват в Италия.

От кого е спасявала Мафалда български евреи?

Очевидно, че и в трите ни стълба — Бог, Цар, Отечество — в ония тревожни дни на Втората световна, нещо доста е скърцало.

Царят носи вина за депортацията и унищожаването на 11 383 евреи от Македония и Беломорска Тракия и за репресиите над 20 000 евреи в «стара България»

* * *

Из  П Р О Т О К О Л  № 6

Заседание на Св. Синод на 22.VI./9.VI.ст.ст./1943 г.

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на Св.Синод прочете следното изложение:

Ваши Високопреосвещенства!

Откривайки тазгодишната редовна лятна сесия на Св. Синод в пълен състав, считаме за потребно да се доложи веднага за стореното по изпълнение на решенията, взети в извънредната сесия през миналий априлий, досежно двата ГОЛЕМИ въпроса, които тъй живо интересуват Църквата.

Както се знае, в оная извънредна сесия, Св. Синод взема единодушното решение да се помоли и настои пред Върховната държавна управа тя да нареди тъй, че, досежно евреите български поданици, изобщо, прилагането Закона за защита на нацията да става със свойствената на народа ни справедливост и човечност. А пък ония от евреите, които, покръстени са приети в лоното на Светата ни православна църква Христова, да бъдат закриляни от властта еднакво с православните българи, като покръстените бъдат освободени да носят знака на еврейската вяра и от задължението да плашат данък на еврейската синагога.

Цар Борис III с Херман Гьоринг

…На Високопреосвещения Наместник-Председател на Св. Синод бе възложена задачата да поиска среща с Негово Величество Царя, лично да му докладва за решенията на Св. Синод… Ала тая задача не можа да бъде изпълнена веднага.

Случи се така, че когато се поиска среща с Негово Величество Царя, той бил отпътувал зад граница. Но и когато той се завърна, отговор за исканата среща не последва скоро.

А пък наближаваше страстната седмица…

…Предизвиканата с това писмо конференция стана на 15. април в Царския дворец «Враня», в кабинета на Негово величество, под лично Негово председателство. Срещу Него при заседателната маса заемаше място Министър-Председателя, а от двете страни на Царя бяха Синодните архиереи по старшинство.

При откриване заседанието на конференцията, Негово Величество беше малко развълнуван.

Той обясни накратко целта на тая конференция:

«Повод за това, — каза той, — наистина даде писмото на Негово Високопреосвещенство Наместник-Председателя на Св. Синод, което е придружено с едно изложение от Св.Синод в пълен състав и с Проект за изменение и допълнение някои членове от Екзархийския устав, досежно избора Предстоятел на Църквата. Ако не познавах от близо Негово Високопреосвещенство възможно беше това писмо да ме огорчи…


…Поради това и намерих за благопотребно да събера тук ръководителите на върховната държавна управа и тия на Върховната цьрковна управа, за да се обсъдят и уяснят по-добре тия въпроси.

Ще се спра, преди всичко, да кажа няколко думи по първия в това писмо въпрос — за евреите…»

И започна Негово величество с тия «няколко думи», които продължиха повече от половин час. Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите.

Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се ДЪЛЖИ и сегашният световен катаклизъм. Вярно е, че някои от големите народи добре използуват събраните с тоя спекулативен дух богатства за еврейството. Други, обаче, от европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие.


А това може да се постигне, когато по законодателен ред се изземат от неговите ръце разните стопански, финансови, търговски и фабрични предприятия.

Всъде в Европа са създадени вече и се създават законоположения в тоя смисъл.

Създаде се такова и у нас — Закона за защита на нацията.

Позната по своето родолюбие родната ни православна Църква в случая едва ли би могла да бъде на друго мнение.

Никой не би могъл да отрече правото и дълга, върховните представители на светата православна Църква да се застъпват за слабите и да създават утеха на страдащите човеци, от каквато вяра и народност да са те.

Трябва да се подчертае, обаче, че вземайки мерки срещу злото, което еврейството, чрез пропаганда и спекулация, създава сред нашия народ, върховната държавна власт все пак прави всички усилия, щото тия страдащи да бъдат, колкото е възможно, по-малко в България, па дори и да няма никак такива...

Депортация на български евреи

Вярно е, че някои от покръстените и непокръстените евреи се оплаквали от проявена строгост при прилагане Закона за защита на нацията. Тия оплаквания са били най-вече пред Софийската Митрополия, а след това и пред Св. Синод.

Но на тия оплаквания не бива да се вярва веднага, преди да бъдат проверени. При щателна проверка, от органите на властта, много от тия оплаквания са се оказали безосновни. Това навярно ще потвърди и присъствуващият тук г. Министър-Председател, към когото се позовава Негово Величество.

Проверки на такива оплаквания ще се правят и занапред. Там, където се намери, че някои органи на властта се престарават при прилагане закона, Правителството веднага е вземало и ще взема потребните мерки. То ще обмисли и въпроса: какви облекчения да се направят в случая на приелите християнската вяра евреи, макар че може да има съмнения, дали всички те са приели вярата по убеждение, и дали при удобния за техните интереси момент не ще се отрекат от покръщението си….

Депортацията на бг евреите е извършена от Българските държавни железници

 

На снимката: Александър Белев (в центъра), ръководител на Комисариата по еврейските въпроси,  наблюдава депортацията на бг евреите от Скопие, 1943 г.

В тоя смисъл говори Негово Величество. Предаваме само по-главните му мисли. Възможно е да сме пропуснали някои от тях.

ВАРНЕНСКИЙ ПРЕСЛАВСКИ ЙОСИФ намира, че писмото на Наместник-Председателя до Негово Величество Царя е имало намерение да изпълни решението на Св. Синод… Що се отнася до конференцията, която е станала в Двореца Враня, смята, че тя не е дала пълен резултат. Резултатът от нея е само отлагане на въпросите, без да бъдат те решени или поне изяснени…


Из дневника на Богдан Филов

15. ІV. Четвъртък. В 10 без 1/4 бях във Враня, за да дочакаме с Ц[аря] идването на владиците Неофит, Стефан, Софроний и Паисий…
Конференцията с владиците започнахме точно в 10 часа. Ц[арят] направи много хубаво и подробно  изложение по еврейския въпрос, като изтъкна, че той не е само наш, но европейски. Вземаха думата после Неофит и Стефан, като се застъпиха главно за новопокръстените евреи. Аз обясних, че по този въпрос няма разногласие между правителството и синода, като изтъкнах, че той вече би бил разрешен, ако не беше нещастното окръжно на Стефана, че се «възрадвала душата му». Той призна грешката си, че не ме питал по какъв начин трябва да съобщи на покръстените намерението на правителството…

Ц[арят] също се присъедини към тези мисли и изтъкна, че и той не може да скрие, че е огорчен от писмото на дядо Неофит, на което той възрази, че то предава не неговото лично разбиране, но разбиранията на синода.

Изобщо по еврейския въпрос бяхме в настъпление и владиците трябваше да се защитават…
Владиците се показаха много кротки и не правиха много възражения, каквито очаквахме.

Строго поверителна телеграма № 422
от министъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп до германския пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле, Фушъл, 4 април 1943 г.

Във връзка с разговорите, които имах с цар Борис ІІІ през време на пребиваването му тук на посещение при фюрера, съобщавам следното за Ваша лична строго поверителна информация:

…4. Относно еврейския въпрос в България царят каза, че досега той е дал съгласие само за прехвърлянето на евреите от Македония и Тракия в Източна Европа. От евреите в България иска да се освободи само от незначителен брой болшевишко-комунистически елементи, а останалите 25 000 евреи иска да задържи в концентрационни лагери, защото ще ги използва за строителството на пътища.

Не се спрях по-подробно на това съобщение на царя, а само му казах, че според нашето схващане единствено вярното решение е най-радикалното.
[Йоахим] фон Рибентроп

Паметна записка
изработена от секция «Дойчланд» на германското Министерство на външните работи, относно развитието на еврейския въпрос в България
Берлин, 3 април 1943 г.

В България има същото законодателство по отношение на евреите, както в Германия…

Още в началото България включи в своите общи мерки по отношение на евреите и всички евреи с чуждо поданство, при което не срещна съпротивата на други държави. По същество единствено италианският пълномощен министър, а по-късно Испания и Португалия, предприеха постъпки срещу тези мерки…

В средата на 1942 г. чрез размяна на ноти Германия постигна споразумение с България, съгласно което евреите с германско или българско поданство, или пък с бивше такова, подлежат на съответните разпоредби. В съответствие с това евреите с българско поданство подлежат без ограничение на изпълнението на нашите мерки спрямо тях, включително и на изселване в източните райони. Не се разрешава тяхното връщане в България.

В България живеят около 60 евреи с бивше германско поданство…

Остана открит въпросът за плащането на германската помощ нам.

Първоначално имахме предвид сума в размер на 250 райхсмарки на евреин, която според българите е доста висока. Накрая оставихме настрана този въпрос и го отложихме за евентуално бъдещо споразумение.
———
Очаквайте в следващото издание на «Черно и бяло» — ролята на БКП за спасяването на българските евреи.

Събитията

През декември 1940 г. Народното събрание приема Закон за защита на нацията, създаден в унисон със законодателството на нацистка Германия.

Внесен е от правителството на Богдан Филов с докладчик министърът на вътрешните работи Петър Габровски.

Антиеврейското законодателство забранява смесените бракове между българи и евреи; на евреите се забранява да упражняват определени професии и да имат дялове в предприятията; наложени са извънредни данъци на еврейското население; отнемат се техни имоти, които се разграбват и разпродават; наложено е носенето на «давидовите значки»; наложен е полицейски час за евреите; те могат да си купуват хляб само от отделни фурни; определени са улици, по които е забранено да се движат евреи; по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от 18- до 50-55-годишна възраст са изпращани в «трудови лагери».

За изпълнение на закона е създадено Комисарство по еврейските въпроси, начело с яростния антисемит и фашист Александър Белев, един от основателите на организацията «Ратник».

На 22 февруари 1943 г. Белев тайно от Народното събрание сключва споразумение с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на 20 000 български евреи.

Комисарството се заема с депортирането на евреите от администрираните от България територии на Македония и Беломорска Тракия.

Депортацията и изпращането на смърт на евреите е извършена изцяло от българската армия и полиция. Немски военни не са участвали.

На 2 март 1943 г. постановление на правителството разпорежда в съответствие със споразумението с германските власти 20 000 евреи от новите земи да бъдат изселени.

Решено е първият контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 евреи от «стара България», които според цар Борис ІІІ са «с болшевишко-комунистически възгледи».

В ДВ е публикувана Наредба за поданството в тези земи, като само на лицата от еврейски произход е забранено да станат български граждани.

Циничен е  аргументът на днешните «демократи», че македонските и тракийските евреи не са български поданици, затова били депортирани и унищожени. 

От 4 до 10 март евреите от Беломорска Тракия са вдигнати по тъмно от домовете им с малко ръчен багаж, като ги лъжат, че ги изселват в старите предели на България.

Изпратени са в концлагера Треблинка, където са унищожени.

Български полицейски части избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони към Треблинка, където са унищожени.

Общо са депортирани 11 363 евреи.

В оригинален документ за среща на Цар Борис III с Рибентроп и Хитлер между 31 март и 2 април 1943 г. е записано:

«С Рибентроп се дискутира специално еврейският въпрос. Българският цар е бил съгласен с изселването само на евреите от Македония и Тракия, а за тези от България, с изключение на малък брой болшевишко- комунистически елементи, се предвижда настаняване в концентрационни лагери».

Близо 9000 души от «стара България» са събрани в Пловдив за депортиране към Треблинка, но поради надигналата се вълна от негодувание в обществото срещу решението на прохитлеристкото правителство, протестната подписка на 43-ма депутати, начело с председателя на НС Димитър Пешев, както и поради пряката намеса на църквата, на митрополитите Стефан и Кирил (бъдещия патриарх), който сяда сред евреите и заявява, че ще тръгне с тях, царят отменя заповедта за депортация в последния момент.

Църквата, депутати и обществени организации спасяват от гибел тукашните евреи.

Борис ІІІ прибягва до вариант 2 — изселване на евреите от София и изпращането им в трудови лагери из страната. Насилствено са изселени от София 19 000 евреи.

В музея на холокоста в Израел през 1998 г. бе поставена паметна плоча на цар Борис ІІІ и неговата жена Йоана «за спасяването на 50 000 български евреи». През 2000 г. тя бе премахната заради бурни протести на еврейските общности.

Показанията на Бекерле,
германския пълномощен министър в България

«По указание на Химлер, което получих по телеграфа, съвместно с пълномощника на германското правителство по еврейските въпроси — Данекер, с помощта на министъра Габровски успях да изселя от Македония и Тракия евреите (14-15 хиляди човека), които съгласно моето настояване, бяха изпратени в Полша. По-нататъшната им съдба не ми е известна».

Из «Протокол от разпита на обергрупенфюрер Адолф-Хайнц Бекерле», 23 март 1945 г., Москва, Архив на Федералната служба за сигурност (ФСБ)

Слово на постоянния представител на Израел в ООН на 6 февруари 2013 г. при откриване в Женева на документалната изложба, посветена на 70-годишнината от спасението на българските евреи

На 20 февруари 1943 г. правителството на Богдан Филов, в съгласие с българския цар Борис III, одобрява споразумение за депортация в лагерите на окупираната от германците Полша на 20 хиляди евреи от царство България.

На 4 март са депортирани 4200 евреи от окупираната от българска войска и полиция Северна Гърция.

Всички загиват в лагера Треблинка.

На 11 март са депортирани 7200 евреи от окупирани от България части от бивша Югославия (днешна Македония и Пирот). 95% от тях са унищожени в Треблинка.

На 10 март е организирана депортацията на още 8500 евреи от старите територии на България.

Благодарение обаче на намесата на няколко авторитетни личности и на Българската православна църква, които оказват силен натиск върху правителството и царя, тази депортация е спряна в последния момент.

Този факт се оказа от голямо значение за съдбата на евреите от старите граници на България, които, въпреки суровите преследвания, на които са подложени, надживяват Холокоста.

Израелският народ никога няма да забрави достойното поведение на тези ярки личности и на БПЦ и винаги ще почита тяхната светла памет!

Христо Георгиев


Указ на цар Борис ІІІ за утвърждаване на Закона за защита на нацията, ДВ, бр. 16/23 януари 1941 г.


Мотиви от министър Петър Габровски към Закона за защита на нацията, 7.10.1940 г.


Протокол от заседанието на св. Синод, 22.06. 1943 г.


Борис ІІІ, принц Кирил, Софийският митрополит Стефан I и генералитетът на молебен за Богоявление (Йордановден)


Три мраморни плочи са поставени днес между ул. «Московска» и храма «Св. София» в столицата в знак на благодарност към неколцина български духовници и общественици за приноса им в спасяването на част от българските евреи. И, барабар царят с мъжете — и той се е сдобил с плоча.




Безспорна е ролята за спасяването на българските евреи на митрополитите Кирил и Стефан и на председателя на НС Димитър Пешев

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;