Домът, в който Бицили живеят в София, 30-те години на миналия век

Възпитанието, което дължа на бабушка, Мария Тимофеевна Бицили

За съжаление, имам много малко спомени от детските си години. Един от тях, обаче, ми е останал за цял живот и обуславя поведението ми и до днес.

Предполагам, че съм била на 5-6 години. Живеехме на улица Алеко Константинов, номер 1. Баща ми и мама работеха и бяха заети по цял ден. Бях оставена изцяло на грижите на бабушка,  която много обичах. Освен мене, тя се занимаваше с цялото домакинство, в което й помагаше една украинка, Зося. Бяха се сприятелили  и, постепенно, Зося беше станала член на семейството Бицили. Едно от задълженията й беше да пали печките. Всяка сутрин се разхождаше из стаите, мъморейки:»Печечка горить, печечка горить?».

Веднъж, не знам  по каква причина, тя ме беше смъмрила и аз, много засегната, й отговорих нещо от рода: «Ти си слугинята, какво си седнала да ме възпитаваш». Зося, обидена и разревана, тутакси се затича да се оплаче на баба ми и заяви, че кракът й нямало да стъпи повече в този дом. Реакцията на бабушка беше мгновенна -тя, която никога досега не беше вдигала ръка срещу мене, грабна машата и ме подгони из апартамента с вик: »Я выбью из тебя эту княжескую спесь!». Намерих спасение на балкона, отъдето замолих съседите за помощ. После дълго и чистосърдечно се извинявах на Зося, която ми прости оскърблението и продължи да идва у дома.

Женева

Наталия Гал

Бележка под линия: Н.Гал е дъщеря на княз Андрей Павлович Мешчерски и по-малката дъщеря на проф. Бицили — Мария Петровна. Споменът е предоставен от Н.Андреевна специално за сайта, написан е на български език /ще отбележа само, че повече от 40 години авторът не живее в България/ и се публикува без никакви редакторски намеси — смятам, че запазването на оригиналния правопис, синтаксис и лексикална употреба е съществен елемент от превръщането на този текст в документ

Проф. Бицили, ляво, първи ред
Мешчерски

Тагове: ; ;