Малко повече от Век историята стряскащо напомня на днешната комбинация от стратегически, идеологически и икономически фактори водещи до неизбежен военен конфликт.

Китай е новата фабрика на света с огромен търговски флот, а САЩ са глобалният финансов център с огромен военен флот и множество отвъдморски „колонии”, които са основния пазар за китайската икономика.

Поднебесната империя се стреми да разшири влиянието си чрез международни инвестиции в големи проекти, но военните сили не могат да гарантират сигурността на китайските инвестиции и китайската търговия далеч от бреговете и границите на страната.

Опитът да се възстанови стария път на коприната по суша, което ще диверсифицира китайските доставки и ще намали зависимостта от морската търговия са трудно достижими.

Южният ръкав на пътя на коприната минава през територии, които са лесни за подпалване на граждански войни и нестабилност.

Напрежението от Сирия и Ирак лесно може да се прехвърли в Иран и Турция. Северният ръкав минава през необятните азиатски степи и огромните територии на Русия, които са слабо населени, а метеорологичните условия са тежки.

Освен това, сухопътния транспорт въпреки бързината си е два пъти по- скъп от морския. Следователно, морската търговия не може да бъде заменена.

Идеята да се създаде китайска средна класа от 300-500 милиона души, която да компенсира консумацията на САЩ и Европа би могло да отложи, но няма да реши проблемите.

Ако Китай иска да стане истинска глобална сила с претенции да води човечеството, отварянето му към външния свят и избягването на стратегическата грешка от 15 Век е задължително, а то изисква излизане в океаните.

Поради тези причини, китайското ръководство започна усилено строене на военноморски флот, който дори да не е равен на американския, поне да бъде достатъчно силен, за да разубеди американците от използването на военни решения.

Планът предвижда в близко бъдеще Китай да има на разположение четири самолетоносача с тенденцията да станат осем в по далечна перспектива (в момента се строи трети и четвърти, а първите два вече са във водата).

Освен това, военното ръководство започна масово производство на разрушители тип 052D и стартира програма за производството на четири тежки разрушители тип 055, които се нареждат сред най добрите в света.

В отговор на китайските амбиции Доналд Тръмп обяви увеличение на военния бюджет с цел разрастване на американския военен флот с 30% за строеж на нови самолетоносачи и разрушители.

Но САЩ, по подобие на Британската империя в началото на 20 Век, се е разпространил твърде много по света и вече е отстъпил ролята на световна фабрика.

Следователно идват дни, в които съюзниците ще трябва сами да се оправят със себе си и да носят отговорност за собствената си военна безопасност, за да може Америка да отдели ресурс и да се стегне.

Именно поради тази причина Тръмп притисна държавите членки на НАТО да увеличат парите за отбрана на 2% от БВП и то още преди 2024 г. Даде възможност за по- близки отношения с Великобритания и възстановяване на „special relationships” като един вид англо-саксонски съюз на повечето бивши държави от общия „commonwealth” плюс САЩ.

Поиска от Меркел да плаща за въоръжаване на Германия с американско оръжие и превръщането и във военно политически фактор, който да е изцяло зависим от Америка.

Германският канцлер обаче не вижда причина да влива толкова пари в американската икономика, след като за същите суми ще се изгради европейски военно-промишлен комплекс.

За германците, това е все едно да си плащат за американската „окупация”.

В тази конфигурация Великобритания бързо се ориентира и подкрепи политическия проект „Макрон” във Франция, която се очертава като балансьор в преговорите за Брекзит и единствен вътрешен конкурент на Германия в бъдещия ЕС.

Франция ще защитава интересите на Британия в преговорите за излизането и от съюза, но освен това остава единствен конкурент на Германия, ако Великобритания излезе.

Единствено Франция може да бъде използвана като възпиращ фактор за евентуален „германски” ЕС със собствен ВПК и собствена армия. Поради тази причина отношенията между Макрон и Меркел се превръщат в ключово важни за бъдещето на Европа и евентуален френско-германски военен проект за европейска армия.

Валентин Сарлов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;