Промяната на международната среда за сигурност и особено проблемите на съюзите, в които членуваме, изискваха много по–рано да бъдем активни и участваме във формиране на позиции в тях, отразяващи по–силно българските интереси.

Не беше нужно да чакаме последната среща на НАТО в Брюксел и репликата на канцлера Ангела Меркел, че трябва да вземем най–после нещата в свои ръце, защото експертите поне знаеха, че по конкретни планове за нова европейска политика за сигурност и отбрана се работи от пролетта на 2016 г.

Постави се начало и на бъдещи структури.

Германия активира създаването на съвместни военни формирования с Холандия, Чехия и Румъния и др. страни.

Но най–важното: повечето европейски страни подготвиха нови стратегии за развитие на въоръжените си сили, с които пренасочват усилията предимно към защита на собствената териториална цялост и сигурност, за разлика от досегашната концепция за експедициоони сили за мисии в чужбина.

Разчетите на Германия за реализация на новата стратегия са за следващите 15 години и те изискват нова организация и въоръжение.

Гърция е готова също с нова военна доктрина, която се обръща повече към защита на собствената страна, изграждане на «Интелигентен ракетен щит», по–изгодни сделки за нови бойни кораби , самолети и др.

Последната среща на НАТО на 25 май т.г. в Брюксел показа, че между страните–членки и особено между Турция и повечето от останалите страни има определени разногласия, които ще се отразят негативно на Алианса.

Зад политическото единство не може да се скрие и отсъствието на доверие между разузнавателните служби.

Най–пресен е примерът с изтичането на информация и снимки в „Ню Йорк Таймс” от разследването на атентата в Манчестър, на което Тереза Мей реагира остро пред президента Тръмп.

Под точката на замръзване са отношенията между германските и турските специални служби.

Има срив и във френско–турските отношения на ниво разузнавателен обмен.

Но и самите служби на САЩ изразиха опасения от споделената от Тръмп информация пред руския външен министър Лавров, че с това щяла да бъде улеснена победата на Русия над Ислямска държава, с което поставиха под съмнение действителното и искрено желание на САЩ за  унищожаване на терористичната организация.

След всичко това възниква въпросът,  доколко европейските служби ефективно ще се включат в  предложения разузнавателен център в Саудитска Арабия, като се има предвид, че тя снабдява и ръководи част от най–влиятелните ислямистки групировки в Сирия.

България като член на НАТО и на антитерористичната коалиция в Близкия Изток не може да е безучастна към тази проблематика. Най–малкото, защото с официалното включване на НАТО в тази коалиция нараства рискът от ответни терористични атаки и срещу нас.

Българските разузнавателни служби, които са силно недофинансирани, разчитат на обмен на информация с партньорските служби, но за да бъдеш уважаван партньор, трябва да имаш и достоен принос в общите усилия на останалите.

Освен това, докладите на някои от тях, като например на германското контраразунаване за „сътрудничеството” и проблемите с турските им колеги, навежда на много въпроси за това, каква е в действителност турската активност в България, след като си позволяват толкова много в една силна Германия, активност, стигаща дори до изпращане на екипи за ликвидиране на неудобни лица от кюрдски поризход.

Ако натискът на Турция над Германия за предоставяне на информация е бил толкова силен, какъв ли е срещу България и доколко сме се поддали и изпълнили турските искания, за разлика от Германия, която категорично е отказала предоставяне на данни за търсени лица?

Споделят ли германските служби с българските си колеги заплахите, които констатират от Турция, включително и за турската активност в съседни на нас страни на Балканите?

Ако в миналото България е имала свои завидни разузнавателни възможности в Близкия Изток и на Балканите, днес нещата за съжаление не стоят така и не можем да бъдем достатъчно полезни на партньорите и на себе си.

Затова новият министър на отбраната не е прав, като отбелязва по отношение на досиетата: „Каквото било било”.

Най–малкото, което би могъл да направи е да поиска връщане на архива на военното разузнаване за чужди граждани, с чието изнасяне от тази служба бивш министър на отбраната сътвори уникален гаф, непознат в целия свят– изпълни чужда поръчка и улесни  достъпа до имената на чужди граждани от Близкия Изток, Турция и Балканите, работили за българското разузнаване или само набелязани като перспективни за такава дейност.

 

Този въпрос също трябваше да е в дневния ред на КСНС при президента. И не само на него, защото престъплението си остава престъпление.

Симеон Николов, експерт

Припомняме информация по темата от септември 2016 г:

Ден след като председателят на ПГ ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че ще запита военния министър Николай Ненчев защо служба Военна информация още не е предала архивите си, от министерството на отбраната публикуваха изявление на министър Ненчев по повод законното предаване на архивните единици на Служба «Военна информация».

 

«Общо 87 280 архивни единици, представляващи всички налични документи от архива на бившите РУ — МНО и РУ — ГЩ за периода 9 септември 1944 г. – 16 юли 1991 г., са предадени още в края на май 2016 г. от Служба „Военна информация“ на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия», се казва в изявлението на министъра.

Предаването на архивните единици е в изпълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 30 826 архивни единици са предадени в изпълнение на подписаното на 28 май 2015 г. Споразумение между Министерството на отбраната и Комисията.

«Още в началото на моя мандат аз поех този ангажимент, воден от убеждението, че България трябва да прочете до край страницата с репресивните структури на комунизма и да бъде изпълнен Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия», заявява военният министър.

Той уверява, че лично упражнява контрол за хода на процеса по предаването на информационните масиви.

Според него са изпълнени всички претенции на Комисията относно унищожаване на класифицирани материали след 1991 г. като за тази цел са предоставени необходимите протоколи и актове.

Към момента в Службата остават на съхранение само 21 сбора документи.Техният статут трябва окончателно да се изясни, уточнява министърът.

«Категорично мога да заявя, че след 31 май 2016 г. в служба „Военна информация“ не е останал на съхранение нито един сбор документи, дело и картон на български гражданин, привлечен за сътрудничество през периода преди 16 юли 1991 г. от РУ — МНО и РУ — ГЩ», обяснява Ненчев.

Служба «Военна информация» положи сериозни усилия за физическото обработване на огромния информационен фонд. Предстои подписването на окончателен обобщен предавателно-приемателен протокол за архива на бившите РУ — МНО и РУ —  ГЩ. С това процесът ще бъде окончателно финализиран и законът ще бъде изпълнен в неговата цялост, завършва изявлението на Ненчев.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;