Тази седмица две ключови фигури от финансите на Ватикана напуснаха сцената. По различни и далечни един от друг мотиви, но с неизбежните последствия по отношение управляващите органи, които бяха призовани да управляват икономическите реформи на Папа Франциск – пише ватиканистът Масимо Франко за италианското издание Corriere della Sera.

На 20 юни бе уволнен Либеро Милоне, първият “генерален ревизор” на сметките на Светия престол. После беше принуден да излезе в “отпуск” кардинал Джордж Пел, префектът на Секретариата по икономиката – органът, създаден специално за него през септември 2014 г. по инициатива на Хорхе Марио Бергольо”.

Според автора, обвиненията в сексуално насилие по адрес на спорния “министър на икономиката” и наставника Милоне бяха очаквани.

“Австралийската полиция ги нерече “неизбежни”. А СМИ в столицата на Австралия и в Мелбърн в продължение на месеци твърдяха за предполагаемата отговорност на Папата във връзка с епизодите, които се случили преди няколко десетилетия”.

Но журналистът счита, че моментът, подбран за предявяване на обвиненията, повдигат сериозен проблем.

“Това, че са отстранени две фигури, които във Ватикана, справедливо или не, бяха посочвани като авангард на финансовите реформи, ни заставя да си зададем въпроса, ще спре ли обвинението или не, се казва в статията.

Това, че централни фигури напускат полето на играта, не ни позволява да даваме ясни отговори”.

Милоне подаде оставка три години по-рано, но начинът, по който се сбогуваха с него, засили загадките около неговата вероятна отговорност.

Колкото и да е парадоксално, вероятното слизане от сцената на кардинал Пела съвсем няма да може да спре реформите, пише ватиканистът.

“Начинът, по който той ги ръководеше се считаше едновременно за проява на преразход и на неефективност, пише авторът.

Неговото ведомство влезе в конфликт с голяма част от другите ватикански “министерства”.

В този конфликт бе забелязан културният предразсъдък относно всичко италианско.

Пел по авторитарен начин натрапваше превъзходството на англосаксонската юридическа система над целя свят, който той малко познаваше.

Беше му недостатъчно да казва, че той е действал от името на Франциск.

Постепенно самият понтифик трябваше да осъзнае, че тези методи не само не бяха действени, но и пречеха на какъвто и да било прогрес”.

Според автора, символичен е бил и конфликтът между Пела и Администрацията на църковното имущество на Светия Престол, истинският ватикански “сейф” начело с кардинал Доменико Калканьо, който конфликт приключи с победата на последния.

Идеята на Пел да използва английския език в официалните документи на своето ведомство не съдейства за ефективността на работата, добавя авторът.

Той отбелязва, че формално длъжността на Пела остава.

Но фактически завършва по болезнен начин.

“Кардиналът се връща в Австралия, за да се застане пред съда.

Приемникът на Малоне ще бъде търсен вече не от самия него.

Освен всичко друго, това е потвърждение на следното: колко трудно е да се подбират правилните хора дори за такъв Папа, като Бергольо”.

Петя Паликрушева-Иванова за News Front

Източник: http://roma.corriere.it/notizie/cronaca/17_giugno_29/i-vertici-azzerati-finanze-vaticane-ora-si-deve-ripartire-dall-inizio-d60e3f2a-5d0c-11e7-95ac-44c3014ce0fa.shtml

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;