Д-р Алека Стрезова от Института за исторически изследвания към БАН, в интервю за предаването „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Вие слушате съвместното предаване на Радио „Фокус“, Община Карлово и Карловски инициативен комитет „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“, посветено на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата. Темата на изданието е състоялата се в Карлово Национална научна конференция „Васил Левски – вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение“. Наш гост бе ръководителят на форума проф. Пламен Митев. В обобщението си за научната стойност на изнесените 44 доклада, той даде пример този на д-р Алека Стрезова от Института за исторически изследвания към БАН. Обещахме ви в следващите минути да ви срещнем с нея. В какво се състои вашето откритие за делото на Васил Левски?

Алека Стрезова: Документът, който аз открих, се намира в архива на Османското външно министерство, съхраняван в Държавния архив в Истамбул. И както каза проф. Митев, ние всъщност познаваме тази история, но в твърде съкратен вариант. Изложението, което аз представих на научната конференция, беше по-подробно, и то представлява един подробен доклад, писан вероятно от полски имигрант и съобщен на Портата – външното министерство на Османската империя, със сведения за две заседания на БРЦК от края на 1869 година и началото на 1870 година, две заседания, на които самият автор на доклада е присъствал.

Водещ: А как попадат тези свидетелства на въпросния полски имигрант в Османския архив?

Алека Стрезова: Точният път на писмото не е много ясно, тъй като в самия архив то попада като копие, като препис на един дълъг документ, но трябва да се отбележи, че всъщност Османското външно министерство, и въобще Османската империя е имала добре развита разузнавателна мрежа, по която е получавала подробни сведения от всички краища на империята. В това число е имала много подробна информация за революционното движение, за революционната подготовка на българите. Така че предполагам по тази линия е пристигнало в министерството.

Водещ: Съдържанието на документа казва ли каква е реакцията на останалите членове на БРЦК за влизането на Левски в страната?

Алека Стрезова: Да, документът е много интересен, защото всъщност от него разбираме, че първата среща на революционните комитети се провежда на 30 декември 1869 година. И в писмото се говори вече за една изградена мрежа от български революционни комитети на територията на Румъния, като централният е букурещкият, а другите са второстепенни. На тази среща присъстват и агенти на Италианския революционен комитет на Мацини, като темата, която се обсъжда е подготовката на въоръжено въстание. Италианците обещават своята военна помощ в това бъдещо въстание. Българите, разбира се, са много развълнувани, много ентусиазирани и решават да пратят 4-ма емисари в България. И тогава Левски – това е първото споменаване на неговото име в документа, той вдига ръка, става и заявява своето желание да замине за вътрешността на страната. Повечето негови съмишленици са много развълнувани, много ентусиазирани, подкрепят веднага идеята, единствено членовете на Централния комитет от Букурещ, както и представителите от Браила са може да се каже резервирани от тази идея, защото те не смятат, че българите са готови да се вдигнат на въстание.

Водещ: А кой е изградил 12-те комитета в Румъния, казва ли документът нещо по това?

Алека Стрезова: В документа не се казва нищо кой е изградил тези комитети, но вече се говори за една изградена и добре функционираща мрежа.

Водещ: Преди Левски да започне да изгражда своята мрежа в България?

Алека Стрезова: Да. А след това на второто заседание, защото има едно второ заседание, на което информаторът на Османското министерство също присъства, но второто заседание е от 2 януари 1870 година, вече се говори и за воеводата Панайот Хитов, който също агитира за въстание, обещава, че има 3 000 човека на разположение, които само чакат заповеди да преминат Дунава, и тогава събранието решава, че ще мисли в такава посока – вдигането на въстание, само че първо трябва да се преброят добре силите, с които разполагат, трябва да се намерят финансови средства. Но това, което конкретно се решава, че събранието ще изпрати Левски заедно с един свой помощник в България, за да подготви почвата за едно бъдещо въстание.

Водещ: Кои са присъствали на заседанието?

Алека Стрезова: За това нямаме подробна информация, тъй като информаторът на османците, за да не събуди излишни подозрения, не е разпитвал за имена. Единствено в хода на заседанието, тези имена, които е разбрал – Левски. Той знае името на Левски, защото казва в документа, че това е един много известен и много добре познат агитатор. А после от второто заседание се говори вече за воеводата Панайот Хитов, и се споменават също имена на воеводи, най-вероятно става дума за воеводите Жельо и Живко, които се проявяват и взимат участие в дебатите.

Водещ: Как попаднахте на тези документи?
Алека Стрезова: Аз попаднах на тези документи чрез един личен мой проект, който аз движа с един колега от Турция. Ние работим по издаването на един сборник с извори – Османски дипломатически извори за българската история. И от около 2 години ние събираме тези документи, като всъщност трябва да кажа, че изцяло моят колега в Турция ги събира от архивите, и дава част от тях на мен да ги обработвам и редактирам. Много се надявам скоро време да мога да ви зарадвам с готово издание с тези документи.

Цоня СЪБЧЕВА, Фокус

Тагове: ; ; ; ;