Водещ: Проф. Чуков, на фона на успехите срещу групировката ИД, намира ли се Ирак на кръстопът и доколко важни са проблемите на държавата за останалите страни и процеси в региона?

Владимир Чуков: Да, наистина виждаме, че през последните седмици, може би месеци някак си стана едно преструктуриране, едно преформатиране на отделните оси, които до този момент съществуваха в Близкия изток.

Права сте, че един от факторите, които спомага за това преструктуриране, е тоталната загуба на територии от страна на „Ислямска държава“ и практически нейното ликвидиране на иракска територия.

Официалното обявяване на победа в Мосул делят иракските войски само от 1 квадратен километър в Стария град, нещо, което според мен ще стане в близките дни.

Но очевидно това е много ясно и категорично. Нека да кажем и още нещо, че Ирак очевидно ще се завърне като една държава, която ще има изключително важна роля. Нека да отбележим едно бих казал впечатляващо, да не кажа историческо посещение на премиер-министъра Хайдер ал Абади в Саудитска Арабия.

Нещо, което до този момент не се беше случвало. Много дълго време Саудитска Арабия се въздържаше да изпращи свои дипломати в Багдат, под претекст, че обстановката не е сигурна.

Но така или иначе става дума за едно сближаване или по-скоро завръщане на Ирак в голямата игра. Убеден съм, че тази близкоизточна държави с огромни нефтени залежи, с една добре структуриране армия ще направи своето завръщане като фактор в Близкия изток. Естествено, че останалите преструктурирания, останалите преформатирания, особено сега, когато избухна много силно кризата около Катар, очевидно ще има и други прекроявания, други неща.

Няколко конфликта, които са в един или друг начин взаимосвързани, преливащи се, може би направят своят нов приоритет и ще бъдат преструктурирани. Основният конфликт, който десетилетия ние говорихме, че е доминиращ, това е арабо-израелският конфликт, някак си остана на втори план. Много други конфликти го изпревариха.

Това е битката с „Ислямска държава“, това е противопоставянето Саудитска Арабия – Иран. Това е войната в Сирия. Тоест виждате, че Близкият изток се оказа един низ от конфликти, които преливат един в друг и се преструктурират, получават съответно изяви, такива, каквито просто конюнктурата или може би неочакваната ситуация ги тласка да излязат на преден план.
Водещ: Казвате, че Ирак ще се завърне на политическата карта в региона.

Оказва се обаче, въпреки успехите на коалицията в региона, страната няма да бъде в състояние да възстанови сам областите, освободени от групировката, без международна помощ. Има ли изгледи Ирак да се стабилизира от кризата, в която се намира към този момент ?

Владимир Чуков: Самият Ирак още преди появата на „Ислямска държава“ носеше в своето общество вътрешни противоречия. Много сте права и спомняте си колко планове имаше за преструктуриране на самата държава, за намирането на онази формула, с която трите основни общности, самите шиити и кюрди, да намерят такъв начин на съществуване, така че наистина иракската държава да се върне като основен фактор.

На 25 септември Масуд Барзани е непоколебим и ще прави своя референдум за независимост, въпреки че поне това, което излезе като информация, този референдум няма да бъде насочен толкова много за самата независимост, колкото за разширяването на територията, която се управлява от регионалното кюрдско правителство. Такъв референдум не се прави за пръв път, само че такъв референдум се прави на по-широка територия.

Две нови административни области ще бъдат включени с допитването. Което означава очевидно, че подобно нещо няма как да се гледа с добро око. Нито от правителството в Багдат, още по-малко от съседна Турция и от съседен Иран.

Тоест виждате, че вътре самите общности имат търкания и много от конфликтите бяха замразени след появата на „Ислямска държава“. Сега според мен до голяма степен отново ще се постави въпросът какво ще бъде представителството на сунитите. Тъй като „Ислямска държава“ всъщност се появи и се хранеше от недоволството на сунитите в Ирак. Дали ще бъдат част от управлението, дали ще бъдат с някаква федерална структура, въобще имаше 7-8 такива сценарии и вероятности.

И си спомням колко дълго течаха преговори между техните представители. Имаше разговори с американците, които им предлагаха различни варианти. Така или иначе всичко това беше отложено за след победата над „Ислямска държава“. Ето това ще стане факт до броени дни, може би седмици. Всичко това отново ще дойде на дневен ред.

Освен също така и много силното влияние на съседните държави и Иран. Една Турция, спомняте си има исторически договор за влиянието в Мосул. Тоест много от тези фактори бяха просто загърбени, които според мен в един момент, и то много скоро ще бъдат поставени отново на дневен ред.

Защото представляват много сериозни предизвикателства пред иракското правителство.
Водещ: Като че ли досега не се обръщаше внимание на последиците и проблемите, с които ще трябва да се справят страните от региона след евентуалното изтласкване на джихадистите, освобождаването на области. Икономически, социални кризи, невъзможност за справяне с последиците – това ли са нещата, на които ще ставаме свидетели занапред в този размирен регион?

Владимир Чуков: „Ислямска държава“ се превърна в общото зло, дори имаше такива призиви в Близкия изток- „трябва ни една обща заплаха, която да ни сплоти“. И тази заплаха беше „Ислямска държава“.

Сега, когато групировката е вече на прага да изчезне, говоря като структура, не като идеология за съжаление, не говоря като спящи клетки, веднага се завръщат старите проблеми. В определени държави считат, че например не „Ислямска държава“, а шиитската общност е много по-заплашителна. Защото в момента в южната част на Сирия се водят невероятни битки дали там да има ирански муниции. Нещо, което е много силно възприето като заплаха за националната сигурност на държавата Израел, на Йордания.

Ето виждаме, че Русия е на път да създаде своя военна база в Южна Сирия, което подсказва, че това ще бъде една от следващите горещи точки. Тоест съприкосновението между военни подразделения на Иран и на държавите, които считат, че те са много по-голяма заплаха от „Ислямска държава“.

Това са едни конфликти, които просто бяха потиснати, бяха задушени от избухването през 2014 г. на „Ислямска държава“. Много неща в момента се завръщат. Съществуваха замразени конфликти и ги замрази „Ислямска държава“. Сега, когато тя все повече и повече се доближава до историята, тези конфликти се завръщат на сцената.

Вие много правилно споменахте, това са икономически, политически, дипломатически, военно-стратегически проблеми, които трябва да бъдат разрешавани. И които всички сили, включително и великите сили дават един общ белег: нашата основна цел това е борбата срещу „Ислямска държава“, когато „Ислямска държава“ вече я няма, очевидно вече всички започват да си правят съответните планове.

Просто няма да ми стигне времето, ако видим например какви са плановете им, какви са намеренията, какви са амбициите на отделните сили, говоря великите сили, регионалните сили за например присъствието им в Сирия. Сирия от своя страна се оказва един ключов играч, заемащ ключова позиция.

Нееднократно сме споменавали, това е всъщност държавата, в която се пресичат двете оси: сунитската и шиитската. В същото време обаче кризата с Катар какво показва? Че тези оси са малко фигуративни, те остават в миналото. Ето да погледнем оста, която се получи около Катар. Много ясно Катар се подкрепя от Турция, подкрепя се и от Иран.

Това са две общности, едните са сунити, другите са шиити. Имаме преструктуриране, преформатиране на базата на нови предизвикателства. И естествено на ново присъствие, на нови планове, на нови виждания на великите сили. Говор на САЩ и респективно на Русия. Наистина се получава една коренно различна картина в Близкия изток буквално през последните седмици, а според мен тя ще бъде още по-силно променена, когато официално бъде обявена и победата срещу „Ислямска държава“.

Водещ: За финал на нашия разговор нека насоча вниманието ви към Саудитска Арабия. През последните дни се появиха и някои ново елементи около кризата в Персийския залив. Какво влияние обаче ще окаже новият престолонаследник на Саудитска Арабия, определян като амбициозен и реформаторски насочен?

Владимир Чуков: Появата на Мохамед бен Салман в управляващия ешелон на Саудитска Арабия, начинът, по който това стана, качествата, които има, всичко това показва, че саудитската държава вече се намира в коренно различно състояние. За пръв представител на третото поколение поема властта. Той е на 31 години, баща му е на 81 години, а престолонаследникът, който беше отстранен, беше 58-годишен. Това са представители на три поколения.

До този момент всички саудитски крале бяха 80-годишни. Младежта с амбициите, които има, с познанията, които има, с връзките, които е направил, подсказват, че наистина Саудитското кралство, което е религиозният лидер в ислямския свят, което има невероятни финансови възможности, ще направи много силен демараж оттук нататък.

Доколкото се вижда от анатомията на конфликта с Катар най-вече, той е задвижен от амбициите на двамата престолонаследници – Бен Салман и Бин Зайед, престолонаследника на Обединените арабски емирства. Отново ще имаме един мотор, който ще бъде олицетворен от младежкия хъс на Мохамед бен Салман. Естествено, в рамките на едно много силно икономическо преструктуриране.

Негова е амбицията Саудитска Арабия 2030 г. вече да се опира върху нефта като основен ресурс за доходи. Също така очевидно е, че голямата сделка, която беше направена със САЩ, много силно поставя акцент върху сливането на двете икономики. Всъщност се получава един общ военнопромишлен комплекс, саудитско-американски, което е много силна заявка за наднационално, надрегионално лидерство.

Нещо, което очевидно нямаше как да не влезе в сблъсък с амбициите на малката държава Катар. Така че новият, младият престолонаследник очевидно ще прекрои саудитската карта. Друго важно нещо са промените, които сегашния крал направи за втори път с унаследяването.

Самият крал беше предвидил така, че следващият след него, неговият син не може да определи своя син за такъв. Нещо, което отново представлява революция в една Саудитска Арабия. След Мохамед бен Салман ние наистина ще бъдем свидетели на едни много сериозни стъпки, които ще прекроят вътрешната политика.

Надявам се обаче, че ще има разблокиране на палестино-израелския конфликт, което ще тласне оста, която се формира около Саудитска Арабия по посока на сближаването на сунитската ос, сунитската група около Саудитска Арабия с държавата Израел
Виктория МЕСРОБОВИЧ/Фокус

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;