За неудоволствие на българското мултигрупирано по онова време ръководство на държавата обаче бях поканен на прием от германска страна.

Ефектът в перспектива беше, че от канцеларията на канцлера Кол проявиха интерес към скромната ми личност.

Година по-късно ми отправиха персонална покана (вече като “никой” от институционална гледна точка) да бъда специален гост на германското правителство.

ХЕЛМУТ КОЛ В СПОМЕНИТЕ НА ИВО ИНДЖЕВ

Обединителят на Германия Хелмут Кол я съедини също така и с най-проспериращата част от Европа чрез въвеждането на еврото на мястото на марката. Представете си само каква революция беше това за Германия, горда със своята стабилна от “незапомнени времена” национална валута.

Бившият канцлер Хелмут Кол, управлявал цели 16 години Германия, отстъпвайки по този показател само на Бисмарк, почина. Кончината му предизвика вълна от реакции в целия свят- такава, каквато се полага на наистина големите личности, които историята най-често оценява подобаващо посмъртно.

Толкова много е казано и написано за него през последните дни, че ако искам да добавя нещо различно, то може да бъде само лично. Може да не е кой знае какъв принос, но ще опитам…

Канцлерът Хелмут Кол направи официална визита в България на 1 юни 1993 година. Не се наемам да правя “класация” по важност в сравнение с други лидери, но може да се каже, че този “локомотив на Европа” беше най-важният гост за демократизараща се България в онзи начален период на трансформацията на страната ни от съветски на западни релси.

В рамките на своите възможности “обрулената ни държава” посрещна високия гост  колкото се може по-тържествено. Със съответния прием.

Моя милост беше отдавна в немилост като директор на БТА, “скаран” с президнта Желев, с бившия му съветник Беров в качеството му на премиер и с прекроеното парламентарно мнозинство на БСП и ДПС .

На 18 февруари правителството на премиера Беров вече ме беше вкарало в списъка за уволнение по политически причини.

Но поради опасения от западна интервенция бях временно “пощаден” ( уволниха тогава “само” директора на телевизията Асен Агов и Стефан Софиянски като шеф на Комитета по пощи и телекомуникации – злополучната ми “екзекуция” опитаха да осъществят на 3 юни).

За неудоволствие на българското мултигрупирано по онова време ръководство на държавата обаче бях поканен на прием от германска страна.

Ефектът в перспектива беше, че от канцеларията на канцлера Кол проявиха интерес към скромната ми личност. 

Година по-късно ми отправиха персонална покана ( вече като “никой” от институционална гледна точка ) да бъде специален гост на германското правителство.

НА СНИМКАТА: Високият гост на приема в София в негова чест  в компанията на президента Желев и неговите съветници ( Валентин Стоянов, Ивайло Трифонов и Боян Славенков )

Image_4569656_128

Поводът за поканата бяха тържествата в Германия във връзка с годишнината от атентата на германски офицери срещу Хитлер , извършен на 20 юли 1944 година, начело с полковник Клаус фон Щауфенберг.

Бях единственият българин в това качество в компанията на цели делегации от най-много пострадали страни и народи от нацизма, като Беларус и Полша.

Особено забележително беше еврейското присъствие: имаше значителна група представители на американската еврейска общност, за която германските домакини ми споделиха, че за първи път се съгласяват да приемат подобна покана.

След обиколка на страната, започнала от Мюнхен – отправна точка за възхода на националсоциализма, нашата международна делегация беше поканена на кулминацията на церемонията в Берлин в памет на жертвите на терора, последвал неуспешния опит за атентат срещу Хитлер на групата на Щауфенберг.

Говорител в двора на зловещата сграда, в която са измъчвали и екзекутирали заловените атентатори, беше Хелмут Кол.

Това беше моята втора и последа среща на живо с него.

Иво Инджев

Надпис на Инджев «Вдигайте си чуковете и сърповете»

Тагове: ;