На днешната дата през 813 г. , още в зората на новосъздадената българска държава, един владетел с последователни, твърди и добре обмислени стъпки успява да сложи в краката си огромната и всемогъща за онова време сила, наречена Византия. Това е хан Крум.

Хан Крум е един от най-успелите български управници на Първото българско царство в чисто политическо отношение – и като вътрешна, и като външна политика. Той се възкачва на престола след хан Кардам и управлява от 800 г. до самата си смърт през 814 година. По времето, в което той застава начело на България, държавата постига териториално разширение, каквото никой преди него не е постигал, опълчва се срещу Византия и по този начин заздравява позициите на страната пред цяла Европа, превръщайки я в третата сила на континента. Това той постига след серия от победи на бойното поле срещу Византия.

Преди Версиникия

Всичко започва от големите амбиции на застаналите начело на огромната империя Византия да притежават малката тогава България. Разбира се, на тях не им е минавало през ума, че тази държава може да окаже съществен отпор, поради което през 807 година тогавашния византийски император – известният Никифор I Геник, започва своя поход срещу България с цел да я подчини изцяло. Идеята му обаче се проваля, заради подготвян вътрешен преврат в собствената му империя, а прозорливият хан Крум решава да отвърне на удара именно в този подходящ момент. Напада разположените за атака византийски военни части, след което завладява Сердика. Тези успехи карат Никифор да предприеме поход срещу България с огромна елитна войска през 811 година. Битката при Върбишкия проход е една от най-известните в българската история – там, където българите пресрещат византийците и макар че армията на императора числено многократно ги превъзхожда, благодарение на засадата и елемента на изненада и неподготвеност от страна на противниците, постигат категорична победа.

Пълният разгром на византийската армия, смъртта на Никифор I и липсата на негов достоен съперник са сериозни причини за хан Крум да предприеме стратегически походи за териториално разширение на България, като включи в нейните граници и Тракия. Целта му е разширяване пределите на страна и демонстриране на сила и мощ пред Византия, карайки я да осъзнае, че България не е малък противник, а ще става все по-голям играч на картата на континента. Заедно с последователното завземане на територии, Крум предлага мир и договор, регламентиращ отношения между държавите на тогаващия император – Михаил I Рангаве. Но той отказва, незачитайки постиженията на българите, което подтиква хан Крум да тръгне към Константинопол и да демонстрира ясно и категорично на византийската империя правото на България да съществува и да бъде зачитана.

22 юни 813

Крепостта Версиникия, Ямболско, (до село Маломирово край днешно Елхово) всъщност е основната и най-голяма преграда пред българите по пътя им за Константинопол и основна при завладяването на Тракия. Битката и успехът на българите там се оказват основополагащи за утвърждаването на държавата и досегашните ѝ териториални успехи и завоевания. При Версиникия ги чака голяма ромейска войска. Двете, разположени около крепостта, армии се дебнат в продължение на половин месец, което изнервя максимално византийците и те атакуват българите на 22 юни 813 година. Численото превъзходство на ромеите е налице, но действията им са некоординирани и хаотични и това се оказва решително за изхода от битката. Поединично, отделни малки части от огромната византийска войска започват да атакуват българската армия, без да разполагат с помощта на другите части, поради което биват обградени и разгромени. Узнавайки за неуспехите, останалата част от войската сама побягва назад. С добре премислен контраудар армията на хан Крум ги догонва и разгромява тотално. Превземайки крепостта, той демонстрира по недвусмислен начин властта си над цяла Тракия.

В резултат на победата в битката за крепостта Версиникия, хан Крум става господар на Тракия и я добавя към територията на българската държава. Освен това, премахнали последната преграда по пътя си към Константинопол, българите стигат до великата византийска столица. Планираното ѝ завземане обаче така и не се състои, заради внезапната смърт на владетеля на 13 април 814 година. Неговият наследник, хан Омуртаг, сключва мир с Византийската империя и договор, според който присъединените към българската държава тракийски територии се признават и границата между двете страни се измества на юг в Тракия.

Значение

Макар че е по-малко известна на повечето хора, от историческа гледна точка битката при Версиникия на 22 юни 813 година има много по-голямо значение от тази при Върбишкия проход. При прохода българите наистина постигат огромна победа и разгромяват византийската армия, но Византия все пак въобще не е готова да ги признае и не смята да им дава правото да съществуват мирно в нейно съседство. Българите сами трябва да си го извоюват. Надутите византийски императори с насмешка и пренебрежение се отнасят към предложенията ни за признание и мирно териториално съседство. Те все още не познават българската сила и нямат никакво намерение да оставят българската държава да съществува – за тях Върбишкия проход е само моментен провал, загубена битка по пътя към спечелване на войната.

Именно походът на хан Крум в Тракия, завземането на тракийските крепости и най-вече последната – Версиникия, са крачката, която е необходимо да се направи, за да признае Византия правото на съществуване на България.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;