След слабото представяне на Социалистическата партия в първия кръг на парламентарните избори във Франция, в сайт за недвижими имоти се появи реклама: «Историческа сграда за продажба — бившата централа на Социалистическата партия на улица «Солферино» 10. Продажбата е заради лошите изборни резултати.»
Това беше шега, но след боя, който партията понесе на втория тур в неделя, бъдещето на сградата може наистина да бъде подложено на обсъждане, той като тя ще се опита да преоткрие себе си, за да оцелее.
Броят на депутатските й места в 577-членната долна камара на парламента падна от 280 през 2012 г. на едва 29 и е най-ниският в историята на следвоенната Пета република. В националното събрание ще доминира партията на президента Еманюел Макрон, центристката «Република напред», която направи на пух и прах традиционната двупартийна система.
Социалистите може да бъдат извадени от строя за години напред и да са със слабо влияние в парламента, където досега бяха основна пречка за по-либералните икономически реформи, които инвеститорите се надяват, че Макрон ще донесе. Ако социалистите завият наляво, за да привлека избиратели, чиято растяща подкрепа на по-крайно левите идеи помогна на Джереми Корбин във Великобритания, те ще трябва да се конкурират с «Непокорна Франция» на Жан-Люк Меланшон.
Поразителното поражение отразява по-общо борбата на левите партии в Европа да преодолеят вътрешните си разногласия и да печелят гласове. Пет години след като обявиха избирането на Франсоа Оланд за нова зора за френските социалисти, те дори няма да бъдат официална опозиция — тази роля ще бъде поета от консервативната партия «Републиканците».
  

«Рухването на Социалистическата партия е несъмнено», заяви Жан-Кристоф Камбаделис в неделя, след като обяви, че се оттегля от лидерския пост. «Президентът на републиката получи цялата власт.»
   

Камбаделис добави, че е време «да бъде създадена нова политическа сила вляво».

Кризата, в която изпаднаха социалистите, води началото си от завоя, направен от Оланд в средата на мандата му, от самообявил се «враг» на банкерите и защитник на работниците към защитник на пробизнес реформи. Решението на Оланд разедини партията, излагайки на показ дълбокото разделение между умерени и твърдолинейни леви депутати, а когато реформите не успяха да стимулират икономиката, социалистите загубиха подкрепа. Оланд стана първият президент в следвоенна Франция, който не се кандидатира за преизбиране. Кандидатът на партията Беноа Амон възприе послание, клонящо към крайнолявото.

Но твърдолинейните леви избиратели вече се бяха насочили към Меланшон, докато «прогресивните» партийни особи, клонящи към центъра, се присламчиха към Макрон. Амон беше пети в социологическите проучвания, повеждайки партията към катастрофалното й представяне на парламентарния вот в неделя.
   

«Социалистическата партия е преживявала кризи и преди, но тази е с безпрецедентни мащаби», заяви историкът и неин член Дени  Льофевр.
Непосредствена грижа за Социалистическата партия ще бъдат финансите заради рязкото съкращаване на държавните субсидии. Френските политически партии получават от държавния бюджет по 1,42 евро годишно за всеки глас, подаден за тях на парламентарните избори, и по 37 хиляди евро за всеки избран депутат. След изборите през 2012 г. социалистите получаваха по 24,9 милиона евро годишно от държавата — приблизително половината от общия им бюджет, според изчисленията на френските медии. Сега сумата рязко ще намалее.

Социалистическата партия има малко дългове, но загубата на финансиране ще означава да намали дейността си точно в момент, когато има нужда да помири отделните фракции, след като Оланд загуби контрол.
Социалистическата партия е стигала до почти сигурна смърт и преди — през 1969 г., когато получи само 5 на сто на президентските избори, и през 1993 г., когато беше почти заличена като основна партия на парламентарни избори, спечелвайки само 53 депутатски места.
И след двата случая социалистите се възстановиха, но този път връщането им ще е много по-трудно.
Мащабите на победата на Макрон показаха огромно разочарование от двете основни традиционни партии. Тя нанесе удар върху разделението ляво-дясно и остави социалистите притиснати между мощна центристка партия и задържалата се на повърхността партия «Непокорна Франция».
«От стратегическа гледна точка те са заклещени между Макрон и Меланшон», каза Антонио Баросо, аналитик в «Темео интелиджънс».

«И вече са опетнена марка, част от традиционната система, част от старата политика.»
   

От десетилетия раздробената левица във Франция винаги се е сплотявала от общ враг отдясно, но победата на Макрон може да я разцепи по линията прогресивни и традиционни социалисти. Джим Шийлдс, професор по френска филология в университета Астън, заяви, че партията трябва да преоткрие себе си, за да оцелее.
«Това означава (Социалистическата партия) да се заеме със собствените си идеологически противоречия и да приеме ясна политическа посока, която да не обслужва крайната левица в опозиция, като едновременно клони към центъра в управлението», посочи Шийлдс.

Себастиан Деная, 38-годишен привърженик на Оланд, който изгуби депутатското си кресло в първия тур, заяви ,че новата Социалистическа партия трябва да е «социалдемократическа, европейска и зелена». Според него все още има място за обновена левоцентристка партия, защото плановете на Макрон за съкращения в администрацията и разхлабване на трудовите регулации показват, че той на практика е десен.
Други от традиционната левица начело с Амон смятат, че е възможно сближаване с Меланшон, който критикува ЕС и богатите и влиятелните.
Но в типично войнствена реч в неделя вечерта, която контрастираше ярко с пораженския тон на социалистите, Меланшон, бивш троцкист, не показа признаци, че иска да работи с партията, която напусна през 2008 г.
Амон и лидерът на зелените Яник Жадо смятат да поставят началото на ново движение на 1 юли. Междувременно бившата правосъдна министърка Кристиан Тобира, парижката кметица Ан Идалго и нейната колега от Лил лансираха процес за размисъл под наслов «От утре». Но може би е твърде късно.
«Няма причини да се подкрепя сега Социалистическата партия, заяви политологът Тома Генол.

«Те може да се опитат да създадат нова партия, но тя ще е сателит, кръжащ около Меланшон или около Макрон.» /БТА/

Тагове: ; ; ;