Когато отговорникът за външната политика на ЕС Федерика Могерини направи първото си посещение в Москва в края на април, тя посочи, че санкциите, наложени от Съюза в отговор на руската намеса в Украйна през 2014, продължават да действат. Тя обаче очевидно не е наясно за тяхното истинско въздействие.

Да видим въздействието им

Селското стопанство

Сред експертите съществува определен консенсус относно това, че санкциите са задълбочили негативния ефект от спада в петролните цени от средата на 2014. Според Андрей Мовчин, ръководител на московския отдел на „Карнеги Център”, тъй като те бяха наложени с цел да бъде нанесен търговски и финансов ущърб на смятаните за най-близки до Путин руски икономически ръководители и шефове на компании, забраната за износа на стоки с двойно предназначение и на технологии за добив на петрол в труднодостъпни неходища, засягат едва 10% от руската икономика. По оценки на Световната банка, санкциите са довели до спад на руския БВП с половин процент.

Разбира се, ограниченият достъп на руските компании до западния капиталов пазар е болезнен и стеснява свободата им на действие дори сега, когато е налице известен ръст. От друга страна, спадът в цените на петрола и геополитически мотивираното изтичане на капитали от руската икономика, доведоха до девалвация на рублата и оскъпяване на вноса.

Впрочем, в аграрния сектор вносът почти съвсем изчезна, тъй като в отговор на санкциите Русия наложи ембарго върху вноса на продоволствени стоки.

Всичко това обаче се оказа от полза за поизостаналото руско селско стопанство. На потребителите се наложи да се ориентират към родната продукция. В периода на рецесия, руското селско стопанство нарасна, през 2015 и 2016, съответно, с 2,6% и 4,8%.

Що се отнася до свинското и пилешкото месо, Русия вече покрива сама всичките си потребности, а по отношение на пшеницата тя се превърна в най-големия износител на планетата. В сектора на парниковите зеленчуци пък беше регистриран ръст от 30%.

Държавата мащабно поощрява селскостопанския сектор, а частните компании инвестират милиарди в него.

Правителството

Разбира се, това причини известен ущърб на руското население. Качеството на руската продукция все още изостава от това на западната, освен това недостигът на определени продукти породи значителен ръст на цените.

„Това е нещо, нормално, когато става дума за санкции и търговски ограничения – посочва руският икономист и преподавател в Чикагския университет Константин Сонин – те обикновено понижават благосъстоянието на народа, без обаче да ерозират позициите на режима”.

Действително, управляващите в Москва нямат никакво намерение да правят каквито и да било геополитически отстъпки пред Запада. Жизненото равнище и реалните заплати отбелязаха известен спад през последните години, а руския БВП на глава от населението се върна към нивото от 2007. Това обаче не притеснява Путин.

Както посочва Андрей Мовчин:

„санкциите дават основание на управляващите да обвиняват Запада за икономическите проблеми в страната, освен това за руския елит стана рисковано да държи активите си в чужбина, което пък позволява на Путин да упражнява по-стриктен контрол върху него. Впрочем, бизнес елитът бива щедро компенсиран за това. Така, развитието на руски аналози на западните продукти (програмно осигуряване, гражданска авиация и т.н.) може да разчита на милиардни субсидии от страна на държавата.

Смятаният за приближен до президента Генадий Тимченко, който държи монопола върху търговията със сьомга, спечели много от санкциите, тъй като в резултат от тях, неговият губещ бизнес се превърна в свръхпечеливш.

Бенефициенти и губещи

Всъщност, истината е, че в Русия има неочаквано много бенефициенти от наложените от ЕС санкции. Неслучайно днес десет руски бизнесмени от аграрния сектор са в класацията на списание „Форбс” за 200-те най-богати руснаци.

В същото време, Западът еднозначно загуби от санкциите, особено в материален план. По данни на Австрийския институт за икономически изследвания от края на 2016, е налице спад на експорта от държавите от ЕС в Русия.

Така, само през 2015 този спад е достигнал 40 млрд. евро, в резултат от което Европа е загубила 900 000 работни места.

44% от тези загуби се дължат директно на санкциите, а останалите – на влошената в резултат от тях икономическа ситуация в Русия, както и на девалвацията на рублата.

За Австрия например, този ущърб от санкциите срещу Москва, само за въпросната година, е достигнал 1,5 млрд. евро и е свързан със загубата на 20 000 работни места.

Прекият дял на санкциите за намаляването на австрийския износ пък се равнява на 36%.

Всичко това поражда закономерният въпрос, доколко обосновано е удължаването на тези санкции?

Eдуард Щайнер — авторът е анализатор на австрийския Die Presse

 

Тагове: ; ;