Понастоящем ИД е принудена да отстъпва от територията си, но «да се счита, че след това ислямистите ще могат да бъдат взети под контрол, е погрешно», пишат Паул-Антон Крюгер и Арне Перас за немското издание Sueddeutsche Zeitung.

«В скоро време халифатът, провъзгласен от Абу Бакр ал-Багдади, вероятно ще престане да съществува като протодържавно оброзувание. В близките седмици в Сирия кюрдските части, а също арабо-сунитските подразделения ще започнат настъпление към столицата на ИДИЛ Рака», пишат авторите.

Дипломатите предполагат, че операцията ще продължи от шест до девет месеца.

Ръководството на ИДИЛ, според оценката на западните спецслужби, «вече се пребазира в долината на Ефрат между градовете Ал-Маядин и Абу-Камал на границата с Ирак».

В ИДИЛ вече няма администрация, която да следи за спазване на ислямиските норми, която снабдяваше с най-необходимото местното население и събираше данъци.

По улиците вече няма патрули на религиозната полиция «хизба».

Бойците от ИДИЛ в голямата си част в момента «са оставени сами на себе си и не получават постоянно парично възнаграждение…Много от командирите на ИДИЛ са убити в резултат на въздушните удари на коалицията, оглавявана от САЩ, руските ВВС, а също на сирийската и иракската армии».

Западните спецслужби с тревога отбелязват, че «независимо от военното поражение, виртуалната марка «Ислямска държава» както и преди притежава голяма привлекателна и вдъхновяваща сила.

ИДИЛ целенасочено набира в западните страни изпълнители на терористични атаки, при това главно от тези, които не попадат под най-подозрителните критерии на спеслужбите».

Експанзията на ИДИЛ не е спряна.

Например, регистрират се опити на ИДИЛ да се укрепи в кризисните и конфликтни региона в Азия, преди всичко в Афганистан, Пакистан и Бангладеш. В същото време пипалата на ислямистите достигат даже тропическите острови в Юго-Източна Азия, където десетки различни ислямистки групировки на филипинския остров Минданао се заклеха във вярност на ИД.

Филипинските военни твърде силно недооцениха бойната мощ на тези съюзници на ИДИЛ. В резултат град Марави се превърна в място на ожесточени боеве.

Независимо от подкрепата от въздуха армията не успява да победи бойците, приятелски на ИДИЛ. Бойците, сред които има много чужденци, се крият сред мирните жители, които използват като заложници

«Идиловците се прегрупират и в други региони след военните поражения».

Например, те изгубиха град Сирт в Либия, но в южната част на страната в неконтролираните пустини възникват нови огнища на ИДИЛ.

В Ирак има «спящи клетки» в сунитската провинция Анбар, град Хошжа и други райони.

Издевателствата и отмъщението на шиитската милиция и правителствените войски по отношение на сунитите по време на освобождението на Мосул предоставят благодатна почва за ислямистка пропаганда.

Затова, ако в Ирак и Сирия, както прогнозират спецслужбите, «не бъдат разрешени религиозните конфликти, сунитското въстаническо движени в тези страни ще остане завинаги».

«Към 2008 г. вече бе обявена победата над Ал Кайда в Ирак, но шест години след това нейният приемник в страната завзе цели региони. Това беше звездният час на Ислямска държава, чийто привърженици с години са се готвели за това в нелегалност», заключават авторите.

ПреводL News Front

Тагове: ; ; ; ;