Погледнете тази снимка.

А сега си представете, че вашето дете лежи на това метално легло в моргата преди да се отправи към последния си път.

Само не обръщайте поглед.

Не си казвайте «Слава Богу, че това не е мойто дете, че съм защитен от нещо подобно в моята «европейска демократична държава».

Да, това би могло да се случи и на вас.

Сега се опитайте да си представите как се чувстват майката и бащата на това детенце.

С всичките си фибри почувствайте това, което и те.

Можете.

И може би тогава ще разберете какво значи всичко това, което се случва в Донбас…

Ще почувствате, че смисълът на живота ви е отнесен като ураган в невъобразимата бездна…

Ще разберете, че вече никога няма да чуете: «Мамо, отивам на училище, обичкам те!»

Ще се наложи да се съгласите, че това последното вече никога няма да го чуете.

А пред вас ще бъде само вечният огън на отчаянието.

Вие вече никога няма да можете да притиснете до сърцето си това късче от вас, което вчера беше живо.

Вече никога няма да можете да му кажете: «Толкова много те обичам, момино златно пиленце».

Е, …знам, че плачете!

Точно така се чувстват майките и бащите на децата в Либия, Сирия и Украйна.

На децата, убити от снаряд по време на капиталистическата «демокрация» по целя свят.

Но най-страшното е, когато разберете, че никой на този свят дори не е забелязал вашата мъка, тя по-скоро ще се превърне в ТАБУ за световната преса, а тези, които са ви отнели най-скъпото в живота, просто ще нарекат вас и вашите деца терористи…

И ще узаконят геноцида, както това се случи в Украйна.

На 1 юни беше Международният ден на детето и несломимият Донбас си спомни за своите малки ангелчета, убити не само от киевската хунта, но и от мълчанието на тези, които разделиха децата по света на «правилни» и «неправилни», на такива, за които си струва да скърбим и на такива, за които не си струва.

Забравят, че ние всички на този свят сме свързани, че днешното «правилно» дете утре може да стане «неправилно» по волята на империалистическата «демокрация».

Кой и с какво право определя децата за «правилни» и «неправилни»?!

Палмата на първенството по цинизъм и лицемерие този път принадлежи на украинската власт, която направи «молитвена закуска» за МВнР на Украйна, като предварително уби стотици деца в югоизтока на страната си.

На 1 юни Украинската армия не само не прекрати стрелбата, въпреки официалното примирие, но и достигна до апогея на кощунството — въоръжените сили на киевската хунта стреляха по светещите фенери, които бяха пуснати в небето (виж в раздел «видео» тук в сайта, бел.ред.) от тези, които бяха дошли да почетат паметта на загиналите от ръцете на нищожествата малки ангелчета.

На същия ден 14-годишно момиченце в Авдеевка бе изнасилено и зверски убито.

На 1 юни децата в Париж, Лондон, Берлин и Вашингтон, откъдето и дойде желанието да се разграби плодородната Украйна и да се превърне тя в плацдарм за цветна революция в Русия, безметежно празнуваха…

Какво пък, защо майките и бащите там да си мислят за някакви си деца в Добас?!

При това за деца, убити от тези, които те така яростно подкрепят?!

Фактът, че липсваше каквато и да е информация за Донбас по френската телевизия е много показателен.

Затова украинската армия и нейният кървав баща Порошенко продължават да се чувстват уютно в ролята на «освободители»

на Украйна от «терористите»…

Оттук и безогледната наглост на украинските войници, които изпращат собствените си деца да стрелят по жилищните квартали на Донбас, да убиват мирни жители и деца.

Видеото по-долу се нарича «Татко ще те защити» — там почти със сълзи на очи те разказват на децата си как ги обичат и им липсват, но не се гнусят да добавят, че «Всичко, което правим тук, го правим заради вас. Да можете вие да живеете под мирно небе…»

https://m.youtube.com/watch?feature=youtu.be&v=EJ-h7Zk66nI

Някои могат да си помислят, че нивото на сивото вещество на тези нещастници, постигнато за 3 години промиване на мозъци за «руската агресия» и национален «патриотизъм», не им позволява да осъзнаят, че извършват престъпление.

Всъщност, тяхното подсъзнание знае прекрасно, че вече никога няма да могат да измият от себе си невинно пролятата кръв, че червената линия е била прекрачена, че Бог вижда всички това и няма да им го прости.

Затова колкото по-силно се плъзне истина за стореното по повърхността на съзнанието им, толкова по-силно истината ще стигне до корена на съзнанието им и няма да може да бъде изтръгната оттам.

На този етап по повърхността на съзнанието им има само плисък на «патриотизъм», затова и са така силни виковете «Слава на Украйна! Слава на героите!», затова са така пламенни речите за «руската агресия», така са «красиви» маршовете с факли…

Затова всеки ден забраняват по нещо руско и величаят нацистите от ОУН-УПА…

Затова всеки ден задраскват всичко съветско и комунистическо от миналото на народа си..

Ако врагът беше налице, то нямаше да има нужда да се правят всичките тези гореописани циркове.

Ако украинската идентичност съществуваше извън руските корени и съветското минало, нямаше да има нужда да се напрягат и агресивно да врещят с цяло гърло  «Украина понад усе!».

Та шотландците не рият, че са шотландци, францизите не доказват  с пяна на устата, че Волтер е техен философ, както това правят безумците в Украйна, пронизани от собственото си чувство за непълноценност — затова търсят украинските си корени дори в подножието на египетските пирамиди..

Когато си велик, не ти е нужна реклама.

Когато си силен, нямаш нужда да унижаваш или убиваш, за да получиш любов…

Но този апогей на превърнатия в догма «патриотизъм» вече отчетливо намеква, че съпротивата на замъгленото от пропаганда съзнание отстъпва пред подсъзнанието, че кулминацията предстои.

Тези хора знаят, че са убивали деца, те знаят, че това е факт, че те са опозорили Украйна пред целия свят.

Дори с мълчаливото съгласие на света.

Вече никой и никога не може да опозори повече от това Украйна.

Но престъплението предизвиква към наказание…

За да живеят с тази горната мисъл, хората трябва да свикнат, да са убедени, че са прави, че всички методи са добри в името на Велика Украйна, както някога това стана с Велика Германия.

В обратния случай (ако не могат да се самоубедят или да ги убедят) се случва ВЗРИВ В ГЛАВНИЯ МОЗЪК.

Или трябва да започнеш да се ненавиждаш, когато сънуваш на руски…

Нашето човешко спасение предполага съхранение на тези морални ценности, които човечеството е установило за хилядолетното си съществувани под формата на своеобразен универсален кодекс.

Нивото на неговата интеграция в подсъзнанието на индивидуума варира в зависимост от околната среда, но дори най-задръстения представител на което и да е общество е носител на тези морални ценности по една много проста причина — той ги е получил като награда за своята поява на белия свят.

Любовта към майката, а ако не към нея, то към други хора — иначе неговото съществуване до нивото на възрастен човек би било практически невъзможно.

Това познаване, откриване, нуждата от ЛЮБОВ и нейната загуба дори в минимална степен определя пределите на позволеното и свързаните с позволеното действия в бъдеще.

Т.е. подсъзнанието ще знае, че неговият стопанин е нарушил универсалния човешки кодекс «Не убивай» и с всички сили ще се напъва да излезе на повърхността, за да съобщи на собственика си това.

Тук не е е важно дали си офицер, патриот, войник на фронта, доброволец, лъжлив журналист, амбициозен депутат, ярък националист от Десен сектор или домакиня, блъскаща тенджери на Майдана и изпращаща бронирани жилеткш  в АТО — всеки от тях по своему е убивал деца, жени и старци в Донбас.

Всички те знаят, че няма прошка.

Инстинктът за самосъхранение тогава започва да влиза в жестока борба с подсъзнанието, за да избегне дезинтеграцията на психиката.

И тогава отново чуваме неистовите крясъци «Слава на Украйна, смърт на враговете!»

Ще настъпи момент, когато човешкото, което е останало в нас, неизбежно ще ви победи.

Това се случва различно при различните хора.

Някои никога не допускат пробив на подсъзнанието на съзнателно ниво и така си остават като кьорави мухи между небето и земята…до края на дните си.

Не вярвайте, че всички фашистки негодиници, които избягаха в Америка след Втората световна, са имали щастлив живот до 90 години.

За всичките тези години те са живели под невидимото дуло на пистолета, като Бандера в Мюнхен — врящ казан, в който се пръска собственото ти нищожество, невъобразим страх от отмъщението, което те съзнавали, че ТРЯБВА да ги настигне…

Тогава куршумът се оказвал спасител, освободител от самия себе си.

Тогава черната душа изхвърля на повърхността тялото. А това е може да се опише с думи.

Тогава само покаянието е способно да съхрани приблизителна форма на човешки живот.

Престъплението предизвиква наказание, за да пусне процеса на вътрешна реабилитация на индивидуума на психическо ниво.

Не напразно тези, които са били в затвора за престъпление по време на Втората световна война, успяха лесно да се интегрират в наказалото ги общество, в сравнение с тези, които продължаваха да се крият от закона.

Украйна вероятно ще трябва да се потопи до гърлото в лайната, за да може желанието за изчистване да настъпи най-накрая.

За да може съзнанието да извърши обратния път и да си спомни, че Божията Майка люлее на ръцете си всички деца  по света — без изключение.

На снимката е Саша Смирнов (2011- 2015), загинал от ръцете на украинските наказателни отряди заедно с баща си по време на обстрел в Донбас.

Автор: Angelina Siard

Превод: Петя Паликрушева за News Front

Снимка на Angelina Siard.

Тагове: ; ; ; ; ;